Шеста неделя на Великия пост. Тържествен вход Господен в Йерусалим – Връбница (Цветница)
Литургийно св. евангелие:
Шест дни преди Пасха Иисус дойде във Витания, дето беше умрелият Лазар, когото възкреси от мъртвите. Там Му приготвиха вечеря, и Марта прислужваше, а Лазар беше един от седналите с Него на трапезата. Мария пък, като взе литра нардово чисто, драгоценно миро, помаза нозете Иисусови, и с косата си отри нозете Му; и къщата се напълни с благоухание от мирото. Тогава един от учениците Му, Иуда Симонов Искариот, който щеше да Го предаде, рече: защо да се не продаде това миро за триста динария, и парите да се раздадат на сиромаси? Това каза той, не че се грижеше за сиромасите, а защото беше крадец. (Той държеше ковчежето, и крадеше от онова, каквото там пускаха.) А Иисус рече: остави я; тя е запазила това за деня на погребението Ми. Защото сиромасите всякога имате при себе си, а Мене не всякога. Голямо множество иудеи узнаха, че е там, и дойдоха не само заради Иисуса, но за да видят и Лазаря, когото Той възкреси от мъртвите.
А първосвещениците се сговориха да убият и Лазаря, защото поради него мнозина иудеи ги напускаха и вярваха в Иисуса. На другия ден тълпи народ, дошли на празника, като чуха, че Иисус иде в Иерусалим, взеха палмови клончета и излязоха да Го посрещнат, като викаха: осана! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев. А Иисус, като намери едно осле, възседна го, както е писано: „не бой се, дъще Сионова! Ето, твоят Цар иде, възседнал осле”. Учениците Му изпървом не разбраха това; но, когато се прослави Иисус, тогава си спомниха, че това беше писано за Него, и това Му бяха направили. Множеството, което беше с Него, когато Той извика Лазаря из гроба и го възкреси от мъртвите, свидетелствуваше. Затова Го и посрещна народът, защото бе чул, че Той стори това чудо (Иоан 12:1-18).
Днес честваме празника Вайя или последното влизане в Йерусалим на нашия Господ Иисус Христос преди Неговите всеизкупителни страдания и смърт. Това тържествено влизане било необичайно. Спасителят, съпроводен от Своите ученици и от множество народ и незлобиви деца, се приближавал към Йерусалим не на кон, а възседнал малко осле. Мнозина режели зелени палмови клонки и ги държали в ръце, други ги постилали под нозете на Спасителя и възклицавали: „Осанна, благословен е идещият в името Господне, царят Израилев!“ (Лука 19:38).
Причина за това възторжено посрещане било чудото, което извършил Господ Иисус Христос като възкресил четиридневния мъртвец Лазар. Това удивително чудо свидетелствало, че Той, Господ Иисус Христос, със Своята кръстна смърт ще съкруши властта на смъртта и ада, и ще избави цялото човечество от вечната смърт.
Слава на Тебе, Христе Боже, Който заради нашето спасение отиваш на доброволни страдания и смърт!
Нека си спомним единоборството между кроткия и смирен Давид и гордия филистимски исполин Голиат. Давид го победил в името на Господ Бог с помощта на камък и обикновена дървена прашка. Днес – Сам Господ, Чийто предобраз бил този камък, победил, чрез Своя дървен Кръст и доброволно претърпените от Него страдания и кръстна смърт, духовния Голиат – сатаната.
Не можем да не отбележим вътрешната причинно-следствена връзка между дървото на непослушанието в рая и дървото на послушанието – Кръста на Голгота. Дървото на непослушанието подхвърлило човечеството на тление. Дървото на послушанието, т. е. на доброволните страдания и смърт на Богочовека, довело хората, които Го послушали и последвали – до нетление и вечен живот в рая. „Сега е съд над тоя свят“, казва Господ на народа преди страданията Си. „Сега князът на тоя свят ще бъде изгонен вън“, т. е. далеч от вярващите и преданите на Христа „и кога Аз бъда издигнат от земята (на кръста), всички ще привлека към Себе Си“.
