Све­ще­но­то де­ло на по­лез­но­то зна­ние

Ако днес мла­деж­та не след­ва Хрис­та ка­то свой път, ис­ти­на и жи­вот, то­ва е за­що­то тя не Го поз­на­ва. Ко­га­то и чрез бъл­гар­с­ко­то учи­ли­ще се да­де въз­мож­ност на мла­ди­те за об­ще­ние с Хрис­та те ще се при­вър­жат към Не­го, ще раз­бе­рат ви­со­та­та, кра­со­та­та и жиз­не­ност­та на Не­го­во­то уче­ние.

Поз­на­ли Хрис­та, те ще въз­п­ри­е­мат чо­ве­ка ка­то свой бли­жен с не­го­ва­та въз­ви­ше­на при­ро­да и ви­со­ко пред­наз­на­че­ние. Поз­на­вай­ки Хрис­та, те ще от­к­ри­ят и пъ­тя към ис­тин­с­ко­то щас­тие. В то­ва от­но­ше­ние дъл­бок е сми­съ­лът на Хрис­то­вия при­зив: “Ос­та­ве­те де­ца­та да до­хож­дат при Ме­не и не им пре­че­те” (Мат. 14:19). Гос­под Ии­сус Хрис­тос ни при­зо­ва­ва да не пре­пят­с­т­ва­ме пъ­тя на де­ца­та към Не­го, а да ги на­сър­ча­ва­ме в тях­на­та жаж­да за ду­ми за ве­чен жи­вот и да не им пре­чим да на­по­я­ват ду­ши­те си от из­во­ра на жи­ва­та во­да ­ све­та­та пра­вос­лав­на вя­ра.

В на­ше­то съв­ре­мие на­уч­но­то об­ра­зо­ва­ние осо­бе­но мно­го се нуж­дае от въз­ви­шен нрав­с­т­ве­но-ети­чен иде­ал, кой­то да го ори­ен­ти­ра към тър­се­не на об­що­то бла­го. Св. ап. Пе­тър съ­вет­ва: “Не връ­щай­те зло за зло, или ху­ла за ху­ла, а, на­о­па­ки, бла­гос­ла­вяй­те, ка­то зна­е­те, че към то­ва сте приз­ва­ни, за да нас­ле­ди­те бла­гос­ло­ве­ни­е” (I Петр. 3:9). Кол­ко въз­ви­ше­но зву­чат те­зи ду­ми в на­шия жес­ток свят на вой­ни, убийс­т­ва и на­си­лие! Да не ли­ша­ва­ме де­ца­та от то­зи нрав­с­т­вен иде­ал, кой­то би­ха въз­п­ри­е­ли в ча­са по ве­ро­у­че­ние в бъл­гар­с­ко­то учи­ли­ще, ро­де­но от и във Бъл­гар­с­ка­та пра­вос­лав­на цър­к­ва. От­къс­на­ло се от нея, то пре­жи­вя тру­ден пе­ри­од на ате­ис­тич­но въз­пи­та­ние, вре­ме на ли­ша­ва­не на де­ца­та от на­същ­ния за ду­ша­та хляб ­ вя­ра­та в Бо­га. А “кой ба­ща от вас, ако син му по­ис­ка хляб ще му да­де ка­мък?” (Лу­ка 11:11) Ето за­що е не­об­хо­ди­мо бъл­гар­с­ко­то учи­ли­ще вед­но със све­та­та Цър­к­ва да на­ми­рат общ език, да имат об­щи це­ли, да се рад­ват на об­щи ус­пе­хи, ка­то при­на­сят об­ща пол­за на на­ро­да и Ро­ди­на­та.

Се­га е бла­гоп­ри­ят­но вре­ме да обе­ди­ним уси­ли­я­та си за доб­роп­лод­ни тру­до­ве и дос­тиг­нем об­ща­та цел ­ ес­тес­т­ве­но­то и по­ла­га­що се мяс­то на пра­вос­лав­но­то ве­ро­у­че­ние в ре­дов­на­та учеб­на прог­ра­ма.
Оте­чес­ки и все­ду­шев­но из­п­рос­ва­ме Бо­жи­я­та по­мощ за бла­гос­ло­ве­ни ус­пе­хи през но­ва­та учеб­на го­ди­на, вдъх­но­вя­ва­ни от свет­лия при­мер на род­ни­те пър­во­у­чи­те­ли, ра­де­те­ли за здра­во­то уче­ние и ду­хов­но-нрав­с­т­ве­но­то въз­пи­та­ние на мла­деж­та. Не­ка с апос­тол­с­ка рев­ност да осъ­щес­т­вя­ва­ме све­ще­но­то де­ло на по­лез­но­то зна­ние и да въ­ве­дем на­ши­те уче­ни­ци в ис­ти­ни­те на доб­ро­то и веч­но­то. Амин.
Чес­ти­та и бла­гос­ло­ве­на но­ва учеб­на го­ди­на!

Слово по случай празника Въздвижение на Св. Кръст и началото на новата учебна година, произнесено на 14.09.2005 г. в ПКСХП “Св. Алек­сан­дър Нев­с­ки”