На д-р Габриел Алексиев и отец-професор
Радко Поптодоров с признателност и най-дълбоко уважение
Академик професор протопрезвитер д-р по богословие и право Стефан Цанков (1881-1965) е познат на всички, докоснали се до БАН, до Софийския университет, до Богословския факултет или Духовната академия. Ако се прелистят архивите на „Църковен вестник”, сп. „Духовна култура” или годишниците на Богословския факултет и Духовната академия, непременно ще срещнем името на бележития богослов и канонист. За научната му дейност в България са известни много факти, съчинения и свидетелства. Голяма част от творчеството му се намира в библиотеки и архиви и е сравнително добре достъпно.
Този наш забележителен учен работи не само в България. Част от трудовете си създава и представя в чужбина, където също както и у нас се утвърждава като голям авторитет, скъп гост и почетен доктор на много университети, виден участник в конференции и събития от регионален и европейски мащаб. Част от тази чуждоезична работа на акад. Цанков е донякъде налична в България. Но неговата пълна „чуждестранна” библиография остава и досега неизчерпателно изследвана у нас.
Жалко е, че публикуваните в чужбина отзиви, рецензии и студии, посветени на този даровит църковен изследовател са в голяма степен също безизвестни за нашите специалисти. Вероятно трудностите по запазването на богословската наука в България са отклонили усилията на учените ни от събирането на чуждестранните данни за академик Цанков. Известни са в тази връзка стриктните ограничения на контакти със света зад „Желязната завеса”. Но все пак някои български теолози са прекарали известно време зад граница, специализирали са в Западна Европа и са имали достъп до добри библиотеки. Контактите на България със социалистическия свят, особено ГДР, в която немалко българи са следвали и работили и където вероизповеданията не са контролирани толкова интензивно, можеха поне частично да систематизират чуждестранните отзиви за акад. Стефан Цанков. За жалост, явно и това е било невъзможно!
С настоящото кратко съобщение представям едно от най-важните и задълбочени изследвания от чужбина за неуморния труд на акад. Цанков. Въпреки изминалите 46 години от неговото изготвяне, то и понастоящем е от много голяма важност за българските богослови.
Пълното библиографско описание на труда на немски език е: Alexiev, Gabriel, Stefan Zankows Lehre über die Kirche. Eine kritische, genetisch-systematische Untersuchung. (Auszug), Rom, 1965. В превод: Алексиев, Габриел, Учението на Стефан Цанков за църквата. Критично генетично-систематично изследване (откъс), Рим, 1965 г.
На 6 март 1961 г. в Папския Университет Грегориана (Pontificia Universitate Gregoriana) в комисия под председателството на проф. Бернхард Шултце (рецензент) и тогавашния декан на Богословския факултет проф. Франсис Съливан, приетата в зимния семестър 1960/61 г. студия, посветена на еклезиологията на акад. Стефан Цанков, е била защитена като дисертация за присъждане на докторска степен.
През 1965 г., след като на 1 март д-р Габриел Алексиев получава разрешение № 321/65 от Curia eppali Bauzanensi-Brixinensi в лицето на ген. викарий д-р Й. Унтергасер, част от дисертацията се отпечатва в Tipografia Italo-Orientale „S. Nilo“ Grottaferrata в Рим. Както авторът споменава в предисловието, поради технически и финансови трудности, както и поради намерението работата да се печата на части, изданието започва с глава І от втората част (което не е централната точка на изследването). Голямо внимание тук заслужава обстоятелството, че авторът е успял с изключителна прецизност, въпреки големите трудности за тогавашните словослагатели, да бъдат изписвани българските заглавия на акад. Цанков с кирилица, като дори е запазена точната ортография и на стария правопис.
За съжаление дисертацията не е могла да бъде публикувана в нейния цялостен вид. Книгата съдържа общо 76 страници. Но през 1968 г. в том І на Българския годишник, издаден от Българското академично дружество „Д-р Петър Берон” във ФРГ се отпечатва обширно съчинение на д-р Алексиев: Alexiev, Gabriel, Stefan Zankow, Eine Lebensskizze, Bulgarische Jahrbücher Bd. I, 1968, Bulgarische Akademische Gesellschaft “Dr. Peter Beron“ e.V, (Hrsg.) Verl. Anton Hain – Meisenheim am Glan, S. 334 – 360. В него са изложени в детайли някои много важни моменти от живота на акад. Цанков, като се започне от неговото рождение 1881 г. до кончината му през 1965 г. Д-р Алексиев не се запознава лично с акад. Цанков (а и той едва ли е знаел за това начинание), най-вече поради политическата конюнктура на разделения тогавашен свят. Въпреки това работата му прави отлично впечатление за сериозен изследователски и библиографичен труд. Огромните трудности в онзи период да се набавя българска богословска литература и последните съчинения на акад. Цанков преди смъртта му и отзвука от нея в цялото българско общество, не попречват на автора информацията да бъде предадена прецизно. Цитирани са първоизточници, речи на църковни деятели и университетски преподаватели. Публикацията в годишника, ако съдим от съдържанието на цялата докторска работа, включено на с. 11 от първия отпечатан откъс на доктората, най-вероятно представлява ако не цялата първа част на дисертационния труд, то поне възможно най-важното от нея.
