„Разбрах — заключил в себе си Джелсомино. — В тази страна трябва да говориш обратното на това, което мислиш. Ако наричаш хляба хляб, не те разбират.“*
Отец Ипомоний си припомни краткия пасаж от тази любима книжка от детството си, докато се опитваше да си обясни „чудесата“, които се случиха покрай този Великден. И, подобно на героя на Родари, заключи: „Разбрах – в тази страна всичко трябва да правиш обратно на това, което е редно. Ако наричаш нещата с истинските им имена, не те разбират“. Естествено, това успокоение не дойде без известни духовни смущения. Та и как иначе – да бъде прекъснато Пасхалното последование от заря и духова музика, и то когато служи самият Патриарх, не беше нещо, което се вижда всеки ден и което скромният презвитер можеше да приеме спокойно и без вълнения...
Но после се поуспокои и поразмисли. Ами, че то, в нашата страна, ако няма фойерерки, все едно, че едно събитие не се е случило. То толкова тържествено преминава откриването на една спирка или гара, че Празникът на празниците, Възкресението Христово ли да остане само с едното Пасхално служение, както всяка година... Така де, нали помните: „И ето, стана голям трус: защото Ангел Господен слезе от небето, пристъпи, отвали камъка от вратата гробни и седеше върху него“ - пише св. ев. Матей (28:2). Е, трусовете в нашия църковен живот не идват от Ангели Господни, но пък кой може да оспори, че успяват здраво да раздрусат и миряни, и клирици, че и невярващите даже...
Но все пак, трябва да се внимава. Фойерверките за Великден блеснаха за кратко, а още се спори кой всъщност е знаел за тях, кой е благословил, кой се е възпротивил... Но при „фойерверките“ в ръкоположенията, които ще определят облика на Българската православна църква през следващите десетилетия, нещата са по-сложни – ако някой си позволи сега да примижи, има опасност дълго след това всички да се лутаме в тъмнина...
*Джани Родари,“Джелсомино в Страната на лъжците“
