“Бог избра онова, що е безумно на тоя свят, за да посрами мъдрите; Бог избра онова, що е слабо на тоя свят, за да посрами силните; Бог избра онова, що е от долен род на тоя свят и е унижено, и това, що е нищо, за да съсипе онова, що е нещо.” (1 Кор.1:27 - 28)
Братя и сестри!
Сред разнообразните ликове на светостта особено изпъкват юродивите ради Христа. Юродивите (т.е. безумните) заради Христа съзнателно се уподобяват на безумни човеци, доброволно се подлагат на всевъзможни лишения, унижения и страдания, та като станат “от долен род на тоя свят”, презрени, измет за света, да намерят милост пред Бога. Подвигът “юродство заради Христа” намира оправдание в думите на св. ап. Павел:”Ако някой от вас мисли, че е мъдър на тоя свят, нека стане безумен, за да бъде мъдър. Защото мъдростта на тоя свят е безумство пред Бога”(1 Кор.3:18-19).
Светата Църква знае много Божии угодници, подвизавали се като юродиви.
Такъв бил и чествания днес свети Андрей Юродиви (паметта му се чества на 2 октомври), живял в Цариград през ІХ –Х в.
По произход той бил славянин. Живял като роб у благочестив човек на име
Теогност. Андрей четял задълбочено Свещеното Писание, ходел редовно на църква,
където прекарвал в молитва дълго време, всячески се стараел да угоди на Бога.
След известно време Теогност му подарил свободата и свети Андрей изцяло се
отдал на Бога. Веднъж във видение му било открито, че ако следва пътя на
безумството пред света и доброволната бедност, ще се удостои с безценни блага в
Небесното Царство. От следващия ден Андрей започнал да се прави на безумен.
Бившият му господар и негов слуга го помислили наистина за луд, когато го чули
да говори несвързано, оковали го с железни вериги и го повели към църквата
“Света Анастасия”. В църквата през деня свети Андрей се правел на юродив, а
нощем усърдно се молел на Бога.
След четири месеца той бил освободен от веригите. Тичал по улиците и пеел, и продължавал да се прави на безумен. Понякога по цяла седмица не слагал залък в устата си. Дрехата му била цялата в дрипи. Не отдъхнал никога под покрив, той лежал на сметта като бедния Лазар, презиран, подритван от хора и от животни.
Свети Андрей бил удостоен с дара на прозорливост заради дълбокото си смирение.
На един крадец предсказал, че ще ослепее, ако извърши замислената кражба. Крадецът не го послушал и ослепял.
Един друг човек навсякъде се хвалел, че бил християнин, а не обичал да посещава църквата и да се моли. Свети Андрей го срещнал на улицата и го изобличил пред всички на висок глас:
- Казваш, че си християнин, а не влизаш в църква. Ние се молим в храма, а ти или спиш, или се занимаваш с други неща. Ако пък се отбиеш в църква, прекръстваш се и веднага излизаш. Знай, че Божията благодат няма да почива над тебе, ако не оправиш пътя си!
Братя и сестри, и днес мнозинството от хората приличат на изобличения от свети Андрей лъжехристиянин. Твърдят, че са християни, че са вярващи, а в църква не стъпват или се отбиват само да запалят свещи на някой голям празник, или пък идват в храма със своите претенции, с мисълта, че Бог и Църквата са им длъжници. Често подобни хора се оправдават със заетостта си, с битовите си проблеми, с отдалечеността на храма, с дългото богослужение, с това, че не разбират църковните служби и богослужебния език. Те не знаят основни верови истини, Господнята молитва, Символа на вярата, нямат интерес и към извършващите се в Църквата богослужебни чинопоследования. Извиняват вопиющата си религиозна неграмотност с дългите години на господстващ атеизъм, с това, че никой не ги е учил на истините на вярата, но с това само се опитват да прикрият липсата си на интерес и на желание да се потопят във вярата. Днес има достатъчно популярна православна литература, която е достъпна за всеки интересуващ се.
Такива хора свеждат Православието до национална и домашна традиция, до набор от външни обреди и жестове, възприемат духовниците като ритуалчици, отслужващи неразбираеми за тях “церемонии”, отнасят се пренебрежително към църковния ред и правила, към установените от светата Църква пости.
