Мобилно меню

4.7647058823529 1 1 1 1 1 Rating 4.76 (17 Votes)
myronositsy.jpgВизантийската империя е притежавала широка мрежа от социални заведения, издържани от държавата, от Църквата или от частни лица. Още в решенията на Първия вселенски събор в Никея (4 век) е отбелязано задължението на епископите да поддържат във всеки град “страноприемница”, която да обслужва пътници, болни и бедни. Естествено най-голям брой социални заведения са били концентрирани в столицата Константинопол, но много са били пръснати и в провинцията. Различните извори (законодателни актове, манастирски типици, хроники, жития, надписи, печати и др.) говорят за стотици благотворителни заведения, които се разделят на следните групи:


  • Болници и страннопремници – често пъти в изворите се използват като синоними, като по всяка вероятност са се използвали според конкретните нужди.
  • Приюти за бедни
  • Старчески домове
  • Домове за слепи хора
  • Сиропиталища
  • Домове за вдовици
  • Бани за болни от проказа и бани за бедни хора
  • Дяконии. Особено разпространени социални центрове към градските енории. В Египет те са действали предимно към манастири, като в същото време манастирите са поддържали и други дяконии в градовете. Там раздавали храна и дрехи за бедните (нови), но имало и дяконии със специално предназначение като например грижи за болни, за старци, бани за бедни и пътуващи.
  • Домове за психично болни (само църковни) – повече сведения за тези домове се появяват от 10 век. В законодателен акт от 10 век се казва: “Болна (психично) жена да не се напуска, но задължение на близките й е да поемат грижата за нея. Ако такива няма, да постъпи в домовете на Църквата”.

Голяма част от тези обществени и църковни социални домове се издържали от манастири или дори се помещавали там. Те разполагали с голяма леглова база, която варирала според конкретните нужди. В изворите се дава информация за по-големите от тях. Така например разбираме, че някои домове са били двуетажни сгради – като болницата на св. Теофилакт Никомидийски, странноприемницата на Макарий в Александрия. За други са известни броят на леглата, например: църковната болница в Антиохия по времето на патриарх Ефрем (527-545) е имала над 40 легла. В болницата за прокажени във Форсида е имало на разположение 400 легла, страноприемницата “Богородица Нова” в Йерусалим е разполагала с 200 легла, в 7 приюта в Александрия е имало по 40 легла във всяко, тоест общо 280 и т.н.

Teofilact.jpgЖитието на св. Теофилакт, епископ Никомидийски (806-840) дава много информация за неговата благотворителна дейност и специално за дейността на болницата, която той основава. В двуетажната болница е имало параклис на светите безсребърници Козма и Дамян. Епископът е назначил лекари и персонал, които да се грижат за болните, а самият той ежедневно ходел в болницата и раздавал храна. Всеки петък служил в болничния параклис всенощно бдение, а после сам миел болните, както и прокажените, за които имало специално крило.
 
Болниците в Ангира, Пафлагония, се обслужвани от монаси. Те давали дневни и нощни дежурства. В Лавсаика на Паладий се разказва за един монах, който прекъснал молитвата си по време на службата в епископията (където се били събрали болните) и помогнал на една бременна жена да роди.
 
Много подробности за социалната дейност в Едеса ни дава житието на св. Равулас, епископ на града (5 век). Той построил болница в града и сам се грижел тя да е в порядък, креватите да са с меки постелки и винаги да е чисто.
 
За болницата се грижели аскети, сподвижници на св. Равулас, мъже и жени. Той считал за висше свое задължение да посещава ежедневно болните и да ги поздравява с целувка. За издръжката на болницата отделил няколко села от епархийските и всички приходи от тях отивали за болните – годишно отделял около 1000 динария.
 
