Запознаването на читателите с църковната история и съвременност е една от главните идеи на списанието още от самото начало на неговото публикуване. Не е случайно и заглавието на списанието, което неволно ни отвежда към духовното осмисляне и културно битие на човека, отразено чрез словото.
В исторически план от месец юни на 1920 г. като безплатно приложение на “Църковен вестник” излиза “Духовна култура” – тримесечно списание за религия, изкуство и наука. По това време се публикуват статии, свързани със социалната религиозна дейност на Църквата, с религиозно-нравственото възпитание на човека, история на БПЦ и др. През 1928 г. то става четиримесечно списание за религия, философия, наука и изкуство, което продължава да излиза до 2006 г., но вече като самостоятелно, отделно и независимо от „Църковен вестник” [1].
През годините Св. Синод си остава верен стопанин на „Духовна култура”, което представя научно-просветното дело на БПЦ и е живо присъствие в културния живот на българите. В него продължават да се публикуват послания, документи, богословски изследвания, доклади, проповеди, художествени текстове, рецензии, отзиви и др.
Мисията на църковния писател и издател е двойна, защото, от една страна, той свидетелства истината, основана на Христос, Който е “пътят и истината, и животът” (Йоан 14:6), а, от друга страна, се грижи за човека, жаден за духовно знание и наука. Основен извор на богословстване са: Свещеното Писание и Свещеното Предание на светите отци на Църквата. Това личи и от авторските мото, съдържащи предимно свещени текстове. Когато авторите изследват етапи от историята на Църквата и държавата, те проучват изворов материал като архивни документи, писма и приписки. И винаги тяхната гледна точка е светото Православие. В списанието се публикуват материали на много автори. Има и духовни лица-сътрудници на списанието. Често срещани имена на превеждани автори са светите отци, оставили своята мисъл и молитва в спасителното Свещено Предание.
В известен смисъл авторската (респективно редакторска) колегия има за задача да подпомага мисията на Църквата. Изданието намира подкрепа из църковната общественост най-вече с публикациите на богослови (духовници и миряни) и историци. На страниците на списанието се откриват различни жанрове - епистоларна литература, извори и документи, биографии на духовни и светски лица, преводи, художествена литература, библиографски обзори, рецензии и отзиви на предимно религиозна литература (книги, богослужебни текстове, многотомни издания, периодични издания, стихосбирки), илюстрован материал – портрети, икони, карти, схеми на църкви и др. Най-общо като издание на Св. Синод то популяризира православното учение за Бога, света и човека, то е изява на научни открития и факти, свързани с историческото ни църковно минало.
В днешно време външният облик на сп. “Духовна култура” (“ДК”) е променен (Вж фиг. 1). Тук с уважение ще отбележа за неизменно служещия като главен редактор през последните десетилетия проф. Тотю Коев (вечна му памет!), който освен с авторските си изяви ни благовести дори и на корицата на изданието с първата празничната икона “Благовещение” (от бр. 3 на 1998 г.). Външната украса привлича вниманието на читателя с благия и светъл образ на светостта – нагледната проповед за всеки православно вярващ човек. Текстът на публикациите е разположен в две колони, съдържанието е изписано отпред или в края на книжката на два езика - български и английски. Прави впечатление публикуването на патриаршеските и синодални документи и послания, които винаги са отпечатвани с курсивни букви. Празничните послания са подписани от Негово Светейшество Българския патриарх Максим и членовете на Светия Синод. С публикуването на тези писма редакцията косвено информира читателя за имената на настоящите български митрополити. Така че списанието изпълнява и функцията на ежемесечен информационен бюлетин по тези въпроси (отнасящи се до промени и допълнения на членовете на Св. Синод).
Останалите статии, украсени с орнаментирана първа буква, са печатен текст с бележки под него или в края, което доказва и тяхната научност. Авторите често допълват статиите си с библиографски списъци. Важно място заемат и илюстрациите – икони, снимки, портрети и символи. Форматът на “ДК” винаги е бил един и същ – ок. 16х22 см. Като официално издание, получило ISSN 0324-1173 – международен стандартен номер още през социалистическо време, това му дава едно предимство и защита относно авторските права на издателите (респективно редакторите). Относно тиража на изданието - той е стигал максимум до 2000, но днес поради финансови проблеми едва достига до 300/350 бр. месечно.[2] Едно е видимо, че от финансова гледна точка сп. “Духовна култура” разчита на абонаментната кампания, която провежда Синодалното издателство, и донякъде на частичните продажби в храмовете из страната. Това е недостатъчно, но какво още може да се направи по въпроса?