За жалост българското Академично дружество „Д-р Петър Берон” в Западна Германия престава да съществува няколко години по-късно и по този начин издаването на годишниците е прекратено. Така останалите части от изследването на д-р Алексиев върху учението на Стефан Цанков за Църквата остават непознати за любознателния читател, който може да се ориентира само по споменатото вече съдържание на с. 11. Според него в част І са включени източниците (библиография и жизнената дейност на акад. Цанков), втора част отделя внимание на еклезиологията му: глава втора съдържа „окончателното” разбиране на Стефан Цанков за Църквата (синтез на еклезиологията му), а трета глава се занимава с влиянието върху неговите възгледи. Последната част на дисертационния труд разглежда учението на Стефан Цанков за Църквата в светлината на съвременната [тогавашна] римокатолическата еклезиология.
Въпреки обстоятелството, че на практика от целия дисертационен труд е отпечатана около половината, във всички случаи читателят разбира сериозността, дълбочината и обширността на изследването на д-р Алексиев.
От огромно значение - не на последно място за нас остават и приложените библиографични данни, които в нашето „електронно” съвремие невинаги успяваме да открием в потъналите в прах вече слабо използвани картотеки в Западна Европа.
В заключение съвсем логично се задава въпросът: Защо „римската дисертация” за учението на Стефан Цанков е останала непозната за българските богослови? Отговорът на този въпрос е много сложен и той се крие в тъмното социалистическо минало от 60-те години на XX век.
Факт е, че д-р Алексиев изпраща екземпляр от излязлата от печат своя работа до Св. Синод и лично до блаженопочившия Патриарх Кирил, за когото е известно, че е владеел и немски език. Въпреки препоръчаната пратка, обратната разписка за доставката или какъвто и да е друг знак или указание за получаването на книгата никога не достига до автора. Това обстоятелство, което може да има много и неясни обяснения дава в известна степен основания трудът на д-р Алексиев да се смята за „официално непознат” в България. Известно ми е също, че един екземпляр от дисертацията на д-р Алексиев със сигурност още се съхранява в София - в редакцията на в. „Абагар”.
Забележителното в цялата тази история е, че десетина години след отпечатването на „римската дисертация”, в България се възлага на отец-проф. Радко Поптодоров изготвянето на едно изследване, публикувано в ГДА, т. XXVI (LII), 2, 1976/1977, CИ., 1981, с. 65-137 със заглавие: Еклезиологията, икуменизмът и иринизмът на протопрезвитер д-р Стефан Цанков, по повод десетгодишнината от смъртта му.
Със сигурност зная, че имам голямото щастие да познавам и двамата учени и да съм се запознал добре с двете съчинения, за които мога да им бъда много благодарен, понеже не оставиха големия български богослов, канонист и неговото учение в забвение.
Мое лично мнение е, че много подходящи решения на някои съвременни проблеми на БПЦ биха могли да бъдат намерени в определени съчинения на акад. Цанков.
В Западна Европа съществуват още няколко много важни отзиви за акад. Цанков и дейността му, които в обозримо бъдеще ще опитам да представя накратко.
Желателно е, авторитетът на акад. Цанков в чужбина да мотивира съвременните наши богослови. В тази връзка ми се иска да спомена един слабо известен факт в България: акад. Цанков е първият православен богослов, изнесъл пълен цикъл от лекции за същината на православието в неправославни факултети на Централна и Западна Европа. В момента, въпреки наличието на православен Богословски факултет в Мюнхен, ние вече нямаме нито един български преподавател там. Не съм сигурен, че проблемите са само от финансово естество. И е време да се помисли по този въпрос.
На онези български читатели, които ползват немски език, мога горещо да препоръчам последната книга на д-р Алексиев, която дава огромен потенциал за задълбочен християнски размисъл: Alexiev, Gabriel, Definition des Christentums. Ansätze für eine neue Synthese zwischen Naturwissenschaft und systematischer Theologie, Münster, Lit-Verlag, 2002, (Theologie, Forschung und Wissenschaft, Bd. 3), в превод: Дефиниция на християнството. Признаци за нов синтез между природните науки и систематическо богословие.
