С много духовна мъдрост и педагогика Църквата е отредила във Втората неделя от периода на Триода да бъде прочетен изключително съзидателен евангелски откъс, който ни помага да разберем колко полезно е покаянието за нашето духовно извисяване към Възкресението, като издигане от греха и като радост от нашата среща с Христос Господ, Който ни откри милостивата любов на небесния Отец.
Евангелието на Неделята на блудния (в румънския текст буквално прахосническия, бел. прев.) син има изключителна връзка със самото Тайнство на изповедта и опрощаване на греховете, което фактически е Тайнството на помиряването на човека с Бога.
Стъпалата на духовното издигане от греха, които извървял блудният младеж, са основните стъпала на покаянието или изповедта. Евангелието на втората неделя от периода на Триода ни учи как да се каем и особено колко са големи дарът и радостта на опрощението, колко удивително е намирането отново на загубения или възкресението на душевно умрелия и колко хубаво е състоянието на човешката душа след получаването на прошка за греховете.
Бог уважава човешката свобода, дори и ако тя е използвана лекомислено или порочно
Произнесената от Господ Иисус Христос притча и предадена от св. евангелист Лука ни открива в същото време силата на покаянието на греховния човек, милостивата любов на Бог Отец и радостта от покаянието на каещия се, защото бащата, за когото се говори в Евангелието, представлява отеческата любов на Бога – Отец на нашия Господ Иисус Христос и наш небесен Отец.
Двамата синове са два вида отношения на човека към Бога: едното – на вярност или послушание към Бога, т. е. на изпълняване на Неговата воля и постоянство в покорството при пребиваването в Неговия дом, а другото – на отчуждение от Бога. Големият син представлява предания или вярващ човек, който през целия си живот се опитва да изпълнява Божиите слова или заповеди и стои близо до Божия дом (Църквата).
По-младият син представлява необузданата свобода на порочния човек като проявление на греховния му живот. Двамата синове от Евангелието могат да представляват две категории на различни хора, но и две душевни състояния, които може да има една и съща личност през различни периоди от своя живот, т. е. свободата да бъдеш непоколебим в общението с Бога и свободата да се отчуждиш или отдалечиш от Бога.
Евангелието ни казва, че по-младият син е пожелал да опита свободата като отчуждаване от неговия баща и родния дом. С учудване виждаме, че бащата приема молбата на своя син да получи своя дял от имота и да напусне бащиния дом – доказателство, че Бог уважава човешката свобода за следване на собствения път в живота. Следователно човек разполага със свобода да използва цялата енергия от живота си, неговите естествени или придобити от другиго дарове, както пожелае, а Бог спазва тази свобода, при все че знае, че човекът може да я употреби по начин, противоречащ на божествената воля.
Все пак, ведно с проявеното от Бога уважение към човешката свобода, днешното евангелие същевременно ни посочва и драмата или провала на човешката свобода, когато тя се изживява като отчуждение от Бога.
Когато човешката свобода стане неразумна, порочна и саморазрушителна, Божията мъдрост призовава човека към покаяние
„Далечната страна“ (Лука 15:13), в която отишъл по-младият син, представлява отдалечеността на човека от Бога и от състоянието на здравословна свобода. „Далечната страна“ е неопределеното пространство на забравяне и отчуждаване на човека от Бога и на индивидуалния живот без духовни ориентири, а достигналият в това състояние човек смята, че свободата да станеш порочен определя неговата личност като зряла (пълнолетна) и автономна.
След като похарчил в развлечения всичко получено от баща си, живеейки безпорядъчен живот, т. е. поробен от порочни телесни удоволствия, които свеждат човешкия живот до едно биологично равнище на чувствата, младия блудник е трябвало да преодолее ситуация, която не е очаквал: телесния или материален глад.
Св. Евангелие уточнява: „настана голям глад в оная страна“ (Лука 15:14). Кой е планирал този „голям глад“? Какъв смисъл е имал гладът в онази „далечна страна“? Не ни се казва в евангелието, но може да се предположи, че гладът е причинен от суша, допусната от Бога, защото често, когато човешката свобода се лиши от мъдрост и стане саморазрушителна, Божията мъдрост търси да спаси грешния и порочен човек, призовавайки го към покаяние. С други думи, когато доброволно не се въздържаме от материална алчност, стигаме до там да постим по необходимост. Бог може да използва външни материални трудности, за да произведе духовна или вътрешна промяна на порочния човек, поробен от материални неща.