Сп. “Духовна култура” безспорно събира богата палитра от теми, проблеми и идеи на богослови и специалисти от всякакви области – религия, психология на религията, философия, засяга въпроси от църковната и държавна политика, право, педагогика, изкуство, църковна музика, старобългарска книжнина, литература и езикознание, биографии, археология и най-вече история, отнасяща се до учението за Бога, Църквата и държавата ни. В него се публикуват научни и научно-популярни статии на наши и чужди писатели. На страниците му са отразени и приятни религиозни стихове и поеми, възрожденски разкази за нашите книжовници и духовни лица, отдали живота си за българската писменост и култура.
·Чете ли се списание “Духовна култура”!
В научните и църковни среди списанието е популярно и търсено. Като депозитно издание то задължително се съхранява в някои от по-големите библиотеки в страната ни. Но списанието е библиографска рядкост, защото малко са библиотеките в България, които го комплектуват. Предимно по-заможните храмове из страната го набавят чрез абонамент, но не всички съхраняват редовно целите течения. “Духовна култура” е задължителен фонд в библиотеките към богословските факултети и духовните семинарии в София и Пловдив.
Като библиотекар в Богословската библиотека искам да засвидетелствам за ежедневния читателски интерес към “Духовна култура” от студенти, докторанти, преподаватели, духовници и специалисти от всякакви области на знанието. Мисля, че няма студент, който да е учил в Богословските факултети и да не е разлиствал списанието. И това е съвсем естествено, защото то включва публикации, свързани с подготовката им.
·Проблеми на сп. “Духовна култура”
Забележителна е 2005 година, в която се навършиха 85 години от издаването на списанието. Но какво се случва към края на 2006 г.? На цялата читателска аудитория стана известно, че то спира да съществува, отлагайки във времето следващия и по-следващия 5-6 брой... на същата година. Причините са много, но коя е главната от тях? Дали скръбта по покойния гл. редактор - проф. Т. Коев, или безотговорното отношение на някои редактори? Дали статиите на авторите не достигат, за да се навакса 2006 г., и те са причина за спирането на едно издание, отразявало толкова години събития и факти, мисъл и идеи, свързани с църквната история и съвременност? Защо тогава не се поканят други автори от други градове и села или от други държави, където също има образовани и православно-мислещи хора? По този начин ще се ангажира по-широк кръг християни. Ще се обогатят темите, дискутирани в него.
Но ако въпросът се отнася до средствата за отпечатването му или до редовното изплащане на хонорари, чия е отговорността? От кого зависи организацията и определянето на субсидиите за отпечатването на списанието?
·Има ли конкурентни издания на сп. “Духовна култура”
От 1996 г. насам излиза друго, още по-специализирано списание на богослова – “Богословска мисъл”, което е издание на Богословския факултет при СУ “Св. Климент Охридски”. Това младо списание в известен смисъл се явява конкуренция на “Духовна култура”. “Богословска мисъл” привлича учените-богослови, които публикуват своите статии ежегодно. То изчерпва въпроси и идеи от науката богословие, която очевидно е имала и има и други пътища за изява в българския периодичен печат като напр. в “Църковен вестник” – органа на БПЦ; от 1923 г. насам - в Годишник на Богословския факултет към СУ (през 1951-1990 г – на Духовната академия “Св. Кл. Охридски”), днес излизащ нередовно. Богословската общественост публикува и в по-нови периодични издания като напр. сп. “Християнство и култура”, сп. “Мирна”, в. “Православие.бг”, сп. “Философия”, в. “За буквите: Кирило-Методиевски вестник”, интервюта в сп. на Радио “Сион” или в Интернет пространството... Това е в реда на нещата - всеки е свободен да избира, къде да публикува. Добре е да има различни полета за изява, но синодалното издание на научна богословска литература е едно. Вярата и знанието нали не си противоречат! И трябва ли добрата традиция да отмине, да се забрави?...
