Мобилно меню

4.9367088607595 1 1 1 1 1 Rating 4.94 (79 Votes)

10.06 sv ap TomaВтора неделя след Пасха – Томина; св. мчца Александра, св. мчк Лазар Български

Литургийно свето евангелие: Вечерта в първия ден на седмицата, когато вратата на къщата, дето се бяха събрали учениците Му, стояха заключени, поради страх от иудеите, дойде Иисус, застана посред и им казва: мир вам! И това като рече, показа им ръцете и нозете и ребрата Си. Учениците се зарадваха, като видяха Господа. А Иисус пак им рече: мир вам! Както Ме Отец прати, тъй и Аз ви пращам. И като рече това, духна и им казва: приемете Духа Светаго. На които простите греховете, тям ще се простят; на които задържите, ще се задържат. А Тома, един от дванайсетте, наричан Близнак, не беше с тях, когато дохожда Иисус. Другите ученици му казваха: видяхме Господа. А той им рече: ако не видя на ръцете Му белега от гвоздеите, и не туря пръста си в раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам. След осем дена учениците Му бяха пак вкъщи, и Тома с тях. Дойде Иисус, когато вратата бяха заключени, застана посред тях и рече: мир вам! После казва на Тома: дай си пръста тук, и виж ръцете Ми; дай си ръката и тури в ребрата Ми; и не бъда невярващ, а вярващ. Отговори Тома и Му рече: Господ мой и Бог мой! Иисус му казва: Тома, ти повярва, защото Ме видя; блажени, които не са видели, и са повярвали. И много други чудеса направи Иисус пред учениците Си, за които не е писано в тая книга. А това е написано, за да повярвате, че Иисус е Христос, Син Божий, и като вярвате, да имате живот в Неговото име. (Йоан 20:19-31)

Две явявания на Възкръсналия Иисус

Светият евангелист Йоан Богослов в днешния евангелски откъс описва две явявания на Възкръсналия Господ Иисус Христос на Неговите ученици.

Първото било в самия ден на Неговото Възкресение, а другото – след осем дена, тоест в следващата неделя. По повод на тези явявания свети Йоан Златоуст изразява следното впечатляващо наблюдение: вижда се, че от момента на Своето Възкресение Спасителят рядко се явява на учениците Си в друг ден освен неделя. Преди разпъването Си Той всяка събота ходел в синагогата, за да спази Моисеевия закон. Но след като Възкръснал и донесъл на света доказателството за вечния живот, Той започнал да се явява вече в Господния ден, както първо е наречена неделята, или според еврейското броене на седмичните дни – „в първия ден на седмицата”, за да утвърди основата на светия Ден Господен – неделя. Почитта към съботния ден вече приключила и започнал да се почита Господният ден – денят на Възкресението, който е неделята. Затова и ние, християните, не празнуваме вече съботния ден, не почиваме от делата си в него, а почиваме и празнуваме в неделния ден, защото в този ден нашият Господ е възкръснал от мъртвите и ни е възсъздал, обновил ни е.

Явявания и откровения

Господ изчакал пръсналите се Негови ученици да се съберат на едно място и им се явил вечерта. Но понеже момента на явяването Му един от учениците, апостол Тома, чието име в превод означава „близнак”, отсъствал, Той им се явил и следващата неделя. Не случайно Спасителят постъпил така. От една страна Той искал всичките Му ученици да Го видят възкръснал, а от друга искал да увери всички нас във Възкресението Си.

С явяванията Си Господ показал какви ще бъдат телата на праведните хора след всеобщото възкресение на мъртвите. Фактът, че Господ след Своето възкресение е носел на тялото Си белезите от гвоздеите и от копието, ясно говори за това, че когато хората възкръснат, те ще носят своите тела, а не някакви нови. Освен това при Своето явяване Иисус Христос минал през вратите, които били заключени, което подсказва, че нашите тела няма да имат същия материален състав, който имат сега в смъртната си форма. Ще бъдат, както отбелязва свети Йоан Дамаскин, като тялото на Господ след Възкресението Му, което е преминавало през затворени врати и други материални прегради, не е усещало умора и не е имало нужда от храна, вода или сън.

Господ Иисус Христос не е само човек, но същевременно Той е и Бог и, за да яви божествената Си природа, Той духва в лицето на учениците Си, за да им предаде благодатта на Светия Дух. По този начин показал, че Той е Бог, Който е създал Адам и му е вдъхнал дихание за живот. При тези две явявания Иисус Христос три пъти дарява мир на учениците Си, което е своеобразен символ на троичността на Бога. Той е направил това в отговор на пророческата молба на светия пророк Исайя, който се моли на Бога и казва: „Господи Боже наш, дай ни мир!” (Ис. 26:12).

Спасителят не чака да чуе от учениците Си за съмненията на Тома. Явява се внезапно и повтаря на Тома думите, които апостолът бил казал преди това, а именно, че няма да повярва, докато не види и не пипне раните по тялото на Иисус Христос. Така Господ показва, че е вездесъщ (присъства навсякъде) и всезнаещ. Накрая, Той приема изповядването на вярата от Тома, когато той Му казва „Господ мой и Бог мой!”, но същевременно го укорява, че се е уверил и повярвал едва след като Го е видял.

Блажени са онези, които са повярвали без да са видели

Свети апостол Тома се затруднил да повярва във възкресението и пълното унищожение на смъртта, защото това било нещо напълно неизвестно дотогава. Затова и търсел безспорни доказателства. Господ проявил снизхождение към тази негова слабост и понеже познавал добродетелността и смирението му, явил се и на него, за да затвърди вярата му. Въпреки това заявил, че са блажени онези, които вярват без да са получили такива уверения. С това блаженство Христос има предвид преди всичко останалите Си ученици и главно свети Йоан Богослов, който в деня на Възкресението, когато влязъл и видял празния гроб, повярвал във Възкресението на Господ, макар че все още не Го бил видял възкръснал (Йоан 20:8). След това Иисус Христос има предвид и всички онези, които повярвали в Господ без капка съмнение, защото за тях било по-важно да Го видят с очите на вярата, отколкото с телесните си очи. Телесните очи виждат само Човека Иисус. Но очите на вярата, когато са здрави, дори и без помощта на телесните очи виждат сигурно и без съмнение Господ и Бог Иисус, защото са просветлени от вечната светлина на божествената благодат.

Затова нека се погрижим да пазим чисти тези очи, тези наши духовни сетива – да ги чистим с покаяние и смирение и ще видим ясно Господ Иисус Христос да сияе сред непристъпната светлина на Възкресението. Амин.

Публикувано в „Православен глас“, бр. 28/2017 г.

© Неврокопска св. митрополия


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/wyrqc 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Знанието на Кръста е скрито в страданията на Кръста.

Св. Исаак Сирин
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.