Мобилно меню

4.9277108433735 1 1 1 1 1 Rating 4.93 (83 Votes)

Οι ΜυροφόρεςПроповед за Трета неделя след Пасха – на мироносиците

Възкресният тропар на четвърти глас нарича жените мироносици „Господните ученички”. Това название с право им приляга заради тяхната вярност към Учителя, вярност не само до смърт, но дори отвърд смъртта. Св. Симеон Нови Богослов казва, че истинският ученик не се отрича от своя учител и духовен отец, дори ако той би бил хулен и гонен от всички. Ученикът би трябвало да го брани с цялата си сила, а когато учителят умре вследствие на гонение, не би могъл да му послужи по друг начин, освен да му направи подобаващо погребение.

Така постъпили мироносиците. Те били верни на Иисус не само до смърт, но и след смъртта Му. Апостолите не проявили подобна вярност, при все че всички те тържествено поели задължение в този смисъл (Мат. 26:35). Разпъването на Спасителя до такава степен ги смутило, че започнали да подлагат на съмнение всичко, в което преди това са вярвали и изповядвали за Иисус – Месия. Как така един разпнат Месия? Един Месия увиснал на дърво, отхвърлен от народа на Закона и проклет от самия Закон? „А ние се надявахме, че Той е Оня, Който щеше да избави Израиля” – казват двамата ученици по път за Емаус (Лука 24:21). „Надявахме се, но повече не се надяваме” – така може да се разбере това тяхно слово. Бедните ученици били тъжни (Лука 24:17), но не и вярващи. Възкръсналият Господ ги смъмрил поради неверието им: „О, несмислени и мудни по сърце да вярвате на всичко, що са казали пророците!“ (Лука 24:25). Св. Марк ни казва, че когато се явил „на самите единайсет”, Господ „ги смъмри за неверието и жестокосърдието им” (16:14).

Подобно смъмряне обаче мироносиците не получават. Те доказват своята вярност и именно затова са храбри в търсенето на Иисус. Те не са забравили всичко онова, което Господ е направил за тях. Поне една от тях – Мария Магдалина – Господ беше я измъкнал от геенската паст. С Него ги е свързвала любов и привързаност, надхвърлящи всяка човешко понятие. И ето, тази изпълнена с вяра любов не се разклаща дори от най-тежката буря!

Някой беше казал: „Ако проследим земния живот на Спасителя, ще установим, че никога деца и жени не са Му сторили никакво зло. И ако погледнем жените в евангелията – от св. Дева, от Марта и Мария и от грешницата, която измива нозете Му със сълзи, до схизматичната и грешна самарянка и до една езичничка като съпругата на Пилат – ето цяла свита от жени, които светло придружават целия ход на спасителното дело на въплътения Божи Син!“. В този план мироносиците и тяхното служение на Спасителя се явяват като един красив и свят венец на женския принос към делото Му на земята.

Евангелията особено изящно подчертават изпълнената с нежност любов на мироносиците. Представят Мария Магдалина плачеща близо до празния гроб. А когато ангелите я питат защо плаче, нейният отговор изразява изключително дълбоката ѝ привързаност към Иисус: „Дигнали моя Господ и не зная, къде са Го положили” (Иоан 20:13). „Моя Господ”, казва Мария. Иисус остава за нея „Господ”, въпреки че е умрял на кръста. Колкото и много да са били последвалите и обичащите Иисус, колкото и много да са останалите верни Нему, които биха Го смятали за свой Господ, връзката на Мария с Него е напълно уникална и лична. Такава ще бъде винаги връзката на всеки истински вярващ с неговия Господ.

От евангелието на тази неделя една дума особено привлича вниманието ни: мироносиците търсили Разпнатия Иисус. „Вие търсите Иисуса Назарееца, разпнатия” – казва им ангелът (Марк 16:6). Не е било толкова въпрос, колкото констатация. Тези думи на ангела така се предават и в паралелния текст от Матей (28:5): „Не бойте се; зная, че търсите разпнатия Иисуса”.

