“Има различни дарби, ала Духът е един и същ;
има различни служби, ала Господ е един и същ".(1 Кор.12:4-5)Бог дава на всеки човек различни дарби, но не винаги човек разпознава вярно пътя, по който да върви, за да реализира своите дадености в служба на доброто, на общото благо или пък се заблуждава по отношение на дарбите, които притежава и прави грешен избор. Когато се заблуждаваме по отношение на своите начинания, когато грешим в своя избор, Бог винаги намира начин да ни подскаже кое е най-доброто за нас и как ще бъдем най-полезни за другите – било чрез някой човек или чрез обстоятелствата в живота – важното е да разпознаем Божия глас и да се вслушаме в Него.
Днес, 12 май, светата
Православна църква чества паметта на свети Епифаний, епископ Кипърски, който се
прославил със своя живот, ученост и чудеса.
Свети Епифаний живял през ІV век. Той бил син на беден еврейски земеделец от Финикия. Обърнал се към вярата в Христа чрез един монах на име Лукиан, той пожелал да се кръсти и скоро след това постъпил в манастир. С удивителна ревност започнал да изучава Свещеното Писание и със своя строг и свят живот спечелил уважението на всички монаси. Бог му дал сила да върши чудеса и мнозина започнали да прибягват до неговата помощ и молитви. След като проживял доста дълго време в манастира, Епифаний пожелал пустинен живот. Но славата за неговите чудеса, мъдрост и светост привлякла към него и в пустинята ревностни подвижници, които се заселили близо до него.
Епифаний се стараел да избягва славата и известността и често оставял мястото, където се бил прославил чрез някое чудо, и заминавал другаде, за да може в усамотение и безмълвие да се предаде на молитва. Но навсякъде се събирали при него ученици, понеже бил твърде мъдър, с удивителна яснота обяснявал Свещеното Писание и с поученията си обърнал много езичници към истинския Бог.
Епифаний бил на около 60 години, когато по чудесен начин бил възведен в сан епископ на Кипър. Веднъж той споделил пред свети Иларион Палестински за своето желание да живее в усамотение. Иларион го напътил да отиде в град Саламин (главен град на остров Кипър). Но Епифаний предпочитал да отиде в Аскалон и Газа. “Аз ти казвам – настоял Иларион – иди в Саламин, там трябва ти да живееш!” Епифаний обаче не послушал съвета на стареца, а постъпил по собственото си желание. Отишъл на пристанището, където имало два кораба – единия трябвало да отплава за Саламин, а другия – за Аскалон. Епифаний се качил на втория, но по пътя се надигнала страшна буря, корабът бил изхвърлен на брега близо до Саламин.
В това време в Саламин се провеждал избор на епископ. Там се били събрали епископите от разните градове на острова, но се затруднявали кого да изберат и потърсили съвета на един свят старец – епископ Папий, когото всички уважавали за неговите добродетели и за претърпените от него страдания по време на последното гонение. Той молил Бог да го напъти и молитвата му била чута.
По същото време Епифаний се готвел да напусне Саламин и отишъл на пазара, за да си купи нещо за из път. Когато избрал два хубави грозда и се готвел да заплати за тях, пред него спрели двама дякони, които водели под ръка престарял старец - това бил епископ Папий, а тях ги следвали още няколко епископи. “Чедо Епифание – обърнал се към него старецът – остави гроздовете и ела с нас в църквата!” Изуменият Епифаний тръгнал след тях. В църквата духовенството го посрещнало с думите: ”Бог те е пратил при нас! Бъди архиепископ на тоя град и на целия Кипърски остров!” Епифаний започнал да отказва и със сълзи на очи молел епископите да изберат другиго. Тогава епископ Папий му казал: ”Би трябвало да мълча за даденото ми откровение. Но понеже ти се отказваш, аз съм принуден да ти съобщя, че Господ те е избрал. Тези свети отци, епископите, в недоумението си кого да изберат, възложиха това на мене грешния. Аз дълго се молих и Господ насън ми каза: ”Иди на пазара! Там ще видиш един инок да купува грозде: той да бъде епископ! Името му е е Епифаний”. След това Епифаний не могъл повече да се съпротивлява. Той бил ръкоположен за епископ и със своите добродетели и мъдрост заслужил любовта и уважението на паството си.
Братя и сестри, от житието на свети Епифаний Кипърски се вижда как той желаел да живее в усамотение, но Бог определил за него друго – да стане предстоятел на Кипърската Църква и да наставлява във вярата тамошните християни.
Почти всички ние в един или друг момент сме попадали в ситуация, когато желаем да направим нещо, а сякаш всичко около нас се изправя, за да ни попречи. Ако продължим, с упорството си ще пропилеем много време и духовни сили, докато постигнем желаното от нас, за да разберем накрая, че всичките ни усилия са били напразни, защото сме били водени от своеволието си, а не от посоченото ни от Бога.
За всеки човек Бог е отредил някакво призвание и му е дал за целта и необходимите дарби и сили, за да го осъществи, за бъде максимално полезен и за себе си, и за другите. Всичките ни проблеми и страдания идват от усилията ни да бъдем нещо, което не ни е дадено да сме; когато понякога се впускаме в начинания, които не отговарят на духовните ни дадености. Резултатът от това е, че работата ни изтощава, вършим я с неудоволствие, без вътрешно удовлетворение, работата е зле свършена и не принася полза нито за нас, нито за другите.