Така „големият глад в далечната страна“ често представлява допуснати от Бога изпитания върху хората – не като наказание, а като духовна терапия, за да разбере човек, че всичко материално, което притежава, е все пак ограничено и преходно, включително животът на земята. Този живот може да стигне до прага на смъртта, когато човек, алчен за имоти и удоволствия, се отдалечава от Бога – Извора на живота. В този смисъл човешката свобода е свобода във връзка с Божията свобода. Посредством Своя небесен промисъл или Своята милостива грижа относно крайната цел на човешкия живот на земята, т. е. спасението, Бог понякога допуска временни изпитания и страдания, само за да припомни на човека, че изворът на неговото битие се намира отвъд него, във вечно живия Бог, Който е сътворил човека, за да живее в общение на вечна любов с Бог – Твореца.
Когато настъпил „голям глад“ в онази страна на свободата, преживявана като отчуждение или забравяне за Бога, младият блудник от свободен и богат човек неочаквано станал беден и гладен слуга. След като първоначално станал роб на телесните страсти, сега става роб на материалната бедност. Желаейки да спаси биологичния си живот – тъй като духовният му живот е бил почти умъртвен – блудният син „се пристави у едного от жителите на оная страна“ (Лука 15:15), който го назначил за свинар.
Този поминък за юдейската култура е бил много унизителен, защото свинете са били смятани за нечисти животни. Нещо повече: освен това унижение на блудния син не му било позволено нито дори да яде до насита от храната на свинете, рожковете. Към духовната бедност сега му се добавя и една унизителна материална бедност.
Едва сега той си спомнил за охолния живот в бащиния дом, където слугите водили изобилен живот, насищайки се с храна, докато на него не му било позволено дори да се храни с рожкове, използвани за храна на свинете. Поради тази причина изведнъж бедният и гладен младеж „дойде в себе си“ или „дошъл в природата си“ (Лука 15:15). С други думи, той започва да се изправя от неестественото състояние на отдалеченост от Бога до естественото състояние на общение с Бога.
Грехът и смъртта са последствия от фалшивата свобода
Днешното евангелие фактически ни посочва, че грехът и отчуждението на човека от Бога не са естествени състояния, а неестествени, дори и ако понякога хората стигат до там, да свикват с греха толкова много, че на греха да се гледа като на нещо естествено и нормално, а на смъртта като на природен феномен.
От духовна гледна точка обаче грехът и смъртта не са естествени, според Божията воля, но са „паднала природа“, последици от фалшивата свобода на човека като отчуждаване от Бога и отпадане от общението с Него (Рим. 6:13). Така „идването в природата“ или „идването в себе си“, причинено от „поста по необходимост“ (глада) е било решителният шанс за спасение на младежа. Ситуацията на крайно биологично съществуване е подбудила младия прахосник да промени начина си на мислене и битие, да се обърне, т. е. да се покае. След като дошъл в природата си или в себе си, разбирайки, че се намира на погрешен път, който не е пътят на свободата, а на робството, той казал: „Ще стана и ще отида при баща си и ще му река: татко, съгреших против небето и пред тебе, и не съм вече достоен да се нарека твой син; направи ме като един от наемниците си (Лука 15:18-19). Тази рязка промяна в отношението на грешника, на събуждане на съзнанието за греховност и признаване на неестественото състояние, в което се е намирал, е начало на покаянието, т. е. начало на неговото съжаляване, че е водил порочен егоистичен живот, прахосвайки имоти, духовни дарове и физическо здраве, стигайки до крайно нравствено и материално падение.
Когато блудният си казал „ще стана“, това значи не само физическо изправяне от долу, от земята, но и духовно изправяне, негово решение да напусне състоянието на падение, в което се е намирал. А в онзи момент отношението на Бог Отец се е проявило като милостива любов, очакваща от много време изправянето и завръщането в дома на отчуждения и разпътен син.
Когато някой грешник се насочи към Бога, тогава Бог излиза да го посрещне
В този смисъл Евангелието уточнява: „И когато беше още далеч, видя го баща му, и му домиля; и като се затече, хвърли се на шията му и го обцелува“ (Лука 15:20). Бащата на блудния син не е дочакал неговият каещ се син да стигне в дома и да почука на вратата, а бързо се притекъл към него бегом, за да го посрещне, хвърлил се на шията му и го обцелувал в знак на голяма почит за неговото покаяние.
Следователно, когато някой грешник се насочва към Бога и извършва първите стъпки на покаяние, Бог „бегом“ излиза да го посрещне. Ръцете на Бог Отец, които Той протяга, за да прегърне каещия се, са свещенодействията на Христовата църква и по-точно призивът към покаяние и опрощаването на греховете. Посредством тях всички хора, паднали в грехове и отчуждение от Бога и от ближните, получават спасение, ако се покайват искрено и от дълбочината на сърцето си.