Мисля, че няма да е никак трудно да подкрепим това дългогодишно църковно издание. Всички ще се зарадваме на идеята за обявяване на конкурс за главен редактор, който да възкреси списанието. Бъдещият гл. редактор - богослов или друг специалист, но вярващ и съвестен човек - трябва да не забравя, че служи на Църквата, списвайки официалното научно издание на Св. Синод, отразявало малко или много духа на своето време.
[1] Вж Темелски, Хр. Печатният орган на Българската православна църква. // Църковен вестник, [LXXXI] , 2000, бр. 7, с. 3.
[2] Вж Бенбасат, Алберт. Анализ на анкетата за състоянието на българската културна периодика. // Критика и хуманизъм : списание за хуманитарни и социални изследвания, 2005, извънреден бр. № 19, с. 15-32.
Бел. Двери.бг:
1) Двери.бг научи, че авторката на статията е съставила библиографски указател на статиите в ДК за годините 1990-2005, който е защитила като дипломна работа в Катедра “Библиотекознание, научна информация и културна политика” на Философския факултет на СУ. Друга библиотекарка във филиалната библиотека на БФ на СУ, г-жа Мирослава Млечкова, е подготвила и защитила също като дипломна работа библиографски указател на ДК за годините 1946-1965. Така по-лесно могат да се откриват в съответните годишнини търсените материали. Пожелаваме да се намерят още библиотечни дейци, които да “покрият” целия период от живота на ДК. А ние ще предложим на двете авторки на готовите вече библиографски указатели да ги предоставят за ползване от страницата на Двери.бг!
2) Причините за неизлизането на ДК са явно и преди всичко липсата на достатъчно качествени материали. Защото е съвсем ясно, че преподавателите ни от богословските факултети не пишат достатъчно, за да захранват не само ДК, но дори и своята “Богословска мисъл” (БМ). Странно или не - учителите от духовните семинарии пък са съвсем далече от такива занимания.
3) Назначаването на главен редактор и на директор на Синодално издателство не личи да е първа грижа на Св. Синод, но едва ли е тази главната причина за проблемите на над 80-годишното списание-ветеран. Защото в БМ си имат редактори, но и това списание не излиза с нужната редовност.
4) Финансовите причини наистина не са за пренебрегване. Те обаче са свързани не с високи разходи за печатните издания, а с липса на интерес в събственика – Св. Синод.
5) Много от пишещите днес предпочитат интернет-изданията, които са по-снизходителни при стилови и правописни неправилности.
6) В тези радостни дни на Христовото Възкресение пожелаваме да възкръснат в слава и печатните издания на БПЦ!
- Няколко думи за авторите на сп. “Духовна култура”
Мисията на църковния писател и издател е двойна, защото, от една страна, той свидетелства истината, основана на Христос, Който е “пътят и истината, и животът” (Йоан 14:6), а, от друга страна, се грижи за човека, жаден за духовно знание и наука. Основен извор на богословстване са: Свещеното Писание и Свещеното Предание на светите отци на Църквата. Това личи и от авторските мото, съдържащи предимно свещени текстове. Когато авторите изследват етапи от историята на Църквата и държавата, те проучват изворов материал като архивни документи, писма и приписки. И винаги тяхната гледна точка е светото Православие. В списанието се публикуват материали на много автори. Има и духовни лица-сътрудници на списанието. Често срещани имена на превеждани автори са светите отци, оставили своята мисъл и молитва в спасителното Свещено Предание.
В известен смисъл авторската (респективно редакторска) колегия има за задача да подпомага мисията на Църквата. Изданието намира подкрепа из църковната общественост най-вече с публикациите на богослови (духовници и миряни) и историци. На страниците на списанието се откриват различни жанрове - епистоларна литература, извори и документи, биографии на духовни и светски лица, преводи, художествена литература, библиографски обзори, рецензии и отзиви на предимно религиозна литература (книги, богослужебни текстове, многотомни издания, периодични издания, стихосбирки), илюстрован материал – портрети, икони, карти, схеми на църкви и др. Най-общо като издание на Св. Синод то популяризира православното учение за Бога, света и човека, то е изява на научни открития и факти, свързани с историческото ни църковно минало.
