Православната църква и армията

През 1995 г. е съз­да­ден Си­но­да­лен от­дел по вза­и­мо­дейс­т­вие с Въ­о­ръ­же­ни­те си­ли и пра­во­ох­ра­ни­тел­ни­те уч­реж­де­ния към Мос­ков­с­ка­та пат­ри­ар­шия с пред­се­да­тел ­ вид­ния про­по­вед­ник прот. Дмит­рий Смир­нов. Ос­нов­ни нап­рав­ле­ния на не­го­ва­та ра­бо­та са:  ко­ор­ди­на­ция на вза­и­мо­дейс­т­ви­е­то на све­ще­но­на­ча­ли­е­то и ду­хо­вен­с­т­во­то с во­ен­ни­те ръ­ко­вод­с­т­ва; гри­жа за пас­тир­с­ко­то об­г­риж­ва­не на пра­вос­лав­ни­те во­ен­нос­лу­же­щи; учас­тие в ме­роп­ри­я­тия с ис­то­ри­ко-пат­ри­о­ти­чес­ка и ре­ли­ги­оз­но-нрав­с­т­ве­на те­ма­ти­ка. От­де­лът има раз­к­ло­не­на струк­ту­ра, ра­бо­тей­ки по пет нап­рав­ле­ния, ко­и­то ус­лов­но мо­же да се обоз­на­чат та­ка: “Ар­мия”, “Ми­ли­ция”, “Зат­вор”, “Други струк­ту­ри” и “Из­да­тел­с­ко-ми­си­о­нер­с­ко нап­рав­ле­ние”. Вся­ко нап­рав­ле­ние има свои сек­то­ри на ра­бо­та, съ­от­вет­с­т­ва­щи на си­ло­ви­те струк­ту­ри. В по-го­ле­ми­те епар­хии за ко­ор­ди­ни­ра­не на ра­бо­та­та на ду­хо­вен­с­т­во­то във во­ен­ни­те гар­ни­зо­ни и во­ен­ни­те час­ти са съз­да­де­ни спе­ци­ал­ни от­де­ли или ко­ми­сии. По­нас­то­я­щем 2000 пра­вос­лав­ни све­ще­ни­ци об­г­риж­ват ду­хов­но во­ен­нос­лу­же­щи­те, от тях 950 ­ пос­то­ян­но. Про­ве­де­ни са до­се­га пет Все­рус­ки съ­бо­ра на во­ен­ни­те ду­хов­ни­ци.

Ва­жен фак­тор при фор­ми­ра­нето и ук­реп­ва­нето на цър­ков­но-во­ен­ни­те от­но­ше­ния са ре­гу­ляр­ни­те лич­ни сре­щи с на­чал­ни­ка на Ге­не­рал­ния щаб на Въ­о­ръ­же­ни­те си­ли и с ко­ман­дващите на раз­лич­ни­те ро­до­ве войс­ки. Опи­тът по­каз­ва, че въп­ре­ки пос­тиг­на­ти­те съг­ла­ше­ния, фор­ми­ра­не­то на вза­и­мо­от­но­ше­ни­я­та меж­ду Цър­к­ва­та и си­ло­ви­те струк­ту­ри поч­ти из­ця­ло за­ви­си от лич­ни­те кон­так­ти на ар­хи­е­ре­и­те с ко­ман­д­ва­щи­те войс­ките и во­ен­ните ок­ръ­жия, с ко­ман­ди­ри­те на съ­е­ди­не­ния и на­чал­ни­ци­те на во­ен­но-учеб­ни­те за­ве­де­ния, а та­ка съ­що от кон­так­ти­те на ар­хи­е­рейс­ки­те на­мес­т­ни­ци, игу­ме­ни­те на ма­нас­ти­ри, пред­с­то­я­те­ли­те на хра­мо­ве с ко­ман­ди­ри­те на во­йн­с­ки­те час­ти и уч­реж­де­ния. За­то­ва вся­ка смя­на на ръ­ко­во­ди­те­ли­те или про­мя­на на по­зи­ци­и­те на ор­га­ни­те на во­ен­но­то уп­рав­ле­ние по от­но­ше­ние на Цър­к­ва­та или на от­дел­ния пас­тир мо­же да до­ве­де към ра­ди­кал­на про­мя­на на по­ло­же­ни­е­то на Цър­к­ва­та в един или друг во­е­нен ок­ръг, гар­ни­зон и т. н. За­се­га про­ек­то­за­ко­нът, уреж­дащ ста­ту­та на во­ен­но­то ду­хо­вен­с­т­во, се на­ми­ра още в ста­дий на раз­ра­бот­ка.