Има и християни, които сравнително често идват в църквата, но не са се докоснали до вярата в глъбините на сърцата си, не са приели Христовия дух на любовта. Такива хора се опитват да прикрият с външното си благочестие отсъствието на активен вътрешен духовен живот. На изповед те често се оплакват от другите и желаят да демонстрират своята мнима “праведност”. Такива “праведници”, които не виждат никакви грехове в себе си, често проявяват бездушие, егоизъм и лицемерие към околните, изпадат в религиозно самодоволство и самоуспокоение, които са ясни признаци за тяхната отдалеченост от Бога и Църквата.
Пътят към Бога е непрестанен процес и тук няма място за самоуспокоение. “Който мисли, че стои, нека гледа да не падне”(1 Кор.10:12) - предупреждава св. ап. Павел. Само ако съзираме собствената си духовна нищета и смирено изповядваме греховете си, можем да вървим напред по пътя на спасението. Прочие, както ни наставлява Спасителят, да бъдем будни и да се молим, за да не паднем в изкушение (вж. Мат.26:41). Амин.
След четири месеца той бил освободен от веригите. Тичал по улиците и пеел, и продължавал да се прави на безумен. Понякога по цяла седмица не слагал залък в устата си. Дрехата му била цялата в дрипи. Не отдъхнал никога под покрив, той лежал на сметта като бедния Лазар, презиран, подритван от хора и от животни.
Свети Андрей бил удостоен с дара на прозорливост заради дълбокото си смирение.
На един крадец предсказал, че ще ослепее, ако извърши замислената кражба. Крадецът не го послушал и ослепял.
Един друг човек навсякъде се хвалел, че бил християнин, а не обичал да посещава църквата и да се моли. Свети Андрей го срещнал на улицата и го изобличил пред всички на висок глас:
- Казваш, че си християнин, а не влизаш в църква. Ние се молим в храма, а ти или спиш, или се занимаваш с други неща. Ако пък се отбиеш в църква, прекръстваш се и веднага излизаш. Знай, че Божията благодат няма да почива над тебе, ако не оправиш пътя си!
Братя и сестри, и днес мнозинството от хората приличат на изобличения от свети Андрей лъжехристиянин. Твърдят, че са християни, че са вярващи, а в църква не стъпват или се отбиват само да запалят свещи на някой голям празник, или пък идват в храма със своите претенции, с мисълта, че Бог и Църквата са им длъжници. Често подобни хора се оправдават със заетостта си, с битовите си проблеми, с отдалечеността на храма, с дългото богослужение, с това, че не разбират църковните служби и богослужебния език. Те не знаят основни верови истини, Господнята молитва, Символа на вярата, нямат интерес и към извършващите се в Църквата богослужебни чинопоследования. Извиняват вопиющата си религиозна неграмотност с дългите години на господстващ атеизъм, с това, че никой не ги е учил на истините на вярата, но с това само се опитват да прикрият липсата си на интерес и на желание да се потопят във вярата. Днес има достатъчно популярна православна литература, която е достъпна за всеки интересуващ се.
Такива хора свеждат Православието до национална и домашна традиция, до набор от външни обреди и жестове, възприемат духовниците като ритуалчици, отслужващи неразбираеми за тях “церемонии”, отнасят се пренебрежително към църковния ред и правила, към установените от светата Църква пости.
Има и християни, които сравнително често идват в църквата, но не са се докоснали до вярата в глъбините на сърцата си, не са приели Христовия дух на любовта. Такива хора се опитват да прикрият с външното си благочестие отсъствието на активен вътрешен духовен живот. На изповед те често се оплакват от другите и желаят да демонстрират своята мнима “праведност”. Такива “праведници”, които не виждат никакви грехове в себе си, често проявяват бездушие, егоизъм и лицемерие към околните, изпадат в религиозно самодоволство и самоуспокоение, които са ясни признаци за тяхната отдалеченост от Бога и Църквата.
Пътят към Бога е непрестанен процес и тук няма място за самоуспокоение. “Който мисли, че стои, нека гледа да не падне”(1 Кор.10:12) - предупреждава св. ап. Павел. Само ако съзираме собствената си духовна нищета и смирено изповядваме греховете си, можем да вървим напред по пътя на спасението. Прочие, както ни наставлява Спасителят, да бъдем будни и да се молим, за да не паднем в изкушение (вж. Мат.26:41). Амин.
