„Този трябва да е, сигурно е замръзнала ключалката...”, мислеше си отец Ипомоний, докато се опитваше да отключи една от бараките до храма, в която държаха лопатата и греблото за почистване на снега. Още няколко пъти опита да пъхне ключа в катинара, после повъртя и огледа всички ключове във връзката и тъкмо се канеше отново да се помъчи да отключва, вдигна глава и видя съобщението с печата на „Премъдрост ООД”: „Съгласно Решение на Св. Синод №..../...12.2013 г. всички принадлежащи на БПЦ-БП недвижими имущества, се отдават за управление на фирма „Премъдрост ООД”. Чак тогава видя, че катинарът не е същият, ама нали от миналата зима не му бяха трябвали лопатата и греблото, не беше обърнал внимание.
А сега, де! Никой не го беше предупредил. Че и бараката ли беше към тези „недвижими имущества” за управление? То, щом такова е решението, ще се приеме, разбира се, ама кой щеше да отключи катинара, да си вземе поне о. Ипомоний инструментите, че тази година снегът падна тъкмо в навечерието на Рождество, а старите баби и така трудно ходеха, оставаше някоя да се подхлъзне на заледено и да направи беля току навръх празника! Разгеле, че от бай Стамат от Смесения магазин зае неговото поизпочупено гребло, та се захвана да рине снега.
Трудолюбието, смирението, послушанието – тези изначално присъщи на о. Ипомоний добродетели му помагаха, докато проправя под неспиращия снеговалеж просека към храма, да размишлява над синодното решение. „Мъдро е това решение. Работата на духовниците не е да се занимават със светски дела, а със спасението на душите. Та и лесно ли е да се управляват имоти за десетки милиони? Нали е казано: „Отдай кесаревото кесарю...”. Сега вече нещата ще се променят. Църквата ни ще има средства и за възстановяване и изграждане на храмове и манастири, и за заплатите и осигуровките на свещениците (та няма да им се плаща със свещи, които те да се чудят как да продадат), и за издаване на православна литература, и за неделни училища и за лагери на децата, и за кухни и приюти за най-бедните...”.
Отец Ипомоний така се беше вглъбил в размислите си, че пукотът на счупеното в една замръзнала преспа гребло го стресна. „Е, браво на мене! Сега какво ще обяснявам на бай Стамат... Че и няма друго гребло човекът...”. Реши да го закове с една напречна летва как да е и тръгна към бараката с инструментите. И чак като стигна до нея и видя белия лист с набиващия се на очи син печат „Премъдрост ООД”, се сети, че вече няма достъп. Поогледа се, помисли, помисли, пък сложи счупеното гребло под мишница, поизтупа снега от расото си и се запъти към храма...