В съ­от­вет­с­т­вие със Съг­ла­ше­ни­ето за сът­руд­ни­чес­т­во, во­ен­нос­лу­жа­щи­те на сроч­на служ­ба имат въз­мож­ност в не­де­ля и в ня­кои праз­нич­ни дни да учас­т­ват в бо­гос­лу­же­ния в 156 хра­ма и па­рак­ли­си в различните ви­до­ве и ро­до­ве войс­ки, во­ен­ни ок­ръ­зи, съ­е­ди­не­ния, в от­дел­ни во­ен­но-учеб­ни за­ве­де­ния и во­ин­с­ки час­ти, а та­ка съ­що в по­ве­че от 400 ма­нас­тир­с­ки и ено­рийс­ки хра­мо­ве, на­ми­ра­щи се не­да­ле­че от мес­та­та на дис­ло­ка­ция на во­йн­с­ки­те час­ти. Про­дъл­жа­ва стро­и­тел­с­т­во­то на но­ви гар­ни­зон­ни хра­мо­ве.

Зас­лу­жа­ва да се от­бе­ле­жи, че по хо­да­тайс­т­во на ко­ман­д­ва­ни­я­та пос­т­ро­е­ни­те хра­мо­ве все по-чес­то вли­зат в със­та­ва на под­во­ри­я­та на ма­нас­ти­ри­те, ко­е­то спо­соб­с­т­ва за по-ефек­тив­на ра­бо­та с во­ен­нос­лу­же­щи­те. За вяр­ва­щи­те от лич­ния със­тав на гру­пи­ров­ка­та войс­ки в Че­чен­с­ка­та Ре­пуб­ли­ка дейс­т­ват един по­ле­ви храм и пет по­ле­ви па­рак­ли­са.

В мно­го во­йн­с­ки час­ти, къ­де­то во­ен­нос­лу­же­щи­те по­ра­ди  зна­чи­тел­на от­да­ле­че­ност ня­мат въз­мож­ност ре­гу­ляр­но да по­се­ща­ват бо­гос­лу­же­ни­я­та, са съз­да­де­ни стаи, в ко­и­то све­ще­ни­ци­те мо­гат да из­вър­ш­ват та­йн­с­т­ва­та из­по­вед и при­час­тие. Све­ще­ни­ци­те на­път­с­т­ват во­и­ни­те, про­веж­дат с тях бе­се­ди, из­на­сят лек­ции. Ос­вен то­ва ос­ве­ща­ват во­ен­на тех­ни­ка, учас­т­ват в це­ре­мо­ни­и­те по по­ла­га­не на клет­ва и пр. Без­цен­на по­мощ са оказ­ва­ли и про­дъл­жа­ват да оказ­ват све­ще­нос­лу­жи­те­ли­те в го­ре­щи­те точ­ки: в ми­рот­вор­чес­ки­те кон­тин­ген­ти в Бос­на, Ко­со­во, Аб­ха­зия, а та­ка съ­що в под­раз­де­ле­ни­я­та, из­пъл­ня­ва­щи во­йн­с­кия си дълг на Се­ве­рен Кав­каз ­ в Чеч­ня и Да­гес­тан. Имен­но в го­ре­щи­те точ­ки мно­зи­на се об­ръ­щат към Пра­вос­ла­ви­е­то, на­ми­рай­ки в не­го ду­хов­на опо­ра. Мно­зи­на се кръ­ща­ват, из­по­вяд­ват, при­час­тя­ват. Там, в го­ре­щи­те точ­ки, све­ще­нос­лу­жи­те­ли­те имат дос­та­тъч­но работа и та­зи ра­бо­та е на­ис­ти­на опас­на: не е тай­на, че снай­пе­ри­стите спе­ци­ал­но прес­лед­ват пра­вос­лав­ни­те от­ци. Ог­ром­на по­мощ оказ­ват пра­вос­лав­ни­те пас­ти­ри в ре­а­би­ли­та­ци­я­та на  во­ен­нос­лу­же­щи­те и сът­руд­ни­ци­те от пра­во­ох­ра­ни­тел­ни­те ор­га­ни: по­ня­ко­га един раз­го­вор със све­ще­нос­лу­жи­те­л мо­же да за­ме­ни всич­ки ре­а­би­ли­та­ци­он­ни ме­роп­ри­я­тия и про­це­ду­ри.