Епископ Равулас построил и женски приют, какъвто досега липсвал в Едеса. За 24 години като епископ той не построил нито един храм, съобщава житието му, защото считал, че парите на Църквата принадлежат на бедните и страдащите. Заповядал да разрушат четири езически храма и с материала да построят въпросния женски приют. Сред каноните, които съставил за управлението на областта си, имало и такъв, който гласял: “Към всяка църква да има дом, където бедните да могат да си отдъхват”.
 
За прокажените, които били ненавиждани по онова време и живеели извън границите на градовете, той полагал особени грижи с много любов. Пращал свои доверени дякони да живеят с тях и да покриват многобройните им нужди с църковни пари.
 
Vasilii.jpgНе може да не споменем известната Василиада на св. Василий Велики (4 в.) в Кесария – огромен комплекс от социални заведения, където голямо място било отделено на прокажените. Св. Василий имал влияние над заможните граждани в областта и те дарявали големи суми за социалния комплекс. Дори императорът, който първоначално му бил противник, се съгласил да дари няколко села в полза на прокажените във Василиада.
 
Братът на св. Василий и св. Григорий Назиански, Навкратий основал старчески дом в гора в Кападокия, където се грижел за бедните старци след като напуснал адвокатската си професия. Той ловувал в близката гора и така изхранвал старите хора в дома.
 
Социалните заведения се издържали от държавата или Църквата, като от време на време получавали дарения от императори или частни лица в пари и имоти, затова много от тях имали своя собственост. Някои от тях са били частни. Както например в Амния, Пафлагония, където съпругата на св. Филарет (8 век) след неговата смърт построила домове за бедни, за да подпомогне областта, опустошена от нашествията на арабите. Освен домове тя въстановила разрушени храмове и основала манастири.
 
В определени области са функционирали отделни заведения за мъже и жени като например в Кападокия, Антиохия, Йерусалим, Александрия или пък са били смесени, но мъжете и жените са били разделяни на различни етажи или крила на сградите, както било в дома за прокажени в Александрия. Всички те разполагали със собствени гробища. Имало и особени случаи като странноприемницата на Илия и Теодор в Мелитини, Армения. Те били търговци, които вече възрастни превърнали дома си в странноприемница за пътници и болни. Но освен тях в дома живеели постоянно и други хора – девици, старици, слепи, инвалиди и всички те водели монашески живот в пост и въздържание.
 
В градове като Йерусалим, Йерихо, Александрия и други е имало отделни страннопремници за монаси. В някои случаи те се използвали и като място за “вразумление” на свещеници и монаси, които изтърпявали наказание или били заточени. Например на о. Хиос императрица Теодора построила странноприемница специално за монофизитите монаси и заточените епископи. В Гангра, Пафлагония, също е имало църковна странноприемница, където през 523 г. е бил заточен за втори път монофизитският митрополит Филоксен Йераполски, където и умрял.
 
Императорите са полагали специални грижи за тези заведения и е имало държавна политика за тяхното развитие. В житието на св. Симеон Стълпник се споменава, че игуменът на дома за бедни в Лихнидос (дн. Охрид) Домнин бил приет от император Юстиниян в Константинопол по повод някои дългове на дома. Юстиниян е строял или въстановявал такива домове в много крепости на империята, особено в нейните погранични райони. Многобройни са надписите, където се споменава името му, във връзка с въстановяването на социалните домове във Византия.
 
До края на империята грижата за този особен вид заведения за аутсайдерите на обществото била сред приоритетите на държавата в нейната вътрешна политика. От своя страна, Църквата гледала на “аутсайдерите” по начин, напълно нов в човешката история и им давала нещо, което никое социално заведение, колкото и добре да било поддържано, не можело да даде: тя въстановявала човешкото им достойнство като сривала стените, с които нещастието и болестта отделяли тези хора от обществото. Нещо повече – гледала на тях като на самия Христос, според Неговите думи: истина ви казвам: доколкото сте сторили това на един от тези Мои най-малки братя, на Мен сте го сторили.

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/w4kf 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Гледай да имаш милост към всички, защото чрез милостта човек намира дръзновение да говори с Бога.

Авва Памб
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.