Днешното евангелие започва с думите на св. апостол и евангелист Матей: Когато Иисус си отиваше оттам, тръгнаха подире Му двама слепци и влязоха с Него в къщата (Мт. 9:27-35).
Това е урок за нас. Дали ние търсим Иисус? Следваме ли Го? Влезли ли сме в лична връзка с Него подобна на онази, която съществува между влюбения човек с възлюбената му? В това се състои християнството. Християнството не се състои единствено в паленето на свещи пред иконите. Това е символ и почитание към иконата и към светията, когото изобразява тя. Но всичко това е само един вид изразителност.
Най-дълбокото и основното се състои в това да създадем връзка с Господ. Да признаем първо, че сме слепи, че не виждаме, че не сме слезли до евангелските дълбочини, че не сме „изяли“ Евангелието. Бог казва на св. пророк Йезекиил: Вземи тази книга и я изяж. Дали сме взели всяка дума и сме я погълнали, за да се уподобим на нея, за да ни признае Иисус?
Никой не може да признае своите грехове, ако не сравни своите мисли и дела с Евангелието. Когато Евангелието влезе в твоето сърце, то изхвърля злините, които са се затаили в него, като ги разкрива и ги излага на показ.
Така стоят нещата между нас и Евангелието. Всеки човек се излага и се изправя пред Бога – гол и посрамен, за да измоли от Него да го очисти и украси.
Другото нещо в днешното евангелие е, че Иисус изцерява един ням, а това е изцерение на друга немощ. Това е този човек, който не може да говори, понеже нещо пречи на говора му. Иисус го накара да проговори, тоест да се разкрие и да общува с другите с любов. След това Писанието казва, че Господ поучавал, проповядвал Царството и изцерявал всяка болест и всяка немощ у народа.
Важното е ние да поискаме от Господ да изцери нашите духовни болести. Знаете ли, че която и да е телесна болест е по-безвредна от всяка лъжа, която човек изрича, или от всяка мошеническа дейност, или омраза, или сърдечна злоба? Това, което се изисква от нас, е най-малкото да се убедим, че грехът е зло, вреден е за душата и осквернителен за човешкото сърце. Господ не обитава в това сърце, не може да съжителства с греха и затова е наложително той да бъде изгонен.
Ако желаем нашите сърца да се възпламенят от божествената любов, трябва да последваме Иисус. Той ни призовава да се преместим от повърхностната религия към една задълбочена религия, тоест към религията на Неговата любов, на Неговото познание и преданост към Него, така че ние да засияем.
Ако желаем да бъдем озарени с Иисусовата светлина, ние се нуждаем от себепознание, търсене на истината и покаяние, за да се завърнем при Господ, да успеем да се облегнем на Неговата гръд и да чуем ритмите на Неговото сърце, за да ни сподели Той думи, които се отнасят лично за всеки един от нас, и за да Му говорим, както възлюбената говори на своя възлюбен.
Източник: сп. "Моето паство", бр. 30, 2017 г.
Превод от арабски: Виктор Дора.