В Ук­рай­на сът­руд­ни­чес­т­во­то меж­ду Цър­к­ва­та и Въ­о­ръ­же­ни­те си­ли да­ти­ра от 15 го­ди­ни.

През 1999 г. към УПЦ е уч­ре­ден Си­но­да­лен от­дел по вза­и­мо­дейс­т­вие с Въ­о­ръ­же­ни­те си­ли и дру­ги войс­ко­ви фор­ми­ро­ва­ния в Ук­рай­на, ог­ла­вя­ван от Лвов­с­кия и Га­лиц­ки ар­хи­е­пис­коп Ав­гус­тин. Под­пи­са­ни са до­го­во­ри за сът­руд­ни­чес­т­во меж­ду  УПЦ и Уп­рав­ле­ни­е­то на Вът­реш­ни войс­ки, Дър­жав­на­та гра­нич­на служ­ба, Ми­нис­тер­с­т­во­то за из­вън­ред­ни­те си­ту­а­ции и др. Във вся­ка от 35-те епар­хии на УПЦ има по един све­ще­ник, кой­то ко­ор­ди­ни­ра пас­тир­с­ка­та дей­ност на дру­ги­те све­ще­ни­ци във войс­ко­ви­те час­ти и е по­дот­че­тен на Во­ен­ния от­дел.

В мо­мен­та око­ло 80 све­ще­ни­ци от УПЦ дейс­т­ват в ар­ми­я­та и във Вът­реш­ни войс­ки, учас­т­ват и в ми­рот­вор­чес­ки­те ми­сии в Ко­со­во, Ирак и Аф­га­нис­тан. Те са ено­рийс­ки све­ще­ни­ци, ко­и­то с бла­гос­ло­ве­ни­е­то на епар­хийс­кия си ар­хи­е­рей об­г­риж­ват ду­хов­но на­ми­ра­щи­те се в тех­ни­те ено­рии войс­ко­ви час­ти. В Ки­ев има 7 войс­ко­ви хра­ма. Из­г­ра­де­ни са и войс­ко­ви по­ле­ви цър­к­ви, ко­и­то ак­тив­но дейс­т­ват във Вът­реш­ни войс­ки. Про­веж­дат се сбо­ро­ве за во­ен­на под­го­тов­ка на све­ще­ни­ци­те и се­ми­на­ри, на ко­и­то те би­ват  за­поз­на­ва­ни с во­йн­с­ки­те по­ряд­ки, с во­ен­на­та пси­хо­ло­гия и т. н. За кур­сан­ти­те от во­ен­ни­те учи­ли­ща се ор­га­ни­зи­рат  кур­со­ве по ка­те­хи­за­ция и пок­лон­ни­чес­ки пъ­ту­ва­ния до пра­вос­лав­ни све­ти­ни в Ук­рай­на и зад гра­ни­ца. Во­ен­ни­ят от­дел из­да­ва спи­са­ние за во­и­ни­те “Вя­ра и чест”, от­пе­ча­тан е и “Мо­лит­ве­ник на пра­вос­лав­ния во­ин”.

