Мобилно меню

4.7894736842105 1 1 1 1 1 Rating 4.79 (19 Votes)

98Сред всички славянски народи българският народ е имал Божията милост да се възползва по най-добрия начин от мисионерската дейност на светите Солунски братя Кирил и Методий, да вкуси богато от благотворните й плодове. Поради тази причина и нашият народ винаги е имал ясно съзнание за това, какво дължи на своите просветители във вярата Христова. Не случайно старобългарският книжовник Черноризец Храбър в своята възхвала за българската азбука пише: „Ако запиташ славянските азбукарчета, като речеш: "Кой ви е създал азбуката или превел книгите?", всички знаят и в отговор ще рекат: "Св. Константин Философ, наречен Кирил, той ни създаде азбуката и преведе книгите и брат му Методий." И ако попиташ в кое време, то всички знаят и ще рекат, че през времето на гръцкия цар Михаил и на Борис, българския княз, и на Растица, моравския княз, и на Коцел, блатенския княз, в годината 6363 от създаването на света.“

Същото благоговение пред великото дело на славянските просветители изпитва и съвременникът му Йоан Презвитер, Екзарх Български, който в своя пролог към съчинението си „Небеса“ отбелязва: „Светият човек Божи Константин, сиреч Философът, положи много усилия, създавайки буквите на славянските книги и превеждайки избор от Евангелието и Апостола, колкото успя,… и великият Божи архиепископ Методий, брат му, преведе всичките 60 канонични книги от елински език, който е гръцки, на славянски.“

Това отношение към всеславянските светци още от първите поколения български книжовници обяснява и постоянната висока почит и възхвала, които в историческия си живот народът ни отдава на св. Солунски братя.

Славата и честта, отдавани на светите Кирил и Методий, са се изразявали още от самото начало в съставянето на жития и след това на азматически служби, които се изпълняват в деня на успението на всеки един от тях, както и на специалните празници в тяхна чест. Изписвани са икони на светците, градени са храмове, а и манастири, посветени на паметта им. В България, както и в други славянски страни, православни и инославни, в ново време са издигнати статуи и други паметници на св. Кирил и Методий, на тяхното име са наречени училища и университети, библиотеки, читалища и други образователни и културни учреждения, площади, булеварди и улици по градове и села, новородени деца – момчета и момичета, а също монаси и монахини се наричат с имената на славянските първоучители. Днес в България има около 150 църкви (енорийски, манастирски или параклиси), посветени на св. Кирил и Методий, а няма църква, в която да не се намира икона на светите Братя. Първото българско училище, наречено на тях, е основано в град Прилеп (днес в Република Македония) през 1843 г. и на печата му е записано: „Българско училище св. Кирил и Методий. Прилеп 1843“.

Има различни мнения по въпроса, кога в новата история на народа ни и точно къде в българските земи е чествана за пръв път паметта на св. Кирил и Методий. Според сведения на арменски пътешественик такова тържество – училищно и общностно – е имало в Шумен на 11 май още през 1813 г. Иначе едни твърдят, че за пръв път била чествана паметта им в Калофер през 1849 г., други доказват за честване през 1851 г. в гр. Пловдив или през 1853 г. в Цариград. По-отстъпчивите изследователи приемат, че първото честване на св. Кирил и Методий станало едновременно в Пловдив и в Цариград пред 1857 г. Така или иначе от 1860 г. празникът става всенароден, бил отбелязван и от българската емиграция в много градове в Румъния, Бесарабия и другаде, дори и българските заточеници в Диарбекир чествали празника на светите Братя като възможност за духовна връзка с милото Отечество. Тези чествания са съчетавали църковната богослужебна почит и училищното или читалищно тържество. Защото в онова време е било немислимо секуларно, светско честване на църковно дело, каквото е религиозно-просветното дело на славянските просветители.

Заслужава да се отбележи, че за действително всенародното честване на паметта на св. Кирил и Методий на 11 май през 1860 г. е поместена дописка в тогавашния сръбски вестник „Српски дневник“: „За празнуването на паметта на свети Кирил и Методий в цяла България идват известия от всички краища. В Габрово, Ямбол, Панагюрище, Сопот, Велес и в много от по-големите градове имаше чествувания в слава и чест на тези просветители и учители български… Тазигодишният ден на св. Кирил и Методий, 11 май, ще остане записан със златни писмена в историята на българския народ, защото повечето български градове в този ден се пробудиха и отхвърлиха фенерското владичество“.

