“Бог избра онова, що е безумно на тоя свят, за
да посрами мъдрите;”.(1 Кор.1:26)Бог избира Своите следовници по малко странен, даже парадоксален за светските критерии начин. На прости, наглед неуки хора той вдъхва Своята премъдрост, така че те не да не се притесняват какво да кажат, когато трябва да дадат отговор за своята вяра. Но Бог иска от нас, християните, да изповядваме вярата си в Него преди всичко с дела, а не само на думи. Най- твърдото изповедничество на вярата е това на мъчениците Христови.
Днес Църквата отбелязва паметта на свети мъченик Акакий, пострадал за вярата в началото на ІV век.
Той бил стотник в армията на римския император Максимиан. Когато излязла заповед от императора християните да бъдат принуждавани да се покланят на езическите богове, началниците на полковете привиквали своите воини, за да узнаят дали между тях има християни. Стотникът Акакий открито заявил на началника на своя полк, че от детинство изповядва Христа и че няма никакво намерение да се отрече от вярата си. Тогава той бил отведен при по-висш военачалник, който го заплашил с жестоки мъчения ако не се поклони на езическите богове. “Вразуми се – наставлявал го той – и престани да се надяваш напразно на човека, наричан Христос, Който по закон бил осъден и разпнат!” “Иисус Христос, Когото ти наричаш човек е Син Божи, Който заради нашето спасение стана човек и претърпя доброволно кръстна смърт. Но това ти ще разбереш само тогава, когато станеш християнин”- отговорил Акакий. “А защо твоят Бог, Когото ти смяташ за всемогъщ, не наказва тези, които не Го приемат и Му се противят?”- попитал военачалникът. “По това можете да познаете Неговата сила и благост – отвърнал Акакий. – Оскърбяван от вас, езичниците, Той дълго търпи, за да могат вярващите в Него да извършват своя подвиг”. Военачалникът се удивил на дълбокосмислените и съдържателни отговори на Акакий и го попитал откъде е почерпил такава мъдрост. “Аз не съм образован човек – отговорил Акакий – аз умея само да чета молитви. Но Бог помага на Своите раби. От самото начало за проповядване на Своето слово Той не избрал ни знатни, ни богати люде, ни учени и мъдри философи, а люде прости и неучени, бедни рибари, за да може Неговата непостижима сила и премъдрост да се прояви в тяхната немощ – тях ги ръководел и научавал Светият Дух.”
Братя и сестри, има хора, които добре познават учението на Църквата, но към някои от тях могат да бъдат отнесени думите на Христа:”Мнозина ще ми кажат в оня ден: Господи, Господи! Не в Твое ли име пророкувахме? И не в Твое ли име бесове изгонвахме? И не в Твое ли име много чудеса правехме? И тогава ще им кажа открито: никога не съм ви познавал; махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие”(Мат.7:22-23) или “Той им отговори и рече: добре е пророкувал Исаия за вас, както е писано:”тоя народ Ме почита с устните си, а сърцето му стои далеч от Мене”(Марк 7:6).
Какво означава това? Това означава, че човек може да е много просветен, да познава добре истините на вярата, но със сърцето си да стои далеч от Христа. И затова със своите постъпки, със своето отношение към ближния той на практика не Го изповядва.
Да изповядваш Христа – това означава преди всичко да Го изповядваш с дела и сърдечно разположение. Нима е изповядване на Христа, когато някой ни обиди и ние веднага кипваме вътрешно?
Да считаш себе си за християнин и реално да живееш според Евангелието – това са две различни неща.
Нека се стремим да изповядваме вярата си не с думи, а с живот, в който словото Божие да намира израз в ежедневните ни постъпки. Амин.
