Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (17 Votes)

i4001На 26 октомври Църквата чества паметта на св. Димитър Солунски – един от най-почитаните раннохристиянски воини-мъченици на Балканите и в целия православен свят. Днес особено тържествено се отбелязва празникът му в базиликата в Солун, където се съхраняват неговите св. мощи. Историята е запазила стотици писмени свидетелства за чудесата, извършени на неговия гроб. Едно от тях е и чудото на мироточенето, което в наши дни се е прекратило, но все още се съхраняват реликварии, съхранявали благоуханното миро, изтичало обилно от тялото на светеца.

Първите сведения за изтичането на миро от св. мощи на мъченика се появята през 10-11 в. в съчиненията на Йоан Камениат (904), Йоан Скилица (1040), Анна Комнина (1081) и др. Като най-безспорен източник, свидетелстващ за чудото се смята Житието на преп. Фантин, написано в края на 10 и началото на 11 в. В него е описано, как поклонниците събирали благовонно масло от гробницата на светеца и го слагали в специални съдове – ампули, напомнящи по форма на раннохристиянските евлогии. Най-старите запазени до наши дни ампули са от 11-12 в. и от едната страна имат изображение на св. Димитър Солунски, а от другата на св. Богородица, преп. Теодор Солунски, мчк Нестор или вмчк Георги.

Войниците мажели тялото си със св. миро преди битка. Станали популярни и иконите с малки съдове за миро. Никита Хониат пък разказва за безчинствата, които вършели в храма норманите-кръстоносци през 1185 г, когато превзели Солун. Те събирали мирото в тенждери, пържели в него риба, мажели си обувките и др. От началото на 14 в. византийските автори Никифор Григора, Исидор Глава, Солунският архиеп. Симеон и други свидетелстват, че характерът на мироточенето се променил: вместо миро-елей от кладенеца, където византийците смятали, че са мощите на св. Димитър, започнало да изтича на потоци миро-вода. Промяната свързвали с пренасянето на мощите на светеца или поне на значителна част от тях в абатството на италианското градче Сан-Лоренцо-ин Кампо. Не е ясно, кога точно се е случило това. През 1520 г. при провеждането на ремонтни дейности в храма, под централната част на олтара, се открила гробница с мощи, на която имало табелка, датирана от края на 12 – нач. на 13 в., на която пишело, че тук лежат мощите на св. Димитър Солунски. Вероятно мощите на светеца са били пренесени в Италия по времето на латинското управление в Солун (1204-1224) и тяхната липса в храма родила сред византийците легендата, че тялото на св. Димитър е в кладенеца в базиликата, от който изтичало мирото-вода. Миротеченето престанало с превръщането на базиликата в джамия през 1493 г. През 1978 г. от италианския град Сан-Лоренцо-ин-Кампо връщат в Солун честната глава на св. Димитър Солунски, а няколко години по-късно, през 1980 г., основната част от неговите св. мощи. В наши дни св. мощи на светеца не мироточат. Саркофагът с честното му тял се отваря един път в годината, на 26 октомври, когато на вярващите се раздава памуче с благоуханен елей.

Още от най-ранни времена се разпространила почитта към кръвта на св. Димитър. В олтара под св. престол се намирала кръстообразна вдлъбнатина с мраморен кивот, в който археолозите открили стъклен съд със засъхнала кръв. Според мнението на някои изследователи, в началото гробницата на св. Димитър се е намирала именно под олтара на базиликата. По света днес има няколко византийски реликви, съхраняващи св. миро и св. кръв на великомъченика – във Великата Лавра, във Ватопедския манастир, както и в Британския музей.

Източник: Православная энциклопедия


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/xc646 

Разпространяване на статията:

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...
Всяко нещо намира покой в своята среда и стихия: рибата – във водата, огънят – в движението нагоре; всичко се стреми към своята среда. Душо моя, ти си безплътен дух, безсмъртна. Единствено у Него ти ще намериш покой.
Св. Тихон от Воронеж