Чува се, че всички архиереи на Българската православна църква, които са служили по време на атеистичния комунистически режим в България, имат досиета в тайните служби. Понеже нямаме достъп до тях и все още не знаем какво съдържат тези потайни папки, нека прочетем едно писмо на приснопаметния Левкийски еп. Партений (Миро да капе на гроба му!) до г-н Диманов от 14 януари 1966 г., което засяга онзи особен период и разкрива отношението на този наш смел църковен лидер към идеологическия ни противник на власт.
Писмото е препис от копие на писмото на еп. Партений до г-н Диманов, което е по стария правопис и се намира в архива на Българската източноправославна епархия в САЩ, Канада и Австралия в Ню Йорк.
Публикува се по повод стогодишнината от рождението на стареца (1907-2007 г.) и двадесет и петгодишнината от кончината му (1982-2007 г.), както и по случай стогодишнината на първата българска църква в Америка (1907-2007 г.), седемдесетгодишнината от учредяването от Св. Синод по канон на Българската епархия в САЩ (1937-2007 г.) и шестдесетгодишнината от регистрирането ѝ по американския граждански закон (1947-2007 г.).
Нека припомним, че Левкийски еп. Партений беше викарий на митр. Андрей (Царство му небесно!) в Ню Йорк от 1 януари 1965 г. до 18 декември 1966 г.
В писмото четем:
14 януари 1966 г.
Многоуважаеми г-н Диманов,
Ползвам се от Вашата любезност да ми отговорите веднага на моето рождественско и новогодишно поздравление, за да Ви изкажа моята молба, която не можах да Ви изкажа в Мадрид и едва ли мога да разчитам на лична среща в близко бъдеще…
Тук чувам да се говори, че Вие сте един от спомоществователите на македонската политическа организация МПО и че поради това имате влияние в тези среди. Поради това именно се осмелявам да Ви помоля, упражнете Вашето авторитетно влияние върху водачите на организацията, да престанат да пишат против нашата Всеамериканска и Австралийска митрополия, възглавявана от Негово Високопреосвещенство Митрополит Андрей, подпомогнат от мое смирение като негов Викарий.
Според вестник „Македонска трибуна“ ние сме комунистически агенти, както и нашите владици и свещеници начело с Негово Светейшество Патриарх Кирил всички са комунизирани и провеждат комунистическа пропаганда. Българският Св. Синод наистина трябва да пише за мир в света, но това е тема на нашата християнска вяра. При Христовото рождество небесните ангели пропели известния химн „Слава Богу във висините и на земята мир“; Сам Христос винаги поздравявал „Мир вам“; ние всеки ден се молим в църква „За мира на целия свят“ и пр. Така че, ако трябваше комунистите да искат от нас да участваме в световната борба за мир, това би било срам за нас. Но Вие знаете, че далеч преди комунистите да дойдат на власт в България, в света съществуваше една организация „Мир чрез църквите“, в която вземаха участие много наши владици и духовници.
Когато ни предлагаха комунистите да излезем с изложение в полза на африканските борци за свобода и ние отказахме най-напред, нас ни обвиниха в патриотичен егоизъм: вие се борите и досега за свободата на вашите малцинства в Сърбия и Гърция, а за далечните народи не искате да вдигнете глас! Така ние бяхме поставени в положението да излезем с изложение в полза на африканските народи, за да запазим позициите си в полза на Македония.
Да се твърди, че Негово Светейшество, Св. Синод и свещениците в България са комунизирани, това е най-големият комплимент, който може да се направи на комунистите, които само за това мечтаят – тяхната партия да бъде всенародна и доминираща. Така че, който твърди, че даже Църквата е комунизирана, той е всъщност агент на комунизма, защото говори за неговия пълен успех в България, когато комунистите са само шепа терористи, които насила управляват нашата страна. Ако ли комунистите разчитат всред световния мир да преуспеят в световната политика и мирно да завоюват света, ние пък разчитаме, че мирът работи против тях и в наша полза, защото все повече и повече се делят и разлагат в своята собствена среда и в своята стопанска дейност.
Това може да Ви се види като твърде дълга теоретизация. Но какво да правя, че един изчерпателен разговор трябва да бъде предаден в едно писмо, понеже не можахме и не можем да се срещнем.
Молбата ми е ясна… Кажете на македонските водачи, пред които е тежка Вашата дума, да престанат да хулят нашата родна Църква, която не е потурчена през турското робство, толкоз по-малко може да бъде комунизирана сега, защото комунизъм днес значи само безбожие! И да престанем да се делим на лагери и разколи, защото така се сами омаломощаваме, за да печелят нашите врагове от нашата взаимна вражда. Единни ние бихме могли да бъдем повече полезни на нашата нещастна Родина, защото каквото кажем в нейна полза, няма да отиде друг от собствена среда да го отрече и да постави силния чужденец в недоумение, кого да слуша и какво да направи за България.
Прося извинение, че Ви занимавам така надълго с тоя болен въпрос! Но чух, че имате влияние пред македонците, затова Ви безпокоих. Ако моята предпоставка не е вярна, отпада и молбата ми, разбира се; ако не Ви слушат и Вас, няма смисъл да им говорите. Но, ако имате влияние и направите възможното, Вашата заслуга ще бъде историческа.
Сърдечно Ви поздравявам и призовавам Божието благословение над Вас, Вашето семейство и Вашите дела!
Ваш в Христа молитствовател,
† Левкийски епископ (п) Партений