„Разпнатият” – това минало причастие с определителен член е употребено като определение, титла. В текста от ев. Марк Иисус е не просто „Назареецът”, а и „Разпнатият”; св. ев. Матей запазва за Иисус само това определение – „Разпнатият”. Жените мироносици се доказват, че са истински „Господни ученички”, именно защото търсят Разпнатия Иисус!

Мнозина са следвали Иисус, докато Той им се е струвал чудотворец, подобно на никого другиго. Мнозина са били готови да Му станат ученици, докато Той е бил най-популярната личност и възхищението от Него е надхвърляло границите на Светата земя. Мнозина ще Го търсят и след като са чули, че е възкръснал от мъртвите. Мироносиците обаче Го търсят тогава, когато са Го знаели като отхвърления, подигран и презрян от всички Разпнат, умрял на позорния кръст на злосторниците. Те присъстват при полагането Му в гроба, в бързината преди събота. И смятайки, че именно поради тази забързаност не е било сторено всичко подобаващо върху положеното в гроба тяло – което им е диктувала тяхната безгранична любов, веднага след края на съботната забрана те приготвят подобаващите благовония и рано сутринта, надвивайки своя страх, ето ги близо до Иисусовия гроб! Не са знаели много добре как ще се справят. Какво ще кажат и какво ще направят пред стражарите, поставени от синедриона внимателно да празят гроба? Как биха отвалили тежкият камък от вратата гробни? Любовта обаче не познава страх; тя „на всичко вярва, на всичко се надява” (1 Кор. 13:7).

Мнозина биха искали да бъдат Господни ученици, но без кръста. И не е без значение фактът, че тогава, когато се явил на Своите ученици, след Възкресението, Господ им показал ръцете, нозете и ребрата Си (Лука 24:39-40; Иоан 20:27). Така им посочва, че макар да е възкръснал, Той завинаги ще остане за тях Иисус Разпнатият. И че да Му бъдеш ученик означава да Го следваш по пътя на Кръста. Още от самото начало на Църквата се е доказало голямо изкушението да търсиш един Иисус без кръста. До ден-днешен има много християни, които бягат от кръста и си представят един Иисус, подхождащ на техните похоти. С това заблуждение се е стигнало толкова далече, че днес на Запад – най-вече в Америка – съществува движение, пропагандиращо т. нар. „Евангелие на просперитета”. Съгласно това схващане за доказателство, че си истински християнин, служи това, че ти върви добре от материална гледна точка. Христовото благословение се изразява най-вече в телесно и материално благополучие. Проповедниците на това „евангелие” твърдят, че, например, който притежава мерцедес, е по-добър християнин от другия, който има по-евтина кола или изобщо не притежава такава.

Голяма е опасността да загубиш Иисус Разпнатия. В подобно едно изкушение са били готови да изпаднат мнозина християни в Коринт. Прелъстени от такава житейска мъдрост, те са били на път да ограничат проповядването на кръста – с целия му радикализъм, с неговото „безумство” и „съблазън” – до система от разсъждения, до едно учение като всяко друго. Докъде е могла да доведе подобна тенденция посочват, например, еретическите учения на т. нар. „християнски” гностицизъм, каквито ще се появят и ще се развият в последваща епоха. Но това се посочва и от „топлохладното” поведение на мнозина от днешните „християни”, които, с или без теоретични занимания, практикуват едно „християнство”, характеризиращо се основно с бягство от Кръста. Подобна тенденция е най-тежко извратявяне на благовестието. Тази опасност е толкова по-голяма, колкото повече изпадащите в нея жертви имат чувството, че се намират на правия път, че са добри християни и нямат нищо за изправяне в своя начин на мислене, разбиране и живеене на християнството.

Ап. Павел бързо и радикално се е намесил срещу коринтската тенденция. Той им напомня, че когато им е проповядвал „Божието свидетелство” (1 Кор. 2:1), всъщност им е известявал свидетелството за кръста: „Защото не намерих за добре да зная между вас нещо друго, освен Иисуса Христа и то Иисуса Христа разпнат” (1 Кор. 2:2). Ако юдеите искат личби и елините търсят мъдрост, „ние”, казва апостолът, „проповядваме Христа разпнатия” (1 Кор. 1:23).