Интерес представлява и редът, по който се споменават имената на двамата светци. Макар обичайно на първо място да се споменава св. Кирил и след това Методий, защото Кирил пръв се е упокоил и е признат и прославен като светец, при споменаването на двамата заедно в богослужебни текстове, в отпуста и пр. пръв се споменава св. Методий, който е бил архиерей, а след това св. Кирил, чието мирско име Константин не се ползва в такъв род текстове. Тази подредба („свети Методий и Кирил“) все пак се ползва само в богослужебни текстове и в съвременни стихотворения, където безспорно са в сила метрически съображения.

Честването на светите Братя в богослужебния живот на Българската православна църква е започнало твърде рано, вероятно още с идването на техните ученици в България. Още приживе на св. Методий е било написано житието на св. Кирил и в похвалите (енкомии) към него се отправят молитви светецът да се застъпва пред Бога за ония, които го възхваляват. Същата богослужебна почит получава и св. Методий след успението си. Учениците им започват да ги почитат като светци в дните на тяхното успение, съответно на 14 февруари за св. Кирил и на 6 април за св. Методий, а от 12-13 век е засвидетелстван и общ ден за богослужебното им честване – 11 май (в пергаментен ръкопис от 12-13 в. от Успенския храм в Москва и в известния Лобковски пролог от 13 в.). През 16 в. св. Макарий, Московски митрополит, и през 17-18 в. св. Димитрий Ростовски в четьи-минеите си отбелязват паметта на св. Кирил и Методий на 11 май.

Преп. Паисий Хилендарски чрез своята „История славяноболгарская“ (завършена през 1762 г.), в която изтъква делото на светите Братя, спомага да се разпространи още повече паметта към тях.

Първата известна служба на св. Кирил и Методий се отпечатва едва през 1862 г. в Русия по случай честването на 1000-годишнината от създаването на славянската азбука (във връзка с отиването на Моравската мисия). Със съдействието на славянофилите И. С. Аксаков, С. А. Хомяков, А С. Рачински и др. в храма на Московския университет е извършена първата тържествена богослужба за славянските просветители. Тази служба е отпечатана през същата година и от българската общност в Цариград. Според известния български химнописец Левкийски еп. Партений (1907-1982 г.) тази служба е писана от руски химнограф, което личи от множеството русизми в нейния църковнославянски текст.

Няма сведения през средновековието да е имало служба за общия празник на светите Братя. Съответно и службите за дните на успението на св. Кирил и св. Методий не са били празнични, дори не са пълни. Вероятно са създадени само тропари, по няколко стихири, канон. И доколкото през последните 3-4 века богослужебните книги сред славянските православни народи са доставяни от Русия, паметта на светите Братя е била отбелязвана по руските минеи. В тях на 14 февруари службата на св. Кирил и съчетана с тази на св. Авксентий Витинийски, а на св. Методий за 6 април – със службата на св. Евтихий, Цариградски патриарх.

Едва в средата на миналия век еп. Партений издава богослужебните последования в чест на светите Седмочисленици – както за общия им празник на 27 юли, деня на успението на св. Климент Охридски, така и за 14 февруари, за 6 април и за 11 май. Според автора той е направил преработки на съществуващите богослужебни текстове. Издадени от Св. Синод на БПЦ през 1958 г. в отделна книга, те стават официалните богослужебни текстове у нас в чест и памет на светите славянски просветители Кирил и Методий.

Доклад, изнесен на гръцки език на международната конференция, посветена на делото на св. братя Кирил и Методий, проведена от 20 до 22 май в Солун. Превод със съкращения на автора.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/xhp9u 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...
Човек може да изглежда мълчалив, но ако сърцето му осъжда другите, то той бърбори неспирно; друг обаче може да говори от сутрин до вечер и все пак да бъде истински мълчалив, т. е. да не казва нищо безполезно.
Авва Пимен

   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.