Човек може да се опълчи срещу Бога, може да се опълчи срещу своето призвание, но това няма да го направи свободен. Да бъдеш свободен, означава да осъзнаеш своето призвание и да се опитваш да му останеш верен.
Има различни дарби, различни служения и различни проявления на тези дарби и служения, казва св. ап. Павел, но “Бог е, Който върши всичко у всички и дава всекиму да се прояви у него Духът за обща полза” (1 Кор.12:4-7). Амин.
Свети Епифаний живял през ІV век. Той бил син на беден еврейски земеделец от Финикия. Обърнал се към вярата в Христа чрез един монах на име Лукиан, той пожелал да се кръсти и скоро след това постъпил в манастир. С удивителна ревност започнал да изучава Свещеното Писание и със своя строг и свят живот спечелил уважението на всички монаси. Бог му дал сила да върши чудеса и мнозина започнали да прибягват до неговата помощ и молитви. След като проживял доста дълго време в манастира, Епифаний пожелал пустинен живот. Но славата за неговите чудеса, мъдрост и светост привлякла към него и в пустинята ревностни подвижници, които се заселили близо до него.
Епифаний се стараел да избягва славата и известността и често оставял мястото, където се бил прославил чрез някое чудо, и заминавал другаде, за да може в усамотение и безмълвие да се предаде на молитва. Но навсякъде се събирали при него ученици, понеже бил твърде мъдър, с удивителна яснота обяснявал Свещеното Писание и с поученията си обърнал много езичници към истинския Бог.
Епифаний бил на около 60 години, когато по чудесен начин бил възведен в сан епископ на Кипър. Веднъж той споделил пред свети Иларион Палестински за своето желание да живее в усамотение. Иларион го напътил да отиде в град Саламин (главен град на остров Кипър). Но Епифаний предпочитал да отиде в Аскалон и Газа. “Аз ти казвам – настоял Иларион – иди в Саламин, там трябва ти да живееш!” Епифаний обаче не послушал съвета на стареца, а постъпил по собственото си желание. Отишъл на пристанището, където имало два кораба – единия трябвало да отплава за Саламин, а другия – за Аскалон. Епифаний се качил на втория, но по пътя се надигнала страшна буря, корабът бил изхвърлен на брега близо до Саламин.
В това време в Саламин се провеждал избор на епископ. Там се били събрали епископите от разните градове на острова, но се затруднявали кого да изберат и потърсили съвета на един свят старец – епископ Папий, когото всички уважавали за неговите добродетели и за претърпените от него страдания по време на последното гонение. Той молил Бог да го напъти и молитвата му била чута.
По същото време Епифаний се готвел да напусне Саламин и отишъл на пазара, за да си купи нещо за из път. Когато избрал два хубави грозда и се готвел да заплати за тях, пред него спрели двама дякони, които водели под ръка престарял старец - това бил епископ Папий, а тях ги следвали още няколко епископи. “Чедо Епифание – обърнал се към него старецът – остави гроздовете и ела с нас в църквата!” Изуменият Епифаний тръгнал след тях. В църквата духовенството го посрещнало с думите: ”Бог те е пратил при нас! Бъди архиепископ на тоя град и на целия Кипърски остров!” Епифаний започнал да отказва и със сълзи на очи молел епископите да изберат другиго. Тогава епископ Папий му казал: ”Би трябвало да мълча за даденото ми откровение. Но понеже ти се отказваш, аз съм принуден да ти съобщя, че Господ те е избрал. Тези свети отци, епископите, в недоумението си кого да изберат, възложиха това на мене грешния. Аз дълго се молих и Господ насън ми каза: ”Иди на пазара! Там ще видиш един инок да купува грозде: той да бъде епископ! Името му е е Епифаний”. След това Епифаний не могъл повече да се съпротивлява. Той бил ръкоположен за епископ и със своите добродетели и мъдрост заслужил любовта и уважението на паството си.
Братя и сестри, от житието на свети Епифаний Кипърски се вижда как той желаел да живее в усамотение, но Бог определил за него друго – да стане предстоятел на Кипърската Църква и да наставлява във вярата тамошните християни.
Почти всички ние в един или друг момент сме попадали в ситуация, когато желаем да направим нещо, а сякаш всичко около нас се изправя, за да ни попречи. Ако продължим, с упорството си ще пропилеем много време и духовни сили, докато постигнем желаното от нас, за да разберем накрая, че всичките ни усилия са били напразни, защото сме били водени от своеволието си, а не от посоченото ни от Бога.
За всеки човек Бог е отредил някакво призвание и му е дал за целта и необходимите дарби и сили, за да го осъществи, за бъде максимално полезен и за себе си, и за другите. Всичките ни проблеми и страдания идват от усилията ни да бъдем нещо, което не ни е дадено да сме; когато понякога се впускаме в начинания, които не отговарят на духовните ни дадености. Резултатът от това е, че работата ни изтощава, вършим я с неудоволствие, без вътрешно удовлетворение, работата е зле свършена и не принася полза нито за нас, нито за другите.
Човек може да се опълчи срещу Бога, може да се опълчи срещу своето призвание, но това няма да го направи свободен. Да бъдеш свободен, означава да осъзнаеш своето призвание и да се опитваш да му останеш верен.
Има различни дарби, различни служения и различни проявления на тези дарби и служения, казва св. ап. Павел, но “Бог е, Който върши всичко у всички и дава всекиму да се прояви у него Духът за обща полза” (1 Кор.12:4-7). Амин.
