“Помнете вашите наставници,които са ви проповядвали словото Божие, и като имате пред очи свършека на техния живот, подражавайте на вярата им” (Евр.13:7).
Сред всеки народ Бог има Свои избраници – пратеници Божии в света, които да разпространяват светлината на Христовото учение и да просвещават своя народ. За българите такива избрани съсъди на Божията благодат са славянските учители и просветители, равноапостолите светите братя Кирил и Методий. Ако ние днес сме народ със своя култура, държава и история – то това дължим на равноапостолната дейност на светите братя и на техните ученици. Те изведоха нашия народ и цялото славянство от мрака на езичеството и религиозното невежество и ги насочиха в пътя на Христовата светлина.
Да си припомним днес, в деня, когато честваме тяхната памет, заветите на двамата братя. “Методие, брате! – тихо прошепва свети Кирил на смъртния си одър. – Ние с тебе бяхме като чифт волове, които орат една нива. Ето аз падам на браздата, рано свършвам своя ден. Ти я доизкарай!... Аз виждам в милата славянска страна Моравия хиляди старци, жени и деца; с мъка гледат те по пътя: няма ли да видят тебе, брате! Иди по-скоро при тях, сгрей ги с Христовата любов, просвети ги със светлината на православната вяра! Иди! Чрез тоя подвиг по-лесно можеш да се спасиш…”
Свети Методий изпълнил завета на брат си. Върнал се в Моравия. И продължил браздата. Но колко мъки и страдания претърпял! Наближил и неговия смъртен час. На Връбница, 885 година, той отива в храма, за да се прости със своите ученици и вярващия народ. Заветът му към тях бил: ”Пазете своята православна вяра – този безценен дар, донесен ни от небето чрез Божия Син – Иисуса Христа. Ако вярата ви е крепка, и вие ще бъдете силни; отслабне ли тя у вас, и вие ще отслабнете и ще станете плячка и роби на други народи. Пазете православната си вяра!”
Следваме ли днес заветите на светите братя или нехаем за тях? Какво знае съвременният българин за Православието? В най-добрия случай, че благодарение на Православната ни Църква сме съхранили своята национална идентичност като българи. Колко българи могат да заявят, че познават в дълбочина светото Православие? Колко, определящи се като православни християни, живеят с православната вяра? Мнозина залитат към изучаването на какви ли не причудливи вярвания, нямащи нищо общо с нашата традиция и духовност. Лошото е, че не познават добре нашата православна вяра и това става причина да я подценяват и считат за по-малоценна от чуждоземните религии.
Мнозина стъпват в църква само на големи празници, без да имат някаква представа за празника, водени само от една битовистична или обредна нагласа. Тяхното празнуване няма нищо общо с православното християнско благочестие, а се е превърнало в една причудлива смесица от суеверия, езичество и западни обичаи.
Чрез светите братя Кирил и Методий българският народ бил просветен с Христовата светлина и научен да върви в пътя на Божия разум, но днес отново голяма част от народа ни тъне в мрак и незнание на божествените истини. Непознаването на отеческата вяра е не само срамно за всеки претендиращ за култура и образованост човек, но и пагубно за човека в частност и за народа ни като цяло. Духовният дефицит, отчуждението, липсата на мотивация и цел в живота могат да бъдат преодолени само с помощта на религиозната просвета и утвърждаване на непреходните ценности на християнския морал.
Нека, като имаме пред очите си равноапостолния подвиг на светите братя Кирил и Методий, да се стремим все повече и повече наши сънародници да научат за красотата и живата сила на Православието, и вече от позицията на знаещи, а не на невежи да определят себе си като православни християни и да се молим Богу потомците ни да съхранят българщината и вярата ни през вековете. Амин.