Въп­ре­ки пос­тиг­на­ти­те до­го­во­ре­нос­ти меж­ду Цър­к­ва­та и ар­ми­я­та, в го­ля­ма сте­пен сът­руд­ни­чес­т­во­то меж­ду тях за­ви­си от лич­ни­те кон­так­ти на ду­хов­ни­ци и ко­ман­ди­ри. Глав­ни­ят въп­рос все пак ос­та­ва ут­вър­ж­да­ва­не­то на ин­с­ти­ту­та на во­ен­но­то ду­ше­пас­тир­с­т­во на за­ко­но­да­тел­но ни­во. Не е тай­на, че в ня­кои час­ти ко­ман­д­ва­не­то се от­на­ся по­доз­ри­тел­но към све­ще­ни­ка. И ако го до­пус­кат до вой­ни­ци­те, то пра­вят то­ва в при­със­т­ви­е­то на офи­це­ри. Има ко­ман­ди­ри, ко­и­то си ос­та­ват не­вяр­ва­щи, но сим­па­ти­зи­рат на Цър­к­ва­та. А има  и та­ки­ва, ко­и­то от­к­ро­ве­но не я въз­п­ри­е­мат. В та­ки­ва ус­ло­вия слу­же­ни­е­то на во­ен­ния све­ще­ник съ­щес­т­ве­но се ус­лож­ня­ва.

В Бе­ла­рус сът­руд­ни­чес­т­во­то меж­ду Цър­к­ва и ар­мия се ос­но­ва­ва на под­пи­са­но­то през 2003 г. съг­ла­ше­ние меж­ду ми­нис­тър-пред­се­да­те­ля на стра­на­та и пред­с­то­я­те­ля на Бе­ла­рус­ка­та пра­вос­лав­на цър­к­ва Мин­с­ки и Слуц­ки мит­ро­по­лит Фи­ла­рет. В съг­ла­ше­ни­е­то е за­лег­на­ло: въз­раж­да­не на пра­вос­лав­ни­те во­йн­с­ки тра­ди­ции и ри­ту­а­ли; фор­ми­ра­не у во­ен­нос­лу­же­щи­те на нрав­с­т­ве­на мо­ти­ва­ция за из­пъл­не­ние на во­йн­с­ка­та служ­ба; из­пол­з­ва­не пси­хо­ло­го-пе­да­го­ги­чес­кия опит и вли­я­ние на све­ще­нос­лу­жи­те­ли­те за заз­д­ра­вя­ва­не нрав­с­т­ве­ния кли­мат във во­йн­с­ки­те ко­лек­ти­ви, про­ти­во­дейс­т­вие на не­га­тив­но­то вли­я­ние на дес­т­рук­тив­ни­те ре­ли­ги­оз­ни кул­то­ве, про­фи­лак­ти­ка на на­ру­ше­ни­я­та във во­ин­с­ка­та дис­цип­ли­на, упот­ре­ба на ал­ко­хол и нар­ко­ти­ци, су­и­цид­ни нас­т­ро­е­ния и дру­ги не­га­тив­ни яв­ле­ния сред во­ен­нос­лу­же­щи­те; ка­те­хи­за­ция (по тях­но же­ла­ние) на во­ен­нос­лу­же­щи­те в не­дел­ни учи­ли­ща, в ду­хов­ни­те учеб­ни за­ве­де­ния или фа­кул­та­тив­но във во­ен­ни­те учи­ли­ща; обез­пе­ча­ва­не на во­ен­нос­лу­же­щи­те с ду­хов­на лит­ра­ту­ра, с пе­ри­о­ди­чес­ки­те из­да­ния на Бе­ла­рус­ка­та пра­вос­лав­на цър­к­ва, с ви­део- и ауди­о­ма­те­ри­а­ли на ре­ли­ги­оз­на те­ма­ти­ка; про­веж­да­не на съв­мес­т­ни бла­гот­во­ри­тел­ни ме­роп­ри­я­тия по оказ­ва­не со­ци­ал­на по­мощ на се­мейс­т­ва­та на по­чи­на­ли­те или за­ги­на­ли во­ен­нос­лу­же­щи, из­пол­з­ва­не опи­та и учас­ти­е­то на пра­вос­лав­но­то ду­хо­вен­с­т­во за оказ­ва­не на пси­хо­ло­ги­чес­ка по­мощ.

