12 неделя след Петдесетница. Преп. Пимен Велики, св. Фанурий
Литургийно св. евангелие:
В онова време един момък се доближи до Иисуса, като Му се кланяше и казваше: Учителю благий, какво добро да сторя, за да имам живот вечен? А Той му отговори: защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог. Но ако искаш да влезеш в живот вечен, опази заповедите. Казва Му: кои? А Иисус рече: не убивай, не прелюбодействувай, не кради, не лъжесвидетелствувай; почитай баща си и майка си; обичай ближния си като себе си. Момъкът Му казва: всичко това съм опазил от младини; какво още ми не достига? Иисус му рече: ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си, и раздай на сиромаси; и ще имаш съкровище на небето; па дойди и върви след Мене. Като чу момъкът тая дума, отиде си натъжен, защото имаше много имот. А Иисус рече на учениците Си: истина ви казвам, богат мъчно ще влезе в царството небесно; и още ви казвам: по-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие. Като чуха това, учениците Му твърде много се чудеха и думаха: кой тогава може да се спаси? А Иисус, като погледна, рече им: за човеците това е невъзможно, ала за Бога всичко е възможно. (Мат. 19:16-26)
Притчата за богатия момък
В днешният евангелски откъс, обични братя и сестри, се описва срещата на един млад момък с нашия Господ Иисус Христос. Горейки от желание да влезе в царството небесно, този момък искал да научи какво трябва да прави, за да го наследи. „Учителю благий, какво да сторя, за да имам живот вечен?” (Мат. 19:16). Какво трябва да направя, за да наследя царството небесно? Господ му казал определени заповеди.
Прави впечатление, че юношата от младини бил опазил всички заповеди. „Какво още ми не достига?” (Мат. 19:20), попитал той Господа, а Господ му отговорил: „Ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си, и раздай на сиромаси; и ще имаш съкровище на небето” (Мат. 19:21). Момъкът навел глава и си заминал натъжен, добавя евангелистът, защото бил заможен и притежавал голямо богатство. А Спасителят отговорил: „Колко трудно нещо е да влезе богат човек в царството небесно, когато е предал сърцето си на богатството”.
Трябва да отбележим нещо, което обикновено убягва от вниманието ни, когато изучаваме Св. Писание. Това е, че почтеният момък нито е крал, нито е лъжесвидетелствал, почитал е баща си и майка си, т.е. спазвал е основните Божии заповеди, което трудно можем да срещнем при съвременните младежи. Но всичко това не било достатъчно. За да може младият човек безпрепятствено да влезе в Царството Небесно, трябвало да се откъсне от земята. С други думи, Господ му казал: „Ако искаш да спечелиш небето, трябва да пожертваш земята”.
Няма човеколюбие по принуда
Не живеем ли и ние днес по същия начин? – желаем да имаме и земята, и небето. Неща, които не могат да бъдат съчетани. За да литне към небето, орелът трябва да се откъсне от земята. Ако го вържем и го приковем за нещо, няма да може да лети и ще стане част от земята. Достатъчно е само една страст да завладее човека, за да го привърже към земята и да го отчужди от небесното царство. Защо богатството на младежа било пречка? Защото, когато богатството стане господар на човека, той със сигурност губи небето.
Доказателство и пример за това било поведението на Юда, който, макар да видял непостижимия пример на Господа и чудесата Му, видял дори как възкресил четиридневния Лазар, но при все това, тайно отишъл и се споразумял с книжниците и фарисеите: „Какво ще ми дадете, та да ви Го предам?” (Мат. 26:15).
Нужно е да бъдем внимателни, тъй като, привързан към сребролюбието, момъкът изгубил небето, а можел да покаже човеколюбие, можел да прояви любов. Човеколюбието е аромат, който се разстила по пътя на човешкия живот и благоухае по неговия брод. Човеколюбието и милостинята са добродетели, които разкриват духовна дълбочина, човечност и нравственост. Няма човеколюбие по принуда. За да има ценност, човеколюбието не трябва да бъде показно. Когато човеколюбието е истинско, тогава то е израз на действителна любов, тогава има стойност и дава утеха, както на милостивия-човеколюбец, така и на бедния, който получава милостинята. Дава на милостивия една неизказана радост, понеже той предлага себе си на измъчения човек, не по задължение или необходимост, но с чувство на жизнерадост, сякаш служи на Самия Христос.
Духовни и материални нужди
Всеки човек притежава два вида потребности. Той произлиза от пръст и има телесна материя, следователно има материални нужди. Той обаче има и безсмъртна душа, тоест има и духовни нужди.