- Външна характеристика на изданието днес
В днешно време външният облик на сп. “Духовна култура” (“ДК”) е променен (Вж фиг. 1). Тук с уважение ще отбележа за неизменно служещия като главен редактор през последните десетилетия проф. Тотю Коев (вечна му памет!), който освен с авторските си изяви ни благовести дори и на корицата на изданието с първата празничната икона “Благовещение” (от бр. 3 на 1998 г.). Външната украса привлича вниманието на читателя с благия и светъл образ на светостта – нагледната проповед за всеки православно вярващ човек. Текстът на публикациите е разположен в две колони, съдържанието е изписано отпред или в края на книжката на два езика - български и английски. Прави впечатление публикуването на патриаршеските и синодални документи и послания, които винаги са отпечатвани с курсивни букви. Празничните послания са подписани от Негово Светейшество Българския патриарх Максим и членовете на Светия Синод. С публикуването на тези писма редакцията косвено информира читателя за имената на настоящите български митрополити. Така че списанието изпълнява и функцията на ежемесечен информационен бюлетин по тези въпроси (отнасящи се до промени и допълнения на членовете на Св. Синод).
Останалите статии, украсени с орнаментирана първа буква, са печатен текст с бележки под него или в края, което доказва и тяхната научност. Авторите често допълват статиите си с библиографски списъци. Важно място заемат и илюстрациите – икони, снимки, портрети и символи. Форматът на “ДК” винаги е бил един и същ – ок. 16х22 см. Като официално издание, получило ISSN 0324-1173 – международен стандартен номер още през социалистическо време, това му дава едно предимство и защита относно авторските права на издателите (респективно редакторите). Относно тиража на изданието - той е стигал максимум до 2000, но днес поради финансови проблеми едва достига до 300/350 бр. месечно.[2] Едно е видимо, че от финансова гледна точка сп. “Духовна култура” разчита на абонаментната кампания, която провежда Синодалното издателство, и донякъде на частичните продажби в храмовете из страната. Това е недостатъчно, но какво още може да се направи по въпроса?
Сп. “Духовна култура” безспорно събира богата палитра от теми, проблеми и идеи на богослови и специалисти от всякакви области – религия, психология на религията, философия, засяга въпроси от църковната и държавна политика, право, педагогика, изкуство, църковна музика, старобългарска книжнина, литература и езикознание, биографии, археология и най-вече история, отнасяща се до учението за Бога, Църквата и държавата ни. В него се публикуват научни и научно-популярни статии на наши и чужди писатели. На страниците му са отразени и приятни религиозни стихове и поеми, възрожденски разкази за нашите книжовници и духовни лица, отдали живота си за българската писменост и култура.
·Чете ли се списание “Духовна култура”!
В научните и църковни среди списанието е популярно и търсено. Като депозитно издание то задължително се съхранява в някои от по-големите библиотеки в страната ни. Но списанието е библиографска рядкост, защото малко са библиотеките в България, които го комплектуват. Предимно по-заможните храмове из страната го набавят чрез абонамент, но не всички съхраняват редовно целите течения. “Духовна култура” е задължителен фонд в библиотеките към богословските факултети и духовните семинарии в София и Пловдив.
Като библиотекар в Богословската библиотека искам да засвидетелствам за ежедневния читателски интерес към “Духовна култура” от студенти, докторанти, преподаватели, духовници и специалисти от всякакви области на знанието. Мисля, че няма студент, който да е учил в Богословските факултети и да не е разлиствал списанието. И това е съвсем естествено, защото то включва публикации, свързани с подготовката им.
·Проблеми на сп. “Духовна култура”
Забележителна е 2005 година, в която се навършиха 85 години от издаването на списанието. Но какво се случва към края на 2006 г.? На цялата читателска аудитория стана известно, че то спира да съществува, отлагайки във времето следващия и по-следващия 5-6 брой... на същата година. Причините са много, но коя е главната от тях? Дали скръбта по покойния гл. редактор - проф. Т. Коев, или безотговорното отношение на някои редактори? Дали статиите на авторите не достигат, за да се навакса 2006 г., и те са причина за спирането на едно издание, отразявало толкова години събития и факти, мисъл и идеи, свързани с църквната история и съвременност? Защо тогава не се поканят други автори от други градове и села или от други държави, където също има образовани и православно-мислещи хора? По този начин ще се ангажира по-широк кръг християни. Ще се обогатят темите, дискутирани в него.