Не­ряд­ко мо­же да се срещ­не све­ще­ник, който присъства на во­ин­с­ка клет­ва, на войс­ко­ви уче­ния, в са­мо­лет с де­сан­т­чи­ци. На­ли­це е по­ло­жи­тел­ни­ят ефект от ра­бо­та­та на све­ще­нос­лу­жи­те­ля във въ­о­ръ­же­ни­те си­ли. По­ви­ша­ват се дис­цип­ли­на­та и бой­ни­ят дух на вой­ни­ци­те, мно­зи­на во­ен­нос­лу­же­щи се чув­с­т­ват по-уве­ре­ни и спо­кой­ни, ко­га­то в труд­ни­те ус­ло­вия на во­йн­с­ка­та служ­ба за­ед­но с тях е све­ще­ни­кът.

В пос­лед­но вре­ме в Бе­ла­рус  въз­ник­ват мно­го пра­вос­лав­ни во­ен­но-пат­ри­о­тич­ни ор­га­ни­за­ции и клу­бо­ве, в ко­и­то под ръ­ко­вод­с­т­во­то на све­ще­ник,  вяр­ва­щи во­ен­ни и сът­руд­ни­ци на МВР се за­ни­ма­ват с де­ца на въз­раст от 13 до 18 го­ди­ни. Те ги за­поз­на­ват с труд­нос­ти­те на бъ­де­ща­та служ­ба, за­ед­но хо­дят на по­хо­ди, на по­ле­ви из­ле­ти, на клуб­ни уче­ния, пъ­ту­ват до све­ти мес­та и мес­та на во­ин­с­ка­та сла­ва в Бе­ла­рус и Ру­сия. Ос­нов­ни­те пред­ме­ти, ко­и­то кур­сан­ти­те изу­ча­ват в клу­бо­ве­те са: на­чал­на во­ен­на под­го­тов­ка, па­ра­шу­тизъм спорт, ме­ди­цин­с­ка под­го­тов­ка, ръ­ко­па­шен бой, об­ща фи­зи­чес­ка под­го­тов­ка, но глав­ни­ят пред­мет е ­ Ос­но­ви на Пра­вос­ла­ви­е­то.

Все още оба­че ня­ма за­ко­но­ва ба­за за уреж­да­не ста­ту­та на ду­хов­ни­ци­те, слу­же­щи в ар­ми­я­та. Све­ще­ни­ци­те се до­го­ва­рят лич­но с ко­ман­ди­ри­те на войс­ко­ви­те час­ти за из­г­раж­да­не на хра­мо­ве в по­де­ле­ни­я­та и за обез­пе­ча­ва­не на во­ен­нос­лу­же­щи­те с пас­тир­с­ко ду­шег­ри­жие.

В Грузия два­де­сет пра­вос­лав­ни све­ще­ни­ци  об­г­риж­ват ду­хов­но во­и­ни­те от Гру­зин­с­ка­та ар­мия. Те по­лу­ча­ват въз­наг­раж­де­ния ка­то офи­це­ри, но ня­мат во­е­нен чин.

В Ес­то­ния пър­ви­те крач­ки за въз­с­та­но­вя­ва­не на во­ен­но­то ду­хо­вен­с­т­во са нап­ра­ве­ни през 1993 г. Ра­вен дос­тъп до ар­ми­я­та имат пра­вос­лав­ни и лу­те­ра­ни. Все още лип­с­ва за­ко­но­ва уред­ба, рег­ла­мен­ти­ра­ща дей­ност­та на све­ще­ни­ци­те във Въ­о­ръ­же­ни­те си­ли.

