Когато мислим за Гърция, първите асоциации обикновено са нашарени в синьо и бяло острови, лазурно небе и наситено-синьо море. Неслучайно тези два цвята са в основата на гръцкото знаме. Те сякаш символизират нескончаемия оптимизъм на южните ни съседи, бликащ от дълбините на топлото Егейско море и постоянно сгряван от лъчите на жаркото гръцко слънце. И все пак. Освен хилядите острови Гърция има още една визитна картичка – Метеора. Областта Тесалия в централна Гърция е била според гръцката митология жилище на боговете, тук е била и страната на кентаврите. А самата Метеора е едно от чудесата на природата с причудлива красота, която може да изненада дори опитното око на професионалния турист – спокойният релеф на Тесалийската равнина внезапно бива нарушен от монолитни отвесни скали, сякаш забити в земните недра, високи стотици метри и незнайно как оказали се на това равно място. Неслучайно мнозина туристи свързват феномена с паднали метеорити, от което извеждат и името на местността Метеора. Всъщност Метеора означава „висящ във въздуха”, „намиращ се между небето и земята” и специалистите-геолози отреждат на областта почетно роднинство с древния Олимп. Нагъването на земните пластове довело да образуването на Олимп, станало причина и за оттеглянето на водите на праисторическото Тесалийско езеро към морето, а на това място останали изваяните от водата каменни стълбове.
Християнски подвижници-мъдреци от дълбока древност обитавали скалите и пещерите по отвесните склонове, сякаш виждайки в каменната хармония на „висящите камъни” отворена и жива страница от книга Битие. Но „едва” преди 600 години на върха на един от стълбовете се появява първият общежитиен манастир, основан от св. Атанасий Метеорски през 1340 г., който и дава на местността това поетично прозвище. Неговият манастир е разположен на най-високата скала в каменната гора и носи името „Велик Метеор” или „Платилитос” (плосък камък). Някога тук е имало 24 манастира, но днес са запазени само 15, а от тях шест действащи. Четири са мъжки и два женски. Любопитен е фактът, че и тук, в този „небесен монашески град” достъпът на жени е бил първоначално забранен, по подобие на Света Гора, а и на много други мъжки обители през византийския период. Но тъй като много жени са започнали да търсят убежище от турските набези в каменните пещери наоколо, постепенно са били създадени и първите женски обители. 
Манастирите съхраняват стенописи от известни майстори като Теофан Грек, Джорджи, Франко Кателано и други.Наистина остава непонятно как монасите са успели да построят на върха на отвесните и гладки скали тези внушителни манастири. Фантазията ни може само да гадае как са се носели материалите, как са слизали и са се качвали монасите и монахините. Впрочем последното е известно – и сега гостоприемните домакини ще ви покажат съоръженията във всеки манастирски двор, с помощта на които са се навивали и отпускали дебели въжета, на чийто край в нещо подобно на кош е влизал по един монах. Този прототип на съвременния асансьор е действал чак до началото на 20 век, когато поради многото желаещи поклонници гръцките власти прокарват спираловидни пътеки до всички запазени манастири. Днес посетителите неусетно се качват нагоре, а пред погледите постепенно се открива величествената гледка на множеството сякаш поникнали от скалите манастири, истински посредници на вековния диалог между земята и небето. Монасите са осеяли пътя до върха с табелки с пасажи от Новия завет. Манастирите обаче затварят врати в 13 ч. и отварят едва след няколко часа – когато слънцето смекчи гнева си. Така че, ако желаете да посетите поне действащите манастири, трябва да отделите три-четири дни.
През 1960 г. трапезарията на манастира "Св. Варлаам" е превърната в музей, където могат да се видят много предмети от всекидневния бит на монасите през вековете. А в обителта Метеорон е запазена автентичната монашеска кухня с простите съдове за храна и готвене. Реставрирани са и откритите "цистерни" в скалите - издълбани дупки, откъдето единствено подвижниците са черпели вода.
В непосредствена близост, само на 400 метра от „Платилитос”, е живописната Каламбака. Днес възпятото в много гръцки песни градче е само туристически център – квартири, хотели от всички звезди, дори къмпинги с бунгала са на разположение на туристите. Историческото бижу на градчето е църквата „Успение Богородично” от 11 в., чиито стенописи датират от 12 до 16 в. През 1573 г. синът на известния Теофан Крит, Неофит, изографисва много редки сцени в храма. Поради опитите за кражби в близкото минало обаче най-ценните подвижни икони от храма се съхраняват в метеорския манастир "Св. Варлаам".
През 1960 г. трапезарията на манастира "Св. Варлаам" е превърната в музей, където могат да се видят много предмети от всекидневния бит на монасите през вековете. А в обителта Метеорон е запазена автентичната монашеска кухня с простите съдове за храна и готвене. Реставрирани са и откритите "цистерни" в скалите - издълбани дупки, откъдето единствено подвижниците са черпели вода.
В непосредствена близост, само на 400 метра от „Платилитос”, е живописната Каламбака. Днес възпятото в много гръцки песни градче е само туристически център – квартири, хотели от всички звезди, дори къмпинги с бунгала са на разположение на туристите. Историческото бижу на градчето е църквата „Успение Богородично” от 11 в., чиито стенописи датират от 12 до 16 в. През 1573 г. синът на известния Теофан Крит, Неофит, изографисва много редки сцени в храма. Поради опитите за кражби в близкото минало обаче най-ценните подвижни икони от храма се съхраняват в метеорския манастир "Св. Варлаам".
Публикувано в сп. "Насам-Натам"
