Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (32 Votes)

oblozhka dela svyashch  todorov 0Един неизвестен български новомъченик, жертва на комунистическата власт в СССР – по данни на Одеския архив.

Отец Любомир Константинов Тодоров е поредната жертва на кървавия терор, който съветската власт налага над Православната църква. Роденият в България свещеник е бил обвинен в контрареволюционна дейност и антисъветска агитация. Бил е признат за виновен дори за това, че неговите роднини живеят в България. Осъден е на разстрел.

В кратката биографична справка към делото му пише, че отец Любомир Тодоров се е родил в гр. Пловдив, в далечната 1881 г. Имал е средно образование – завършил е Духовната семинария. Българин по народност, отец Любомир имал съветско гражданство. В момента на своя арест живеел в с. Беляевка, Одеска област, където служил като свещеник.

Семейно положение: женен, с три деца. Съпруга: Агатия Степановна Тодорова; дъщеря: Галина Любомировна Мунтян; син: Константин Любомиров Тодоров, живеещ в гр. Одеса, ул. „Краснова” 14, месторабота – Дворец на пионерите; син: Дмитрий Любомиров Тодоров, живеещ в гр. Одеса, ул. „Слободская” 49, работи като помощник-машинист на товарен влак.[1]

Според справката на Беляевското Районно отделение на НКВД отец „Любомир Тодоров, работейки като свещеник в Беляевската църква, води сред християните враждебна по отношение на съветската власт политика, занимава се с открита агитация против мероприятията на съветската власт и колхозния строй, разпространява сред вярващите слуха, че се познава с Вожда на народите – другаря Сталин, затова църквата в Беляевка не е закрита и по този начин си изгражда авторитет.

По време на свалянето на камбаните на църквата отец Любомир заявил: „Няма значение, дори и да свалят камбаните, съвсем скоро църквата ще започне да служи така, както е служила някога, защото съветската власт дълго няма да просъществува”.

„Освен това свещеник Любомир Тодоров води активна работа сред религиозните хора против закриването на църквата, съставяйки по мошенически начин списъци на вярващите, които са против закриването на църквата”.

„Към храма е организирал около 50-тина антисъветски елемента, сред които води подготвителна работа преди изборите за Върховен съвет в такова направление, че да предложат кандидатури от средите на вярващите. За целта провежда съвещания”.

На 1 септември 1937 г. е извършен обиск в дома на отец Любомир в с. Беляевка, при който той е арестуван. По време на обиска в дома му са намерени и иззети: паспорт, кореспонденция, списъци на вярващите, водени в продължение на няколко години – 9 листа – и  дори две военни свирки.[2]

В постановлението за мерките на задържане на отец Любомир от 2 ноември 1937 г. е указано, че „Любомир Константинов Тодоров, като работи като свещеник в Беляевската църква, води сред църковните хора антисъветска агитация, насочена против Съветската власт, разказва антисъветски вицове, настроен е емигрантски. Има родственици в България”.[3] За място за задържане  е определен Одеският затвор.

*   *   * 

vypiska iz protokola svya todorov 0Из протокола от разпита на обвиняемия Любомир Тодоров от 16 септември 1937 г. (на снимката: решението със смъртната присъда на отец Любомир):

Въпрос: Кога дойдохте от България в Русия?

Отговор: За последен път бях в България през 1899 г.

Въпрос: Изложете целта на Вашето идване в Русия?

Отговор:  Дойдох с майка ми. Тя дойде да живее в Русия. Живя 8 години, след което се върна обратно в България. Аз постъпих в духовно училище, завърших Духовната семинария и останах в Русия като служител на Църквата и до ден днешен служа като свещеник.

Въпрос: През коя година Вие приехте руско гражданство?

Отговор: Руско гражданство приех през 1905 г.

Въпрос: На следствието е известно, че Вие сте изразявали сред земеделците недоволство по отношение на съветската власт; искате ли да дадете по този повод верни показания?

Отговор: По отношение на съветската власт никога и никакво недоволство не съм проявявал.

Въпрос: Вие сте се карали на селяните за това, че не идват на църква. Потвърждавате ли това?

Отговор: Казах им, че ако не идват на църква, нашият храм ще бъде затворен и тогава да се сърдят сами на себе си.[4]

На въпроса на следователя, дали признава себе си за виновен, отец Любомир отговаря: „Да, признавам се за виновен. Виновен за това, че привличах селяните в храма, че им се карах, ако се отклоняваха от него, а също така и за това, че не забраних събирането на незаконната подписка против закриването на храма”.[5]

Обвинителното заключение от 13 ноември 1937 г. е построено буквално върху справката на Беляевското РО на НКВД, което приведохме по-горе. Акцентът е поставен на несъгласието на свещеника храмът да бъде закрит и това, че организира населението срещу закриването на храма. Отец Любомир е ходил по улиците и уговарял селяните да не се включват в подписка за закриването на църквата и е заявил: „Това власт ли е? Казват, че Църквата е отделена от държавата, а сами грабят Църквата и свалят камбаните. Ако вярващите не бяха позволили да свалят камбаните, но не са толкова много селяните продали се за паница леща (борш в оригинала). Но въпреки всичко съветската власт няма да просъществува дълго, а храмът ще ни бъде нужен. Трябва да се отиде и да се съберат подписи от вярващите”.[6]

Според заключението на следствието о. Любомир се признал частично виновен по повдигнатите обвинения и делото е изпратено за разглеждане от Тройката при УНКВД на Одеска област.

Съдебната тройка при УНКВД на Одеска област на свое заседание от 27 ноември 1937 г. осъжда о. Любомир Константинов Тодоров на 10 години в трудов лагер, смятано от датата на задържането му на 1 септември 1937 г.[7]

На 5 март 1938 г. делото е преразгледано и старото постановление на Съдебната тройка е изменено. Съгласно новия протокол №113 от заседанието на Съдебната тройка при УНКВД Одеска област е взето решение отец Любомир Константинов Тодоров да бъде разстрелян.

На 9 март 1938 г. отец Любомир Тодоров е разстрелян.[8]

На 22 май 1989 г. отец Любомир посмъртно е реабилитиран.[9]

Превод: Венцислав Каравълчев

Бележки:

[1] Градски Архив Одеска Област (ГАОО), Р-8065, оп. 2, д. 11 900. Лично дело 11.

[2] Пак там, л. д. 8.

[3] Пак там. л. д. 12.

[4] Пак там, л. д. 13.

[5] Пак там, л. д. 16.

[6] Пак там, л. д. 18.

[7] Пак там, л. д. 19.

[8] Пак там, л. д. 22.

[9] Пак там, л. д. 24.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/xcquc 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Когато човек се моли, той се държи към Бога като към приятел – разговаря, доверява се, изразява желания; и чрез това става едно със Самия наш Създател.

Св. Симеон Солунски
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.