Евсевий Кесарийски често е наричан отец на църковната историография и един от основоположниците на християнската библейска концепция за всемирната история. Като близък на Константин Велики той поставя и основите на византийската идеология за отношенията между светската и църковната власт.
Биографичните данни за живота му са оскъдни и се черпят главно от съчиненията му. Кратки сведения са останали и у древните писатели – например по свидетелствата на Сократ, приемникът на Евсевий по катедра Ананий е имал житие на Евсевий, но то е изгубено.
Само у Никифор Калист (14 век) има по-богати сведения, но много от изложените данни поради дистанцията на времето са неверни, като твърдението за родствени връзки между Евсевий, наричан Памфилов, и самия св. Памфил, негов духовен съратник и учител, претърпял мъченическа смърт при император Диоклециан.
Родината му е Палестина, но за родното му място има спор. Във второто издание на Палестински мъченици Евсевий нарича Кесария най-често нашия, родния полис, но това е вече по времето, когато той оглавява епископската катедра там. Рожденната му дата се извежда от онези места и събития в Църковна история, където се говори за лица и събития от неговата генерация с техническия термин kath' hemas, с което се обозначава, че дадено събитие е станало по-късно от рождението на автора или че дадена личност все още живее. Въз основа на тези данни историците определят рожденната му дата в периода между 260-264 г.
Семейството му е било заможно и му е осигурило добро образование. Той учи в Йерусалим и Антиохия, където се запознава с църковната и светска литература. Идейното му развитие е тясно свързано с живота на св. Памфил, деятел на Кесарийската църква, който от своя страна оформя възгледите си под силното влияние на Ориген. Памфил дълго работи в Александрия, където Оригеновите традиции са много силни и възприема като жизнен принцип строгата аскеза, съчетана с усилен книжовен труд. В Кесария е ръкоположен за презвитер и под ръководството на епископ Агапий, чийто приемник ще бъде Евсевий, основава библейско училище, което да развие и съхрани дейността на Ориген. Така тук са пренесени филологическите принципи на Александрийската школа за работа с Библията и освен това е създадена библиотеката на Кесария с ядро сбирка оригенови ръкописи. Това е духовната атмосфера, в която попада младият Евсевий. Влиянието на св. Памфил е толкова голямо, че Евсевий свързва името си с неговото, което е станало по-късно основание да се търси роднинска връзка между тях. Точната формула Евсевий Памфил обаче се среща само у късните латински писатели, а всички гръцки и ранните латински го наричат Евсевий Памфилов.
Евсевий и Памфил пострадват при гоненията на Диоклециан и през 307 г. са хвърлени в тъмница, където продължават богословската си дейност. Тук Евсевий изучава Ориген и пише съчинение в негова защита Апология. През 310 г. св. Памфил е обезглавен, а година по-рано Евсевий е отправен на заточение и скита в Палестина, Сирия, Финикия и Египет. Плод на това странстване е История на палестинските мъченици. На 30 април 311 г. излиза едиктът на четиримата августи – Галерий, Максимин, Константин и Лициний, с който се слага край на гоненията срещу християните. Въпреки че в областта на Максимин едиктът почти не е прокаран на практика, Максимин не се осмелява да повдига открити гонения срещу християните и в Палестина вече няма мъченици. От пръв помощник на презвитер Памфил през 311 г.
Евсевий наследява епископския престол на Агапий в Кесария. Той става доверено лице на Константин Велики, води преписки с него и пише речи по повод 20-годишнината и 30-годишнината от неговото управление. Евсевий умира около 340 г. в първите години от управлението на Констанций.
Евсевий наследява епископския престол на Агапий в Кесария. Той става доверено лице на Константин Велики, води преписки с него и пише речи по повод 20-годишнината и 30-годишнината от неговото управление. Евсевий умира около 340 г. в първите години от управлението на Констанций.Религиозно-богословските му възгледи се оценяват различно, но най-често се определят като ариански. Предложеният от него символ на вярата на Никейския събор през 325 г. не е приет, но и след събора Евсевий продължава да защитава Арий и осъжда св. Атанасий Александрийски.
Творческата му дейност е изключително плодотворна. Достигналите до нас произведения са изключително ценен извор за ранната църковна история, имайки предвид че Евсевий е не само свидетел на ключови църковни събития, но и като архивар в библиотеката в Кесария е имал на разположение огромен брой документи, които са изгубени през вековете. Сред по-ценните запазени произведения са: Филалет или любител на истината, написано през 303 г. срещу Йерокъл, който сравнявал Христос с Аполон; История на времената (до Никейския събор), достигнала до нас само в латински превод с допълнение от бл. Йероним и в арменски превод от 5 век; Praeparatio и Demonsratio evangelica, чиято основна идея е, че истините в творенията на гръцките мъдреци са взети от Свещеното Писание и излагат пророчествата в Стария Завет за идването на Христос; История на палестинските мъченици, писана между 303 и 311 г., която се разглежда от много историци като допълнение към Църковната история; много похвални слова за Константин Велики, за св. Памфил, защита на Ориген, речи срещу различни еретици и разбира се, двете най-значими произведения: Животът на Константин Велики и Църковна история.