Неделя на мироносиците за нашата Църква е неделя „на ученичките”, което значи, че тя е, редом с Благовещението, християнски празник на жената. Посланието, което този празник отправя към християнките, е много ясно: той ги призовава да станат „Господни ученички” чрез търсене и намиране на Иисуса Разпнатия.

При жените, може би повече в сравнение с мъжете, е налице в цялата му чудовищност едно „християнство”, съединено с потъпкване на Кръста. Решени на всяка цена на един удобен живот и с възможно най-малко проблеми,– уви! – много са днес „християнките”, които убиват младенци в утробата си. Аборта, спиралата, „противозачатъчните” (лъжливо наричани така, защото и те всъщност убиват, а тяхното собствено наименование е човешки пестициди), широко са използвани от жените, които изпълват храмовете. Въпреки че за извършването на убийство чрез тези средства са виновни в същата степен и мъжете – от лекарите, убиващи посредством аборт, и от производителите на механични или химични средства против живота на младенците до родители, съпрузи и любовници, които подтикват или имат своя дял в убийството. Все пак толкова по-чудовищен изглежда грехът за майката, която става убиец на собственото си дете! (Веднъж попитали отец Михок: „Вярно ли е, че имате 13 деца?”. Той отговорил: „Не е вярно. Имам 14 деца!”, бел. прев.).

Но, ведно с този чудовищен грях, колко много и колко тежки са греховете на днешната жена, насърчавани от манталитет, за който вироглаво кръстът е отхвърлен. Така сме разтърсени от нова и безмилостна чудовищност, намираща се на път да бъде узаконена в нашата страна. Става въпрос за узаконяване на проституцията. Не стига това, ами инициативата принадлежи на жена! Която вероятно се смята за „християнка”. Както също се смятат за „християнки” много от проститутките, претендирайки да бъдат узаконени. При много от тях бихме могли да видим, че носят кръстче на врата. Каква ужасяваща подигравка по адрес на Христос и на Неговия Кръст!

Но отхвърлянето на Кръста се вижда не само при тези тежки грехове. Манталитетът „анти-Кръст“ се вижда дори при светския външен вид на „християнките”, които изпълват храмовете. Лицето, косата и ръцете, носещи белега на тенденциозна химическа намеса, обици и пръстени, облекло, направено сякаш повече да съблича, отколкото да облича, безсрамно и провокативно поведение са все развратни прояви. Те не се смятат изобщо задължени да спазват приличие, камо ли смирение, което всеки християнин подобава да обича и търси. Какво значение има християнското учение, което ги призовава към нещо съвсем различно? Те намират защитници и сред богослови и клирици, които твърдят нито повече, нито по-малко, че казаното от апостолите относно поведението на жената в църква, учението на св. отци, постановеното от св. канони на Църквата са валидни за присъщия за старото време манталитет, манталитет, който повече не е актуален в наши дни.

Точно затова смятам за нужно в тази неделя да припомним по нещо от учението на светците относно поведението на жената-християнка.

Св. ап. Павел ни е оставил безсмъртни слова в това отношение. Така, той иска от християнките при богослужебните събрания да имат покрита глава (1 Кор. 11:5-16). И уточнява, че не само „самата природа” (ст. 14) и нито само „обичая” у всички „църкви Божии” (ст. 16) съставляват основания за подобно отношение, но съществува и по-върховна причина: „Жената трябва да има на главата си знак на мъжова власт над нея – заради ангелите” (ст. 10). „Жената трябва”, казва апостолът, т. е. тя не е само подканена и посъветвана. И „заради ангелите”, т. е. от уважение към присъстващите по невидим начин ангели в църквата. Апостолът се връща към тази тема в 1 Тим. 2:9-15, където обаче казва нещо повече. Говорейки отново за женското поведение в богослужебните събрания, св. Павел казва: „Също така и жените, облечени прилично, със срамежливост и целомъдрие да се гиздят, не с плетенки, ни със злато или с бисери, или драгоценни дрехи, а с добри дела, както прилича на жени, които се посвещават на благочестие” (ст. 9-10; в румънския превод: [жени] „богобоязливи” или „боящи се от Бога”, бел. прев.). По-нататък той заповядва на жената да не поучава други в църква (ст. 11-14). Апостолът завършва с едно изключително важно слово за сотириологичното измерение на раждането и отглеждането на деца: „Но ще се спаси чрез раждане деца, ако пребъде във вяра, в любов и в светост с целомъдрие” (ст. 15).