В Пол­ша и Ру­мъ­ния ка­пе­лан­с­ки­те служ­би са за­ко­но­во ре­гу­ли­ра­ни. През 1991 г. в Пол­ша за­поч­ва въз­раж­да­не­то на во­ен­но­то ду­хо­вен­с­т­во. В се­гаш­но вре­ме в Пол­с­ка­та ар­мия слу­жат ка­пе­ла­ни от Ри­мо­ка­то­ли­чес­ка­та църква, от Пол­с­ка­та пра­вос­лав­на цър­к­ва и еван­ге­лис­ти. Дей­ност­та на во­ен­ни­те ду­хов­ни­ци се оп­ре­де­ля от спе­ци­а­лен за­кон. На 15 хи­ля­ди пра­вос­лав­ни во­ен­нос­лу­же­щи и чле­но­ве­те на тех­ни­те се­мейс­т­ва се па­дат 21 пра­вос­лав­ни ка­пе­ла­ни. Все­ки ка­пе­лан е офи­цер, а епис­ко­път, уп­рав­ля­ващ во­ен­на­та епар­хия, е с чин бри­га­ден ге­не­рал. Ка­пе­ла­ни­те са на до­го­вор, под­пи­сан от ми­нис­тъ­ра на от­б­ра­на­та. Те са обез­пе­че­ни фи­нан­со­во ­ вна­сят им оси­гу­ров­ки за пен­сии, от­пус­кат им па­ри за ре­монт на хра­мо­ве и  т. н. Всич­ки пра­вос­лав­ни во­ен­ни ду­хов­ни­ци са ма­гис­т­ри или док­то­ри по бо­гос­ло­вие, след ка­то бъ­дат ръ­ко­по­ло­же­ни, за­вър­ш­ват три­ме­сеч­на офи­цер­с­ка шко­ла.

В Ру­мъ­ния ка­пе­лан­с­ка­та служ­ба е въз­с­та­но­ве­на през 1995 г. и е под­пи­сан про­то­кол за сът­руд­ни­чес­т­во меж­ду Ру­мън­с­ка­та пра­вос­лав­на цър­к­ва и ар­ми­я­та. Ня­кол­ко го­ди­ни по-къс­но е при­ет за­кон, ре­гу­ли­ращ вза­и­мот­но­ше­ни­я­та меж­ду Пра­вос­лав­на­та цър­к­ва и ар­ми­я­та. В мо­мен­та ру­мън­с­ки­те во­ен­нос­лу­же­щи се об­г­риж­ват пас­тир­с­ки от 80 ду­хов­ни­ци. Све­ще­ни­ци има и в ми­рот­вор­чес­ки­те ми­сии в Ирак и Аф­га­нис­тан. Всич­ки ка­пе­ла­ни са с вис­ше ду­хов­но об­ра­зо­ва­ние, за­вър­ши­ли са и кур­со­ве във Во­ен­но­то учи­ли­ще в Бу­ку­рещ. Рад­ват се на доб­ри от­но­ше­ния с дър­жав­на­та власт. Глав­ни­ят ка­пе­лан се наз­на­ча­ва от пра­ви­тел­с­т­во­то. Ка­пе­ла­ни­те не са офи­це­ри, но са при­рав­не­ни към тях. Глав­ни­ят ка­пе­лан е с ранг на бри­га­ден ге­не­рал. Ка­пе­ла­ни обгрижват во­ен­ни­те бол­ни­ци и зат­во­ри.

 Спо­ред Мос­ков­с­кия пат­ри­арх Алек­сий II, пас­тир­с­ко­то ду­шег­ри­жие при­да­ва по-чо­веш­ки ха­рак­тер на во­ен­на­та служ­ба, ук­реп­ва мо­рал­ни­те си­ли на во­и­ни­те, из­пъл­ва во­ен­на­та служ­ба с дъл­бо­ко нрав­с­т­ве­но съ­дър­жа­ние и при­на­ся ре­ал­на об­щес­т­ве­на пол­за.


