Шеста неделя след Пасха – на слепия. Св. велики царе равноапостоли Константин и Елена.
Литургийно свето евангелие: В онова време Иисус, като минаваше, видя един човек, сляп от рождение. Учениците Му Го попитаха и казваха: Равґ, кой е съгрешил, тоя или родителите му, за да се роди сляп? Иисус отговори: нито тоя е съгрешил, нито родителите му, но това биде, за да се явят делата Божии върху му. Аз трябва да върша делата на Тогова, Който Ме е пратил, докле е ден; настъпва нощ, когато никой не може да работи. Докле съм в света, светлина съм на света. Това като каза, плюна на земята, направи калчица от плюнката и намаза с нея очите на слепия, и му рече: иди се умий в къпалнята Силоам (което значи: пратен). Той отиде, уми се и се върна прогледал. А съседите и ония, които го бяха виждали по-преди, че беше сляп, думаха: не е ли този, който седеше и просеше? Едни думаха: този е, а други: прилича на него; той пък казваше: аз съм. Тогава го питаха: как ти се отвориха очите? Той отговори и рече: един Човек, Който се нарича Иисус, направи калчица, намаза очите ми и ми рече: иди в къпалнята Силоам и се умий. Отидох, умих се, и прогледах. Те пък му рекоха: де е Той? Отговори: не зная. Тогава заведоха при фарисеите човека, който беше по-преди сляп. А беше събота, когато Иисус направи калчицата и му отвори очите. Питаха го също и фарисеите, как е прогледал. Той им рече: тури ми калчица на очите, и се умих, и гледам. Тогава някои от фарисеите думаха: Тоя Човек не е от Бога, защото не пази събота. Други думаха: как може грешен човек да върши такива чудеса? И произлезе помежду им разпря. Казват пак на прогледалия слепец: ти какво казваш за Него, задето ти отвори очите? А той рече: пророк е. Но иудеите не повярваха за него, че е бил сляп и прогледал, докато не повикаха родителите на самия прогледал и ги попитаха, думайки: този ли е вашият син, за когото вие казвате, че се родил сляп? А как сега вижда? Родителите му отговориха и им рекоха: знаем, че този е нашият син и че се роди сляп; а как сега вижда, не знаем, или кой му е отворил очите, ние не знаем. Той сам е пълнолетен; питайте него; нека сам говори за себе си. Това казаха родителите му, понеже се бояха от иудеите; защото иудеите се бяха вече сдумали да отлъчат от синагогата оногова, който Го признае за Христа. Затова и родителите му казаха: той е пълнолетен; него попитайте.
Тогава повикаха повторно човека, който преди беше сляп, и му казаха: въздай Богу слава; ние знаем, че Тоя Човек е грешник. Той отговори и рече: дали е грешник, не зная; едно зная, че бях сляп, а сега виждам. Пак го попитаха: какво ти направи? Как ти отвори очите? Отговори им: казах ви вече, и не чухте; какво пак искате да чуете? да не би и вие да искате да Му станете ученици? А те го изхокаха и рекоха: ти си Негов ученик; а ние сме Моисееви ученици. Ние знаем, че на Моисея е говорил Бог; а Тогова не знаем откъде е. Отговори човекът и им рече: това е и чудното, че вие не знаете, откъде е, а ми отвори очите. Ние пък знаем, че Бог не слуша грешници; но, който почита Бога и върши волята Му, тогова слуша. Открай век не се е чуло, някой да е отворил очи на слепороден. Ако Той не беше от Бога, не можеше да направи нищо. Отговориха му и рекоха: ти цял в грехове си роден, и ти ли нас учиш? И го изпъдиха вън. Иисус чу, че го изпъдили вън и, като го намери, рече му: ти вярваш ли в Сина Божий? Той отговори и рече: кой е, господине, та да повярвам в Него? Иисус му рече: и видял си Го, и, Който говори с тебе, Той е. А той рече: вярвам, Господи! И Му се поклони. (Йоан 9:1-38)
Телесната и духовната слепота
Божията благодат просвещава, насочва към истинската вяра и упътва по пътя на спасението онзи човек, чиито душевни очи са отворени. Телесните болести, мъките и изпитанията на земния живот не могат да навредят на такъв човек, защото той е духовно жив и се е устремил към вечния живот.