По-нататък св. Евангелие ни казва, че след като бащата на блудния син приел радостно покаянието му, заповядал на слугите да го облекат с най-хубавата (на румънски, буквално „първоначалната“ cea dintâi, бел. прев.) премяна, да дадат пръстен на ръката му и нови обуща на нозете му.
Първоначалната (на български най-хубавата) или новата премяна на бащиното опрощение символизира просвещението или очистването на душата от мрачните състояния, отпечатани от греховете. Тази дреха изразява връзката между св. тайнство Кръщение „от вода и Дух“ (Йоан 3:5) и св. тайнство Покаяние, наречено още „кръщение на сълзите“.
Златният пръстен, поставен на ръката, символизира повторното осиновяване чрез благодат на отчуждения от Бога чрез греха човек. По-точно златният пръстен е белег на приемането на човека, който се покайва в пълната, непрекъсната и неизменна Божия любов, налична в светото дело на Христовата църква.
Новите обуща, които получава блудният син, след като се е покаял, означават Божията благодат или получена помощ, за да потъпква тръните на греховните изкушения и да ходи по пътя на спасението, т. е. по пътя на смирената любов към Бога и ближните.
Угоеното теле, което е било заклано за пира на радостта, символизира тайнството на св. Евхаристия. Затова всички покаяли се и получили опрощение на греховете грешници посредством св. тайнство Изповед са призвани към светото и божествено причастяване или Евхаристия, чрез която ни се дарува още от този свят залогът за Възкресението и вечния живот, за радостта в небесното царство (Йоан 6:54).
Когато Бог прощава греховете на каещия се, Той се радва за спасението на грешника
Евангелието на блудния син ни посочва безграничната и безусловна отеческа Божия любов към каещия се грешник. Бащата на блудния син не отправя никакъв упрек към завърналия се в дома и не изисква отчет за прахосаните имоти, защото по-скъпо от всеки материален имот е душата на човека, спасена и спечелена за вечността. Божията милостива любов, която надхвърля всякакви материални сметки, побеждава правдата, според която синът, прахосал имоти, е трябвало да бъде наказан. Но именно тази неизмерима любов на милостивия баща, но незаслужена от греховния и прахоснически син, е събудила голяма завист и гняв в големия син, защото той не е разбрал отношението на своя баща. Милостивият баща обаче изяснява и духовно изправя големия си син, който е станал немилостив и непрощаващ, като му казва: „чедо, ти си винаги с мене и всичко мое е твое; а трябваше да се зарадваме и развеселим затова, че тоя ти брат мъртъв беше, и оживя, изгубен беше и се намери (Лука 15:31-32).
Големият син от притчата за блудния син представлява някои боголюбиви и обичащи Църквата вярващи, работливи и почтени, притежаващи чист живот и много благоговение, но които често са немилостиви и непрощаващи към грешниците от общността, които по-скоро нравствено осъждат, отколкото им помагат духовно да се изправят. Тъй като милостивият баща прощава на своя каещ се разпътен и грешен син и моли неговия послушен и трудолюбов син да бъде милостив и прощаващ, днешното св. Евангелие е същевременно Евангелие на опрощаване на покаялия се грешник и на укротяване на непрощаващия благочестивец.
Притчата за блудния син е станала в живота на Църквата пример за силата на покаянието за всички хора, но най-вече за желаещите да станат монаси. Затова тропарът на чина на монашеското пострижение ("Обятия Отча" - „Отеческите обятия“, бел. прев.) е съставен подобно на покайна молитва на блудния син. Съдържанието на този тропар се намира и в седалните от Утринната на Неделята на блудния син.
Да ни помага Премилостивият Бог да научим от притчата за блудния син колко голяма е силата на искреното покаяние, колко милостива е любовта на Бога, Който прощава греховете на хората, и колко възвишаваща е светата радост, която Бог дарява на смирените хора още от този свят. Притчата за блудния син ни зове да се покайваме за нашите грехове и по-често да се причастяваме със св. Евхаристия, за да се възрадваме от получаването на опрощението, от обновлението на живота и от действието на благодатта на Христос – разпнат и възкръснал в нас, за слава на Пресветата Троица и за наше спасение! Амин!
Превод от румънски: свещ. Кирил Синев
* Daniel, Patriarhul Bisericii Ortodoxe Române, Evanghelia slavei lui Hristos. Predici la Duminicile de peste an, București: "Ed. Basilica" 2016, p. 363-372.
