Камъкът който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла
(Пс. 116:22)
Спасителят споменава този стих, след като разказва притчата за господаря на лозето, който изпратил слугите си да приберат плодовете на лозето, а работниците ги убили; след това той изпратил сина си, но те убили и него. Св. прор. Давид, когато в дълбока древност изрекъл това пророчество, под крайъгълен камък имал предвид Самия Бог. Затова Иисус заимства тези думи, свързани с Бога, и ги прилага към Себе си. Той определя Себе си като крайъгълен камък: Онзи крайъгълен Камък, Когото юдеите отхвърлиха и захвърлиха настрана.
Знаем, че строенето на традиционната постройка е ставало чрез полагане на камъните един до друг, като между тях няма нищо, което да ги държи прикрепени един за друг. Каменният градеж се укрепва с греди, а когато постройката достигне до покрива, остава едно празно място, което се запълва от специален камък, наричан крайъгълен камък.
В древността е имало майстор-строител, който единствен е знаел как да избере подходящия камък, да го издяла под формата на кръст и да го положи в дупката, така че, ако той прилепне здраво към камъните край него, се превръща в „ключ“ за цялата сграда. Така камъните на цялата постройка се придържат един към друг, свързани помежду си чрез един камък, който се намира най-горе, до покрива. Иисус взима този образ и казва за Себе си, че е крайъгълен камък. А както казва св. ап. Петър, „и вие сами, като живи камъни, съграждайте от себе си духовен дом“ (1 Петр. 2:5), така и ние, вярващите в Христос, сме наречени Божи храм. И това означава, че ние произлизаме от Христос и сме здраво хванати за Него, а всеки един от нас се държи здраво за своя брат, ако се държи здраво за Христос. Ще рече, ако всеки от нас е съединен с Христос, той в същото време е свързан и със своя брат и е негов слуга.
Между нас, членовете на Църквата, не се прави реклама или пропаганда на политическа или етническа основа, нас не ни събира партия, нито семейство от плът и кръв. Ние принадлежим към най-различни раси, цветове и народности. Всеки от нас си има свое възпитание, свои приятелства и свой характер; и всеки от нас има свои интереси на земята, но ние превъзмогваме всички тях, за да станем членове на едното Божие семейство, както пише св. ап. Павел: „Един е Господ, една е вярата, едно е кръщението, един е Бог и Отец на всички, Който е над всички… и във всички“ (Еф. 4:5-6).
Затова в нашата църква ние не гледаме на онова, което разделя личността от другата личност, а на това, което събира човека с другия човек. Всички сме купени с една цена и това е цената на божествената кръв, която тече в нашите вени. Христовата кръв, която ние приемаме от св. Чаша, ни събира в едно семейство.
Св. ап. Павел казва в Първото послание до коринтските християни: „Ако някой не обича Господ Иисус Христос, да бъде анатема“ (16:22), т. е. да бъде отсечен от членството в Църквата. Св. апостол не казва, че този, който е християнин по документи, е наистина християнин. Нито казва, че този, който се е задоволил със своето св. кръщение, е християнин. Християнин е този, който обича Иисус Христос с пълна вярност, който прилага Неговото учение и живее според Неговите заповеди. После апостолът добавя една арамейска фраза „Маран-ата“, а това в превод означава „Господ идва“. Господ идва сред нас в божествената жертва чрез Своите тяло и кръв. Идва чрез жертвената любов. А щом Господ е дошъл и отново идва при нас чрез пълната любов, ние не можем да не обичаме нашия Господ Иисус Христос и да не се привържем към Него, понеже Той е крайъгълният камък на дома – Църквата. И чрез Него ние ставаме братя в едно семейство. Ако пък Господ Иисус Христос е живот, то ние не сме в състояние да мислим за нищо друго. Яденето, пиенето и битът – всичко това са красиви неща, които са нужни в живота, но те стават второстепенни, ако бъдат сравнени с Иисус Христос. Понеже само Той е нашият живот
Превод от арабски: Виктор Дора
* Източник: сп. Моето паство, бр. 36, 2017 г. (бел. прев.).