При­със­т­ви­е­то на Бъл­гар­с­ка­та пра­вос­лав­на цър­к­ва в ар­ми­я­та - кра­тък ис­то­ри­чес­ки об­зор и съв­ре­мен­но със­то­я­ние 

След Ос­во­бож­де­ни­е­то на Бъл­га­рия от ос­ман­с­ко роб­с­т­во (1878 г.) от­но­ше­ни­я­та меж­ду две­те ин­с­ти­ту­ции: Бъл­гар­с­ка­та пра­вос­лав­на цър­к­ва (БПЦ) и Българската ар­мия се пос­та­вят на кон­с­ти­ту­ци­он­ни и за­ко­но­ви ос­но­ви. Пра­вос­лав­но­то из­по­ве­да­ние  ста­ва  до­ми­ни­ра­що в Кня­жес­т­во Бъл­га­рия. Църквата е пре­доп­ре­де­ле­на да из­пъл­ня­ва фун­к­ци­и­те на ор­га­ни­за­ци­о­нен цен­тър за въз­с­та­но­вя­ва­не и ук­реп­ва­не на но­ва­та бъл­гар­с­ка дър­жа­ва. 

Със за­по­вед от 1880 г. на Во­ен­но­то ве­дом­с­т­во се пред­пис­ва всич­ки вой­ни­ци с пра­вос­лав­но ве­ро­из­по­ве­да­ние ре­дов­но да се из­по­вяд­ват и при­час­тя­ват.  

В пър­вия во­е­нен за­кон от 15 де­кем­в­ри 1891 г. ­ За­кон за ус­т­ройс­т­во­то на въ­о­ръ­же­ни­те си­ли на Кня­жес­т­во България, се оп­ре­де­ля ста­ту­тът на во­ен­но­то ду­хо­вен­с­т­во. Съ­щи­ят се рег­ла­мен­ти­ра и с при­е­тия в края на 1903 г. За­кон за ус­т­ройс­т­во на въ­о­ръ­же­ни­те си­ли на Бъл­гар­с­ко­то Кня­жес­т­во. Гла­ва Пе­та от не­го е озаг­ла­ве­на “За во­ен­но­то ду­хо­вен­с­т­во”. Спо­ред нея из­вър­ш­ва­не­то на ду­хов­ни­те тре­би във войс­ка­та в мир­но вре­ме се въз­ла­га на гар­ни­зон­ни­те све­ще­ни­ци. За та­зи цел във все­ки гар­ни­зон, къ­де­то квар­ти­ру­ват по­ве­че час­ти, се наз­на­ча­ва гар­ни­зо­нен све­ще­ник с ус­та­но­ве­на зап­ла­та. Във во­ен­но вре­ме при все­ки пе­хо­тен и ка­ва­ле­рийс­ки полк се наз­на­ча­ва пол­ко­ви све­ще­ник, кой­то се счи­та за во­е­нен чи­нов­ник и по­лу­ча­ва зап­ла­та. За из­вър­ш­ва­не на об­щес­т­ве­ни и час­т­ни бо­гос­лу­же­ния във во­ен­но вре­ме все­ки пе­хо­тен полк е не­об­хо­ди­мо да има цър­ков­ни при­над­леж­нос­ти и своя по­ход­на цър­к­ва, ко­я­то се за­веж­да от пол­ко­вия све­ще­ник.  

Гар­ни­зон­ни­те све­ще­ни­ци ста­ват ис­тин­с­ки ду­хов­ни въз­пи­та­те­ли на вой­ни­ци­те, тех­ни нас­тав­ни­ци и учи­те­ли. В “Ус­та­ва за вът­реш­на­та служ­ба на войс­ка­та”, обя­вен със за­по­вед от 9 ап­рил 1911 г. на Во­ен­но­то ве­дом­с­т­во, се оп­ре­де­лят за вой­ни­ци­те ве­чер­на про­вер­ка и мо­лит­ва, ка­то се из­пя­ва “От­че наш” и “Спа­си Гос­по­ди”. Ос­вен ежед­нев­ни­те ут­рин­на и ве­чер­на мо­лит­ва все­ки вой­ник тряб­ва в неп­ри­със­т­ве­ни дни да по­се­ща­ва хра­мо­ве­те на сво­я­та ре­ли­гия (цър­к­ва­та, джа­ми­я­та, си­на­го­га­та), а по вре­ме на Ве­ли­кия пост да се из­по­вяд­ва и при­час­тя­ва. 