Но ако въпросът се отнася до средствата за отпечатването му или до редовното изплащане на хонорари, чия е отговорността? От кого зависи организацията и определянето на субсидиите за отпечатването на списанието?
·Има ли конкурентни издания на сп. “Духовна култура”
От 1996 г. насам излиза друго, още по-специализирано списание на богослова – “Богословска мисъл”, което е издание на Богословския факултет при СУ “Св. Климент Охридски”. Това младо списание в известен смисъл се явява конкуренция на “Духовна култура”. “Богословска мисъл” привлича учените-богослови, които публикуват своите статии ежегодно. То изчерпва въпроси и идеи от науката богословие, която очевидно е имала и има и други пътища за изява в българския периодичен печат като напр. в “Църковен вестник” – органа на БПЦ; от 1923 г. насам - в Годишник на Богословския факултет към СУ (през 1951-1990 г – на Духовната академия “Св. Кл. Охридски”), днес излизащ нередовно. Богословската общественост публикува и в по-нови периодични издания като напр. сп. “Християнство и култура”, сп. “Мирна”, в. “Православие.бг”, сп. “Философия”, в. “За буквите: Кирило-Методиевски вестник”, интервюта в сп. на Радио “Сион” или в Интернет пространството... Това е в реда на нещата - всеки е свободен да избира, къде да публикува. Добре е да има различни полета за изява, но синодалното издание на научна богословска литература е едно. Вярата и знанието нали не си противоречат! И трябва ли добрата традиция да отмине, да се забрави?...
Мисля, че няма да е никак трудно да подкрепим това дългогодишно църковно издание. Всички ще се зарадваме на идеята за обявяване на конкурс за главен редактор, който да възкреси списанието. Бъдещият гл. редактор - богослов или друг специалист, но вярващ и съвестен човек - трябва да не забравя, че служи на Църквата, списвайки официалното научно издание на Св. Синод, отразявало малко или много духа на своето време.
[2] Вж Бенбасат, Алберт. Анализ на анкетата за състоянието на българската културна периодика. // Критика и хуманизъм : списание за хуманитарни и социални изследвания, 2005, извънреден бр. № 19, с. 15-32.
Бел. Двери.бг:
1) Двери.бг научи, че авторката на статията е съставила библиографски указател на статиите в ДК за годините 1990-2005, който е защитила като дипломна работа в Катедра “Библиотекознание, научна информация и културна политика” на Философския факултет на СУ. Друга библиотекарка във филиалната библиотека на БФ на СУ, г-жа Мирослава Млечкова, е подготвила и защитила също като дипломна работа библиографски указател на ДК за годините 1946-1965. Така по-лесно могат да се откриват в съответните годишнини търсените материали. Пожелаваме да се намерят още библиотечни дейци, които да “покрият” целия период от живота на ДК. А ние ще предложим на двете авторки на готовите вече библиографски указатели да ги предоставят за ползване от страницата на Двери.бг!
2) Причините за неизлизането на ДК са явно и преди всичко липсата на достатъчно качествени материали. Защото е съвсем ясно, че преподавателите ни от богословските факултети не пишат достатъчно, за да захранват не само ДК, но дори и своята “Богословска мисъл” (БМ). Странно или не - учителите от духовните семинарии пък са съвсем далече от такива занимания.
3) Назначаването на главен редактор и на директор на Синодално издателство не личи да е първа грижа на Св. Синод, но едва ли е тази главната причина за проблемите на над 80-годишното списание-ветеран. Защото в БМ си имат редактори, но и това списание не излиза с нужната редовност.
4) Финансовите причини наистина не са за пренебрегване. Те обаче са свързани не с високи разходи за печатните издания, а с липса на интерес в събственика – Св. Синод.
5) Много от пишещите днес предпочитат интернет-изданията, които са по-снизходителни при стилови и правописни неправилности.
6) В тези радостни дни на Христовото Възкресение пожелаваме да възкръснат в слава и печатните издания на БПЦ!