Какво страшно и странно зрелище! Прелюбодейният и грешен свят неправедно, завистливо и злонамерено осъдил Създателя и праведения Съдия на целия човешки род. А Той, нашият Господ и Спасител, със смирението, търпението и послушанието, които проявил към Своя небесен Отец, спасил света, потънал в грехове и обезсилил княза на този свят – сатаната. Синът Божи чрез смъртта слязъл в ада, свързал самия сатана и всички бесовски сили, разрушил адовата сила и извел на свобода всички вярващи затворени в тази вечна тъмница като отворил за тях вратите на сладкия рай.
Светът е спасен и се спасява само и единствено чрез Кръста
Огненият меч вече не пазел портите на Едем, защото над тях слязъл преславният съюз на кръстното дърво (съюзът между небето и земята). Жилото на смъртта и адовата победа били съкрушени. Господ застанал пред адовите пленници и ги призовал: влезте отново в рая (Икос след Песен 6 от Неделя кръстопоклонна на Постния триод).
По такъв начин чрез Христовия кръст започнал съдът над грешния свят. Какъв съд? Всички невярващи първосвещеници, книжници и фарисеи, лицемери, всички тогавашни и сегашни безверни горделивци, богатите и надменните със своята светска мъдрост, ученост и знатност произнесли и произнасят съд над самите себе си: едните Го осъдили на разпятие, а другите се отричат от Праведника, от Благодетеля на човечеството, Който извърши безчислени, благотворни чудеса и знамения. А когато при второто Му пришествие на небето се яви Неговия кръст, тогава ще погледнат на Този, Когото проболи и ще се ужасят от своята злоба и дързост (Иоан 19:37). Вярващите и покорните на Евангелието заради раните на Спасителя ще получат, подобно на благоразумния разбойник, пълно опрощаване на своите грехове, а невярващите, ожесточените и неразкаяните – вечно осъждане и – „някакво си страшно очакване на съд и яростен огън, който ще погълне противниците“ (Евр. 10:27). Какво означават думите на Спасителя, „кога Аз бъда издигнат от земята, т. е. на кръст, всички ще привлека към Себе Си“ (Иоан 12:32)? Тези думи ще ни станат напълно ясни, когато си спомним, как са били привлечени към вярата в Христос чрез непобедимата сила на Разпнатия – Савел, станал впоследствие най-ревностният от всички апостол Павел; след това архидякон и първомъченик Стефан, а след тях – неизброимо множество последователи на Иисус Христос сред всички народи на Изток и Запад.
Спомнете си безчисленото множество мъченици за вярата в Христа, претърпели с радост всякакви мъки и по различен начин завършили живота си. Спомнете си подвижниците, живеещи равноангелен живот, които като градове населили пустините в Египет, Тиваида, Атон, Синай и много други, откъснати от светския живот места. Каква божествена, чудна, спасителна сила на Разпнатия привлякла към Него цялото това безчислено множество, които повярвали, познали Го и Го възлюбили от цялото си сърце и душа! Ето, какво извършил Разпнатият Господ Иисус Христос със Своите изкупителни страдания и смърт! Без Кръста светът би погинал, защото нямаше да я има и тази всеизкупителна и привличаща към Бога сила. Светът е спасен и се спасява само и единствено чрез Кръста. Затова всички невярващи и отпаднали от Кръста и Църквата Христова ще погинат, ако не се обърнат с искрена и простосърдечна вяра, подобно на деца, към Христа като Бог, Спасител, Жизнодавец и праведен Съдия на целия свят.
Докато още не е късно, обърнете се към вярата, към покаянието, сълзите и сърдечното съкрушение всички вие, които сте невярващи. Никой да не закъснява! Човече, помни, че в утрешния ден може да те споходи съда на Твореца. Амин!
* По св. Йоан Кронщадски. Публикувано в: Православен глас, бр. 26, 2017 г.