Прев­ра­тът на 9-ти сеп­тем­в­ри 1944 г. до­веж­да до ко­рен­на про­мя­на на об­щес­т­ве­но-по­ли­ти­чес­ка­та, ико­но­ми­чес­ка­та и ду­хов­на­та си­ту­а­ция в стра­на­та. Кон­с­ти­ту­ци­и­те от 1947 и 1971 г. ли­ша­ват Бъл­гар­с­ка­та пра­вос­лав­на цър­к­ва от пра­во­то да осъ­щес­т­вя­ва ре­ли­ги­оз­но-въз­пи­та­тел­на дей­ност сред под­рас­т­ва­що­то по­ко­ле­ние и мла­деж­та, вклю­чи­тел­но ­ и сред во­ен­нос­лу­же­щи­те. 

От 1944 г. до на­ши дни пос­те­пен­но и це­ле­на­со­че­но се из­г­раж­да не­га­тив­но от­но­ше­ние към ре­ли­ги­я­та и Бъл­гар­с­ка­та пра­вос­лав­на цър­к­ва с всич­ки про­из­ти­ча­щи от то­ва пос­лед­с­т­ви­я­. Во­ен­ни­те за­ко­ни, ус­та­ви и пра­вил­ни­ци не тре­ти­рат проб­ле­ма за не­об­хо­ди­мост­та от удов­лет­во­ря­ва­не на ду­хов­ни­те пот­реб­нос­ти на бъл­гар­с­ко­то войн­с­т­во. 

В зо­ра­та на де­мок­ра­тич­ни­те про­ме­ни в Бъл­га­рия бя­ха въз­с­та­но­ве­ни ре­ди­ца тра­ди­ции. Еже­год­но на Бо­го­яв­ле­ние се из­вър­ш­ва по­ръс­ва­не на бой­ни­те зна­ме­на и на войс­ка­та с ос­ве­те­на бо­го­яв­лен­с­ка во­да.  

За праз­ник на Бъл­гар­с­ка­та ар­мия бе оп­ре­де­лен от­но­во де­н, в кой­то се чес­т­ва па­мет­та на св. Ге­ор­ги По­бе­до­но­сец ­ зак­рил­ник на войн­с­т­во­то ни. На Ар­хан­ге­ло­ва за­душ­ни­ца стана традиция на во­ен­ни­те гро­би­ща да се из­вър­ш­ва па­ни­хи­да за за­ги­на­ли­те във вой­ни­те бъл­гар­с­ки во­и­ни. Мно­жес­т­во са ме­роп­ри­я­ти­я­та и на­чи­на­ни­я­та, про­веж­да­ни във во­ен­ни­те по­де­ле­ния, в ща­бо­ве­те и уч­реж­де­ни­я­та на Бъл­гар­с­ка­та ар­мия, ко­и­то за­поч­ват с во­дос­вет. Въз­с­та­но­ве­ни и об­но­ве­ни са па­рак­ли­си­те във во­ен­ни­те учи­ли­ща в стра­на­та.  

За съ­жа­ле­ние за­се­га  дей­ност­та на Бъл­гар­с­ка­та пра­вос­лав­на цър­к­ва в ар­ми­я­та е ог­ра­ни­че­на от дейс­т­ва­щи­те за­ко­но­ви раз­по­ред­би и се свеж­да един­с­т­ве­но до вън­ш­на об­ред­ност. Лип­с­ва по­ли­ти­чес­ка во­ля от стра­на на уп­рав­ля­ва­щи­те за въз­с­та­но­вя­ва­не ста­ту­та на пра­вос­лав­но­то во­ен­но ду­хо­вен­с­т­во в Бъл­гар­с­ка­та ар­мия.