Мобилно меню

4.6734693877551 1 1 1 1 1 Rating 4.67 (49 Votes)

796„Малко е времето, малко!”, мислеше си тъжно отец Ипомоний, докато си тръгваше от училището. Бяха го поканили да представи на преподавателския състав Учебното помагало на Двери по български език, Роден край и час на класа за интегриране на знанието за християнството в първи клас. Презентацията мина блестящо и всички бяха много доволни, но защо му трябваше да приема предложението на класната на сина си да се срещне и с големите ученици! Хубаво беше решил да си тръгва, ама хайде, уж за 5 минути, да не разочаровал децата, че някои са го виждали само по телевизията и се вълнуват да го зърнат и на живо, имали много въпроси за Църквата и какво ли още не... Кой да знае, че изпълнявайки пастирския си дълг, ще се натъкне на такива изкушения!

Първо ги разочарова, че е дошъл пеша и не могат да му видят колата. Не можа да им отговори, дали е по-яко да движиш с Аudi А8, с BMW 7-ца или с новата S-класа (незнайно откъде децата бяха убедени, че свещенослужителите само измежду тези три марки и модели избират). Като им каза, че кара 20-инагодишно комби, видя, че погледите на учениците от първите чинове помръкнаха. После едно от децата небрежно го попита колко е часът и когато о. Ипомоний погледна и му отговори, то се обърна към съседчето си, поклати разочаровано глава и констатира, че „това даже не е и реплика, човек, някакъв „ментак” за 20 кинта!”. Хайде, с тези въпроси, как да е, се справи, разказа им няколко притчи, обясни им, че не трябва да събират съкровища на земята, дето ги яде молец и ръжда и дето крадци ги подкопават; но да събират съкровища на небето...

И тъкмо децата се позамислиха над думите му и о. Ипомоний реши, че може да свърже нещата, като пристъпи към кратко слово за Витлеемските ясли и предстоящото честване на Рождество Христово, и пак се започна: 

„А какво се установи –  инцидент ли е или убийство? Намери ли се убиецът? Всички смятат, че е....”.

„А намери ли се „Къртицата”? Сега почва втори сезон!”.

„Не бе, глупако, това не е при него – това е риалити!”.

„Уф, верно, бе!”.

„А вярно ли е, че при вас на избори плащат по 30 000 лв. на глас? – Супер якооо! 30 бона, братле! Откъде ги взимат? А пролетта, на парламентарните, на бащата му предлагаха 50 кинта да гласува за..., ама не му ги дадоха. Изиграха го...”.

„А вярно ли е, че...”.

Тук звънецът за края на часа (на о. Ипомоний му се стори като празничен камбанен звън) прекъсна говорещите един през друг ученици и с това прекъсна и изпитанията на скромния свещенослужител.

„Благодаря Ви, отче. Имаха и още въпроси, ама ще останат за следващия път. Малко е времето”, усмихна му се класната, докато го изпращаше до вратата.

„Да, да, разбира се!”, опита се да се усмихне и отецът и си продължи наум: „Малко е времето, това е вярно, и бързо отминава... Не се знае кога ще удари камбаната и ще трябва да отговаряме и на по-тежки въпроси... То добре, че са децата да ни ги зададат още тука, че да имаме време да си премислим делата, да си подготвим отговорите...”.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/9phfa 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Смирението е единственото нещо, от което имаме нужда; когато има други добродетели, човек все пак може да падне, ако няма смирение; със смирението обаче човек не може да падне.

Герман Атонски Стари
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.