Запознаването на читателите с църковната история и съвременност е една от главните идеи на списанието още от самото начало на неговото публикуване. Не е случайно и заглавието на списанието, което неволно ни отвежда към духовното осмисляне и културно битие на човека, отразено чрез словото.
В исторически план от м. юни на 1920 г. като безплатно приложение на Църковен вестник излиза Духовна култура – тримесечно списание за религия, изкуство и наука. По това време се публикуват статии, свързани със социалната религиозна дейност на Църквата, с религиозно-нравственото възпитание на човека, история на БПЦ и др. През 1928 г. то става четиримесечно списание за религия, философия, наука и изкуство, което продължава да излиза до 2006 г., но вече като самостоятелно, отделно и независимо от Църковен вестник.[1]
През годините Св. Синод си остава верен стопанин на Духовна култура, което представя научно-просветното дело на БПЦ и е живо присъствие в културния живот на българите. В него продължават да се публикуват послания, документи, богословски изследвания, доклади, проповеди, художествени текстове, рецензии, отзиви и др.
Няколко думи за авторите на сп. Духовна култура
Мисията на църковния писател и издател е двойна, защото, от една страна, той свидетелства истината, основана на Христос, Който е „пътят и истината, и животът“ (Иоан 14:6), а, от друга страна, се грижи за човека, жаден за духовно знание и наука. Основен извор на богословстване са: Св. Писание и Св. Предание на отците на Църквата. Това личи и от авторските мотота, съдържащи предимно свещени текстове. Когато авторите изследват етапи от историята на Църквата и държавата, те проучват изворов материал като архивни документи, писма, приписки. И винаги тяхната гледна точка е православието. В списанието се публикуват материали на множество автори. Има и духовни лица – сътрудници на списанието. Често срещани имена на превеждани автори са св. отци, оставили своята мисъл и молитва в спасителното Св. Предание.
В известен смисъл авторската (респективно редакторска) колегия има за задача да подпомага мисията на Църквата. Изданието намира подкрепа из църковната общественост най-вече с публикациите на богослови (духовници и миряни) и историци. На страниците на списанието се откриват различни жанрове – епистоларна литература, извори и документи, биографии на духовни и светски лица, преводи, художествена литература, библиографски обзори, рецензии и отзиви на предимно религиозна литература (книги, богослужебни текстове, многотомни издания, периодични издания, стихосбирки), илюстрован материал – портрети, икони, карти, схеми на църкви и др. Най-общо, като издание на Св. Синод то популяризира православното учение за Бога, света и човека, изява е на научни открития и факти, свързани с историческото ни църковно минало.
Външна характеристика на изданието днес
В днешно време външният облик на сп. Духовна култура (нататък – ДК) е променен (виж Фигура 1). Тук с уважение ще отбележа за неизменно служещия като главен редактор през последните десетилетия проф. Тотю Коев (вечна му памет!), който, освен с авторските си изяви, благовести дори и на корицата на изданието с първата празничната икона „Благовещение“ (от бр. 3 на 1998 г.). Външната украса привлича вниманието на читателя с благия и светъл образ на светостта – нагледната проповед за всеки православно вярващ човек. Текстът на публикациите е разположен в две колони, съдържанието е изписано отпред или в края на книжката на два езика – български и английски. Прави впечатление публикуването на Патриаршеските и Синодни документи и послания, които винаги са отпечатвани с курсивни букви. Празничните послания са подписани от Негово Светейшество Българския патриарх Максим и членовете на Св. Синод. С публикуването на тези писма редакцията косвено информира читателя за имената на настоящите български митрополити. Така че списанието изпълнява и функцията на ежемесечен информационен бюлетин по тези въпроси (отнасящи се до промени и допълнения на членовете на Св. Синод).
Останалите статии, украсени с орнаментирана първа буква, са печатен текст с бележки под него или в края, което доказва и тяхната научност. Авторите често допълват статиите си с библиографски списъци. Важно място заемат и илюстрациите – икони, снимки, портрети и символи. Форматът на ДК винаги е бил един и същ – ок. 16х22 см. Като официално издание, получило ISSN 0324-1173 – международен стандартен номер още през социалистическо време, това му дава едно предимство и защита относно авторските права на издателите (респективно редакторите). Относно тиража на изданието – той е стигал максимум до 2 000, но днес поради финансови проблеми едва достига до 300-350 бр. месечно.[2] Едно е видимо – че от финансова гледна точка ДК разчита на абонаментната кампания, която провежда Синодално издателство, и донякъде на частичните продажби в храмовете из страната. Това е недостатъчно, но какво още може да се направи по въпроса?
Безспорно ДК събира богата палитра от теми, проблеми и идеи на богослови и специалисти от всякакви области – религия, психология на религията, философия; засяга въпроси от църковната и държавната политика, правото, педагогиката, изкуството, църковната музика, старобългарската книжнина, литературата и езикознанието, биографии, археология и най-вече история, отнасяща се до учението за Бога, Църквата и държавата ни. В него се публикуват научни и научнопопулярни статии на наши и чужди писатели. На страниците му са отразени и приятни религиозни стихове и поеми, възрожденски разкази за нашите книжовници и духовни лица, отдали живота си за българската писменост и култура.