Св. ап. Петър също оставя подобно поучение за женското поведение (1 Петр. 3:1-6). Жените, казва той, да бъдат покорни на мъжете си (ст. 1-2; срв. Еф. 5:22-24; Кол. 3:18). А относно украсата на християнките ето какво казва същият апостол: „Вашето украшение да бъде не външно, сиреч, плетене на коси, кичене със злато или обличане в премени, а вътрешно – скритият човек на сърцето в нетленната красота на кроткия и тих дух, което е драгоценно пред Бога” (ст. 3-4).

Всички св. отци на Църквата учат същото. Така например св. Йоан Златоуст многократно се спира в своите беседи на облеклото и поведението на жената: „А ти, вярващата, която имаш Христос за глава, употребяваш за нас сатанинска хитрост. Спомни си за кръщелната вода, която измива твоето лице, за жертвата, която украсява твоите уста, за кръвта, която черви твоя език! Ако ти всичко това си представиш, колкото и голяма да е твоята привързаност към украшенията, няма да дръзнеш и няма да поискаш да туриш върху себе си този прах и тази пепел. Знай, че ти си се съединила с Христос, и отбягвай това безобразие. Нему са неприятни такива украшения. Той иска друга красота – душевна красота, която твърде много обича. Да придобиваш такава красота ти заповядва и пророкът, като казва: „Ще пожелае царят твоята красота“ (Пс. 44:12).

И тъй, да не обезобразяваме себе си с ненужни украшения; всички Божии творения са съвършени и нито едно няма нужда от твоята поправка. Ако някой по свой произвол би се решил да прибави нещо към изложената картина, която представя царят, той за такава дързост ще се подхвърли на голямо наказание. Защо пък ти поправяш творението на Божиите ръце, щом нищо не прибавяш към това, което Той е създал? Навярно ти не си представяш геенския огън, навярно не чувстваш пустота в своята душа? Именно ти си пренебрегнала съвършено душата, защото всичкото си старание изразходваш за своята плът. А защо аз говоря за душата? И на самото ваше тяло вие не доставяте това, за което се стараете. Виж: ти искаш да изглеждаш красива, но твоите украшения те правят безобразна; ти искаш да се нравиш на мъжа, но това повече го наскърбява. Ти искаш да изглеждаш млада, но това по-скоро те привежда към старостта. Ти желаеш похвали, но това ти донася безславие, защото такава жена се срамува не само от равните на себе си, но и от слугите и слугините, които я знаят, а преди всичко срамува се от самата себе си.

Но защо да говоря за това? Тук изтъкнах най-тежкото зло: това, че ти оскърбяваш Бога, нарушаваш целомъдрието, разпалваш огъня на ревността, подражаваш на блудниците, които стоят зад градските врата“ (св. Йоан Златоуст, Беседа 30, 6 върху Евангелие според Матей).

Ето учението на светците! С какво право някой би могъл да твърди друго учение? Как биха могли жените да бъдат „Господни ученички” без да търсят Разпнатия Иисус?

Превод от румънски: свещ. Кирил Синев

* Pr. prof. dr. Vasile Mihoc, Predici exegetice la duminicile de peste an, Sibiu 2001, p. 19-24.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/wyfdu 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Видях мрежите, които врагът разстилаше над света, и рекох с въздишка: „Какво може да премине неуловимо през тези мрежи?“. Тогава чух глас, който ми рече: „Смирението“.

Св. Антоний Велики
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.