Цялата история на човечеството от Адам до идването на Иисус Христос представлява едно постепенно, бавно подготвяне на човешкия род да приеме Господа между себе си. Защото със своето непослушание Адам сам отпадна от Бога, Който по великата Си милост не го изостави, а се погрижи за неговото изкупление и му даде възможност да се спаси.
Самият земен живот на нашия Спасител представлява едно постепенно разкриване на Неговата Божественост. Така от една страна, ние Го виждаме роден в кошара и положен в ясли на безсловесни животни, а от друга - Витлеемската звезда и ангелското славословие свидетелстват, че Роденият не е случаен човек.
Когато свети Йоан Го кръщава във водите на Йордан, ние виждаме отворените небеса и чуваме гласа на Бога Отца: “Ти си Моят Син възлюбен, в Когото е Моето благоволение” (Марк 1:11). Дори в самите чудеса, които Иисус Христос извърши, има известна градация. След като превърна водата във вино, излекува хиляди неизлечимо болни, започна да възкресява мъртви, да ходи по водната повърхност, насити с пет хляба и две риби десет хиляди народ, малко преди Своето страдание Той се преобрази в пълната Си божествена слава пред трима от Своите ученици.
На Преображение ние честваме именно това събитие от земния живот на нашия Господ Иисус Христос. Този велик празник е установен през V век в Палестина, за да ни напомня за едно от най-важните евангелски събития – явяването на Господа в небесна слава пред трима от учениците Си – и е свързан с обновлението на храма “Свето Преображение”, изграден от света Елена на планината Тавор.
Преображението на Иисус Христос буди в религиозната душа много настроения, мисли и идеи. Ние ще спрем внимание си само върху две страни от този велик празник: защо се наложи преображението на Господ; и какво значение има преображението на Спасителя за всеки вярващ човек в настоящия живот и бъдещия свят.
Иисус Христос се преобразил пред светите апостоли Петър, Яков и Йоан само шест дни, след като апостол Петър изповядал в Кесария Филипова, че Христос е Син на Живия Бог (Мат. 16:16). По време на преобразяването Си Спасителят разговарял с пророците Мойсей и Илия. Другият участник в това славно събитие бил Самият Бог Отец, Който под формата на светъл облак възвестил: “Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение; Него слушайте” (Мат. 17:5). Накрая Христос забранил на учениците Си да разказват за видяното “докле Син Човеческий не възкръсне от мъртвите” (Мат:17:9).
Защо се преобрази Христос? Основната мисъл в този мистичен акт е да се удостовери свише и чудодейно божественото достойнство и месианското назначение на Богочовека пред светите апостоли, чрез тях пред целия Израил, а чрез Израил – пред целия човешки род. Разорената държава, разпръснатият народ, унизителният плен и безнадеждното бъдеще са покрусили душата на юдеина и са помрачили религиозното съзнание на евреина. Очакваният Месия като световен изкупител, във въображението на еврейския народ се оформи като национален освободител и затова те не Го разпознаха в лицето на Христос. Юдеите не разбраха, че в пророчествата се говори за небесно, а не за земно царство; за вечни блага, а не за земни. Болни оздравяваха; хроми се раздвижваха; слепи проглеждаха; мъртви възкръсваха. И при все това тълпата недоумяваше; духовните водачи лукавстваха; и дори апостолите се колебаеха – и всички се питаха: пророк ли е Този, или е идещият Месия?! Едни, Го считаха за Илия, други за Йеремия, а трети – за Йоан Кръстителя. Промислително, възпитателно и спасително трябваше да се сложи край на тази гибелна вавилония в душата на народа – нужен беше глас от небето; свидетелство от мъртвите; доказателство от свръхземно деяние. В преображението Си Христос показал на тримата най-любими Свои ученици божествената Си слава, доколкото те могли да я видят и понесат. Това събитие трябвало ясно да се запечати в техните души, та като видят своя Учител предаден на съд, оплют, опозорен и прикован на кръст, да не се разколебаят във вярата си, но да знаят, че Той и сега е същият Син Божий, Който някога им се яви в божествената Си светлина.
На величествения Тавор стана събитие велико, чудо спасително – след усилен молитвен подвиг лицето на Христос блесва като слънце и дрехите Му излъчват ослепителна светлина. Неочаквано при Него от дясно застава Мойсей, а от ляво – пророк Илия. И облак светъл осенява всички присъстващи на божествения връх. Пред законодателя от Синай, пред човека от скалата и синовете на гърма, небето за втори път разтвори двери и отправи глас към земята: “Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение; Него слушайте”. Роденият във Витлеем, възпитаният в Назарет, Учителят от Капернаум не е нито пророк Илия, нито пророк Йеремия, нито пророк Йоан от пустинята. Той е истинският Месия и Син по естество на Живия Бог! В Него трябва да повярва Израил, от Него се очаква спасение на света. Преобразеният Христос преобразява и Своите апостоли – учениците са утвърдени във вярата и закърмени в надеждата; народът – правилно насочен към Месия; духовните вождове на Юдея – силно посрамени. Небето три пъти е удостоверявало Божественото естество на Христос пред юдеи и езичници: при кръщението Му в Йордан, при преображението на Тавор и при тържественото Му влизане в Йерусалим.
Какво значение има Христовото преображение за християнската душа в нравствено отношение за тукашния живот и бъдещата участ на нашия изстрадал народ? По Божия милост, в края на осемдесетте години на миналия век, на българите бе дадена възможност свободно и без притеснение да изповядват своята вяра в Христа. След десетилетия на атеизъм и духовен гнет, след години на неоправдани надежди и нескрити разочарования, ние отново чакаме да дойде избавител и спасител, като този път нашите очаквания са насочени към така наречените “европейски ценности”. Нашият взор така силно се е устремил на Запад, че в стремежа си да се харесаме на този или онзи, ние като че ли сме готови на всичко – дори и на “духовни компромиси” в името на лелеяната мечта. И подобно на еврейския народ ние като че ли отново не разпознаваме Истинското Спасение.
Именно днес ние повече от всякога трябва идейно да се преобразим от лъчите на преображенската светлина, за да станем от телесни хора – духовни човеци; да смъкнем греховната риза на падналия Адам и да се облечем в светлата одежда на новата твар в Христа. Това ще рече, като истински Христови последователи да преобразим себе си вътрешно, духовно. Да започнем да проявяваме повече човечност и любов към стоящите до нас в семейството, в храма, в работата, на улицата. Тази човечност може да се изразява в това да не подминем протегнатата за помощ ръка, когато имаме възможност, също и като не допуснем да огорчим някого с гневна и обидна дума или жест. С постъпките си все повече да се стремим да се уподобяваме на Бога, защото ние сме създадени по образ Божий. Всеблагият Бог обаче е предоставил на всеки от нас сам да отобрази върху себе си и в себе си подобието Божие. Тази е главната цел и този е истинският смисъл на нашия земен живот: да се уподобим на Бога, като следваме нравствения закон, който ни даде Христос. Този закон Самият Господ обобщи като златно правило на нравствеността: “Както искате да постъпват с вас човеците, тъй и вие постъпвайте с тях” (Лука 6:31). Така постепенно ние ще се преобразяваме в по-духовни и в по-съвършени Христови последователи. Резултатът от такова преображение и наградата за този подвиг са: душевен мир и добро действие на земята; спасение и блаженство на небето.