Чете ли се сп. Духовна култура
В научните и църковни среди списанието е популярно и търсено. Като депозитно издание задължително се съхранява в някои от по-големите библиотеки в страната ни. Списанието е библиографска рядкост, защото малко са библиотеките в България, които го комплектуват. Предимно по-заможните храмове из страната го набавят чрез абонамент, но не всички съхраняват редовно целите течения. ДК е задължителен фонд в библиотеките към богословските факултети и духовните семинарии в София и Пловдив.
Като библиотекар в Богословската библиотека искам да засвидетелствам за ежедневния читателски интерес към ДК от студенти, докторанти, преподаватели, духовници и специалисти от всякакви области на знанието. Мисля, че няма студент, който да е учил в богословските факултети и да не е разлиствал списанието. И това е съвсем естествено, защото то включва публикации, свързани с подготовката им.
Проблеми на сп. Духовна култура
Забележителна е 2005 г., в която се навършиха осемдесет и пет години от издаването на списанието. Но какво се случва към края на 2006 г.? На цялата читателска аудитория стана известно, че то спира да съществува, отлагайки във времето следващия и по-следващия бр. 5-6 за същата година. Причините са много, но коя е главната? Дали скръбта по покойния главен редактор – проф. Тотю Коев, или безотговорното отношение на някои редактори? Дали статиите на авторите не достигат, за да се навакса 2006 г., и те са причина за спирането на едно издание, отразявало толкова години събития и факти, мисъл и идеи, свързани с църковната история и съвременност? Защо тогава не се поканят други автори от други градове и села или от други държави, където също има образовани и православно-мислещи хора? По този начин ще се ангажира по-широк кръг християни. Ще се обогатят темите, дискутирани в него.
Ако обаче въпросът се отнася до средствата за отпечатването му или до редовното изплащане на хонорари, чия е отговорността? От кого зависи организацията и определянето на субсидиите за отпечатването на списанието?
Има ли конкурентни издания на сп. Духовна култура
От 1996 г. излиза и друго, още по-специализирано списание на богослова – Богословска мисъл (нататък – БМ), което е издание на Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Това младо списание в известен смисъл се явява конкуренция на ДК. БМ привлича учените-богослови, които публикуват своите статии ежегодно. То изчерпва въпроси и идеи от науката богословие, която очевидно е имала и има и други пътища за изява в българския периодичен печат като например в Църковен вестник – органа на БПЦ; от 1923 г. насам – в Годишника на Богословския факултет към СУ (през 1951-1990 г – на Духовната академия „Св. Климент Охридски“), днес излизащ нередовно. Богословската общественост публикува и в по-нови периодични издания като например сп. Християнство и култура, сп. Мирна, в Православие.бг, сп. Философия, За буквите: Кирило-Методиевски вестник, интервюта в списанието на Радио „Сион“ или в Интернет пространството… Това е в реда на нещата – всеки е свободен да избира къде да публикува. Добре е да има различни полета за изява, но синодното издание на научна богословска литература е едно. Вярата и знанието нали не си противоречат! И трябва ли добрата традиция да отмине, да се забрави?…
Мисля, че няма да е никак трудно да подкрепим това дългогодишно църковно издание. Всички ще се зарадваме на идеята за обявяване на конкурс за главен редактор, който да възкреси списанието. Бъдещият главен редактор – богослов или друг специалист, но вярващ и съвестен човек – трябва да не забравя, че служи на Църквата, списвайки официалното научно издание на Св. Синод, отразявало малко или много духа на своето време.
[1] Виж: Темелски, Х. „Печатният орган на Българската православна църква“ – В: Църковен вестник, 7, 2000, с. 3.
[2] Виж: Бенбасат, А. „Анализ на анкетата за състоянието на българската културна периодика“ – В: Критика и хуманизъм: списание за хуманитарни и социални изследвания, извънреден брой 19, 2005, с. 15-32.
Бележки на редакционната колегия на Двери на православието:
1. Двери научи, че авторката на статията е съставила библиографски указател на статиите в ДК за годините 1990-2005, който е защитила като дипломна работа в Катедра „Библиотекознание, научна информация и културна политика“ на Философския факултет на СУ. Друга библиотекарка във филиалната библиотека на БФ на СУ, г-жа Мирослава Млечкова, е подготвила и защитила също като дипломна работа библиографски указател на ДК за годините 1946-1965. Така по-лесно могат да се откриват в съответните годишнини търсените материали. Пожелаваме да се намерят още библиотечни дейци, които да „покрият“ целия период от живота на ДК. А ние ще предложим на двете авторки на готовите вече библиографски указатели да ги предоставят за ползване от страницата на Двери!
2. Причините за неизлизането на ДК са явно и преди всичко липсата на достатъчно качествени материали. Защото е съвсем ясно, че преподавателите ни от богословските факултети не пишат достатъчно, за да захранват не само ДК, но дори и своята БМ. Странно или не, учителите от духовните семинарии пък са съвсем далече от такива занимания.
3. Назначаването на главен редактор и на директор на Синодално издателство не личи да е първа грижа на Св. Синод, но едва ли е тази главната причина за проблемите на над осемдесетгодишното списание-ветеран. Защото в БМ си имат редактори, но и това списание не излиза с нужната редовност.
4. Финансовите причини наистина не са за пренебрегване. Те обаче са свързани не с високи разходи за печатните издания, а с липса на интерес в собственика – Св. Синод.
5. Много от пишещите днес предпочитат интернет-изданията, които са по-снизходителни при стилови и правописни неправилности.
6. В тези радостни дни на Христовото Възкресение пожелаваме да възкръснат в слава и печатните издания на БПЦ!