И обратно: човекът, който, поради своя егоизъм и привързаност към земни блага, е с духовно слепи и незрящи очи, не е способен да види светлината на истинската вяра и на спасението. Физическото здраве, богатството и доброто настроение не могат да оживотворят и просветят душата му и той пребивава в състояние на духовна смърт.
Слепотата на евреите
Тази истина е онагледена в днешния евангелски откъс, в който се разказва за изцеряването на един слепороден човек. Преди да отиде при него Господ проповядвал на множеството събрали се там евреи. Духовните очи на някои от тях постепенно започнали да проглеждат. Спасителят знаел, че това е временно и нетрайно състояние, но от любов към тях им предложил със словото Си онези лечебни поуки, които можели напълно да излекуват духовните им очи и да ги доведат до светлината на истинската вяра. Колкото повече им разкривал обаче божествените Си свойства, толкова повече и с по-голям устрем те се връщали назад и предпочитали своята духовна слепота. Светлината на истината ги дразнела и причинявала страшни болки в пълните им с егоизъм духовни очи. Дори когато Спасителят разкрил, че съществува далече преди Авраам да се е появил на този свят, те в заслеплението на омразата си веднага искали да го убият с камъни. Тогава Той ослепил и телесните им очи и минал посред тях, но те не Го видели.
Слепецът, който прогледнал
Като минал посред гледащите, които не могли да Го видят, Господ се насочил към един човек, телесно сляп по рождение, но със здрави духовни очи. Изцерил го, дарил светлина на телесните му очи и изпълнил с изобилната светлина на вярата и истината очите на разума му. Така показал на всички хора от всички времена, че проблемът не е в телесните страдания, а в липсата на желание да повярваме в Него и да поверим целия си живот на Господа.
Наистина е дивно чудо е изцерението на телесните очи на слепия по рождение. Но още по-дивна е духовната промяна, която са изпитали очите на сърцето му, за да може да възприеме колкото е възможно повече от божествената светлина на познанието. Господ, дал да се разбере, че е Същият, Който някога създал от кал човека като и сега с кал дарил зрение на очите на слепеца. Човекът получил телесното зрение благодарение на доверието и послушанието, които проявил към Иисус Христос и когато Той му казал да отиде и да се умие в къпалнята Силоам с вяра и упование го изпълнил. Това чудо дало на този човек да разбере, че Иисус Христос е пророк, че е Божи Човек, че е благоговеен Мъж, Който върши Божията воля. Иначе, разсъждавал той пред фарисеите, Бог нямаше да Го послуша и да направи такова чудо, каквото дотогава никой не е виждал!
Бившият слепец не се отказал от вярата си независимо от възраженията, неодобрението и заплахите на фарисеите и въпреки факта, че в крайна сметка те го отлъчили от синагогата. Когато фарисеите, обладани от жажда за власт и от пристрастия закривали очите си пред чудесата на Господ, когато мнозина от юдеите, дори и родителите на слепеца се боели да видят действителността от страх пред заплахите на религиозните водачи на народа, изцереният слепец не можел да отрече истината и бил готов да понесе всички последствия заради изповядването на вярата си.
Затова и Господ го възнаградил, като му дарил в изобилие божествената светлина. Повикал го и го призовал да повярва в Него не просто като в пророк или в Божи човек, а като в Син Божи. На това откровение човекът, вече здрав и с двата си вида очи – телесни и духовни, веднага отговорил положително. И така, просветен от Светия Дух, се поклонил на Иисус Христос и Го изповядал за Господ. Хората го отблъснали, но той намерил своя Бог.
Като му подражаваме и ние, нека запазим здрави нашите духовни очи, за да станем синове на светлината сред деня на настоящия живот. А когато дойде нощта на смъртта, да засияем със светлината на Божията благодат и истина. Амин.
Публикувано в „Православен глас“, бр. 32, 2017 г.
© Неврокопска св. митрополия