Трябва да се притичаме на помощ на хората и да ги подпомагаме в техните материални нужди, защото бедни е имало, има и ще има. Следователно, този наш дълг е непрестанен. Нека не смятаме, че ако дадем на някой беден пет драхми сме проявили човеколюбие и нашата мисия вече е изпълнена. Днес е необходимо да търсим бедните хора, защото има и такива, които може би не изглеждат бедни, които не протягат ръка и ние трябва сами да ги намерим. Това са хора, сполетени от внезапно произшествие – пострадал мъжът, бащата на семейството, и не може вече да работи; майката не може да работи или има болни деца и т. н.
Трябва да внимаваме за милосърдието си, обични братя и сестри, защото днес може и да се чувства някакъв комфорт, може хората да имат пенсии и заплати, обаче има съответно и скъпотия, има изоставени хора, има възрастни и страдащи хора, които очакват нашата любов.
Да не забравяме, че критерият за влизането ни в царството небесно се състои в това доколко сме проявили духовно и материално човеколюбие. „Гладен бях, и Ми дадохте да ям; жаден бях, и Ме напоихте… гол бях, и Ме облякохте… в тъмница бях, и Ме споходихте” (Мат. 25:35-36). Този израз на любовта към страдащия човек представлява билет за царството небесно.
„Бог люби оногова, който доброволно дава”
Съществуват и духовни нужди. Има човеци, които не са чували за Бога, не са чували истински за нашата Църква, за това какво означава Църква. Не са чували нищо за спасителното пришествие на Господа, за Разпятието и Възкресението Му. Има човеци, които са поставили себе си вън от Господнята лоза и не отдават никакво значение на Бога, нещо повече – оскърбяват Го. Има хора, които разчитат на сектите, на множеството атеистични и материалистични теории.
Ние имаме свещения дълг да се доближим до тези човеци, да им помогнем, доколкото ние самите сме вкоренили вътре в себе си една автентична, истинска и истинна вяра. След като сме вкусили живата вода на вярата и на истината, пред нас стои свещеният дълг да бъдем до страдащия човек.
Имаме свещен дълг да стоим до болния, както и да изглежда той, да стоим до телесно- и душевноболните. Да живеем с проблемите на другия с любов – не с любопитство и с презрение, но с любов и готовност за помощ. Тогава ще получим отплата от Бога.
Днес човеколюбието няма красивото благоухание на любовта и на грижата. Превърнало се е в рутинна дейност, която вършим без истинска среща лице в лице, често пъти я вършим по необходимост или показно. Но Господ очаква винаги да Му помагаме. Как да Му помагаме? Доколкото сте напоили един „от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили” (Мат. 25:40). Това е все едно да сме го сторили на Самия Христос.
Когато имаме мисълта, че помагайки всячески на един беден, помагаме на Самия Господ, тогава милосърдието ни ще бъде истинско – и като намерение, и като външно изражение.
Бедният не е по-низш от нас. Не. Той стои много по-високо от нас, тъй като носи кръста на бедността. Той е на мястото на Христос и се нуждае от особен подход – за да му се предложи духовна и материална помощ. Ще трябва да предложим себе си като по-низши спрямо по-висшестоящ. Да му помогнем по един благороден начин, защото „Бог люби оногова, който доброволно дава” (2 Кор. 9:7). Не да му подхвърляме пет драхми, както хвърляме нещо на някое животно, но да му дадем преди всичко любовта си. Дори да не разполагаме с пари, можем да му предложим една блага дума, една утешителна дума, казана с истинска загриженост и християнска любов.
Бог пази човека на любовта
Имало някога трима конници, които препускали, устремени към някаква цел. По пътя срещнали един възрастен, немощен човек. Двама от конниците продължили безучастни, докато третият слязъл, погрижил се за стареца, качил го на коня си и продължил. Докато траело това, другите двама преминали двеста метра и, препускайки, стигнали до един мост. Без да знаят, че дъските му били изгнили, щом стъпили върху моста, той паднал, а двамата ездачи полетели надолу, заедно с конете си. Третият конник приближил и видял случилото се. Прославил Бога, че го е спасил. И той би паднал, заедно с другите. Извършвайки обаче това човеколюбиво дело, той бил предпазен от Бога.
Обични братя и сестри, Бог закриля човека, който проявява истинска, искрена и чистосърдечна любов. Ние имаме ли такава любов?
Адаптиран превод от гръцки език
Публикувано в Православен глас, бр. 46, 2017 г.
www.facebook.com/nevrokopska.eparhia
© Неврокопска св. митрополия
