Неделя след Богоявление - св. Григорий, еп. Български; преп. Георги Хозевит; св. Емилиан изповедник; преп. Домника; мчци Василиса и Марионила, 7 отроци и 20 войници
Литургийно свето евангелие:
В онова време Иисус, като чу, че Иоан е предаден, отиде в Галилея; и като остави Назарет, дойде и се засели в Капернаум крайморски, в пределите Завулонови и Нефталимови, за да се сбъдне реченото чрез пророк Исаия, който казва: "земята Завулонова и земята Нефталимова, на крайморския път, отвъд Иордан, езическа Галилея, народът, който седеше в мрак, видя голяма светлина, и за ония, които седяха в страна и сянка смъртна, изгря светлина". Оттогава Иисус начена да проповядва и да казва: покайте се, защото се приближи царството небесно. (Мат. 4:12-17)
Място на божествената проповед
В днешното евангелско четиво свети евангелист Матей ни казва, че Господ Иисус Христос напуснал областта Юдея и отишъл на север, в Галилея, когато чул, че светият Предтеча Йоан е предаден на цар Ирод Антипа и е затворен в тъмница. Този цар, син на детеубиеца Ирод Велики, ненавиждал св. Йоан, защото той го изобличавал за незаконното му съжителство с Иродиада, жената на брат му Филип (Мат. 14 гл.).
След затварянето на св. Йоан Спасителят напуснал Юдея, за да избегне евентуалното изкушение и Той Самият да бъде заловен от Ирод. Всемогъщият Христос се отнесъл с кротост и снизхождение, давайки ни съвършен пример да не търсим сами изкушенията. Защото, както подчертава св. Йоан Златоуст, лошо е не да избягва човек изкушенията, а да не им устоява мъжествено, когато го сполетят. Едно е да понасяме изкушенията, които ни спохождат по Божие допущение за наше спасение и укрепване във вярата, а съвсем друго е сами да търсим тези изкушения. Второто винаги е резултат от скрита или явна гордост, самоувереност в нашите собствени сили и безразсъдност. Така и Иисус Христос отишъл в град Капернаум, а не в Назарет, където е израсъл, защото добре знаел, че съгражданите Му заради неверието си няма да приемат Неговата проповед (Мат. 13:58).
Езическа Галилея
Векове преди това събитие свети пророк Исайя предрекъл отиването на Господа в Галилея и началото на Неговата проповед там. Това пророчество дословно се повтаря и от св. евангелист Матей. В евангелския текст Галилея е окачествена като „езическа”, защото от епохата на асирийците и нататък в нея многократно господствали владетели-идолопоклонници. В областта се заселило многобройно езическо население от различни народности, с което греховността и нечестието в Галилея се умножили. Затова, според пророка, тя лежала в духовен мрак и смъртна сянка.
Нашият Господ Бог благоволил да започне спасителното Си дело на земята именно от Галилея. В нейните предели извършил повечето Си чудеса и пред жителите й изложил дивното Си учение. Затова св. прор. Исайя казва, че в нея изгряла „голяма светлина”. Не случайно Господ Иисус Христос напуснал Юдея с нейното почти изцяло еврейско население и отишъл в „езическа Галилея”. Това било предобраз за разпространението на Неговото благовестие сред всички народи и за обръщането им от мрака на идолопоклонството към светлината на истинската вяра и спасението.
Начало на общественото служение
Според св. евангелист Матей Иисус Христос започнал Своята проповед, след като св. Йоан Предтеча бил затворен и Господ отишъл в Галилея, където се установил в Капернаум. Трябва да отбележим, че всичко в земния живот на Спасителя става с мир, ред и съгласие. Нито едно от Неговите дела не е извършено с припряност и неувереност. Христос действа, както подобава на Бога, а човешкото Му естество спокойно следва божествената воля. Тихо и спокойно Той изчаква трийсетгодишната Си възраст, когато Бог ще извести на Предтечата да приготви пътя Му и да обяви на израилския народ за появата на дългоочаквания Месия. И когато св. Йоан завършил своето дело, тогава Спасителят започнал обществена Си дейност. В противен случай имало опасност народът да се обърка от наличието на двама учители и да се разедини. Това ясно се вижда сред учениците на Йоан, на които било трудно да изоставят своя учител и гледали с известно недоумение делото на Господ Иисус Христос да расте, а онова на техния наставник св. Йоан – да се смалява (вж. Мат. 9:14 и Йоан 3:26-30). Йоановите ученици все още не знаели в пълнота смисъла на изкупителното дело на Господ Иисус Христос, както и промислителното значение на всичко онова, което се случвало пред очите им.
Избягване на поводите за грях
Преподобни Паисий Светогорец казва, че който страда от захарна болест, не трябва да ходи често в сладкарницата, защото има опасност да се изкуши да опита от сладките и така да влоши здравето си. С тези свои иносказателни думи подвижникът има предвид, че оня, който усеща склонност към определена греховна постъпка, трябва да избягва всеки повод, който може да го насърчи да направи крачката и да я предприеме. Избягването на места, лица и предмети, които ни насърчават към греховност, не е слабост. Това е един разумен начин да не даваме храна на нашите слабости и да не ги правим още по-трудни за преодоляване. Ако наистина от сърце искаме да достигнем до небесното царство, нека насочим живота си и заниманията си към всичко онова, което ще отвори достъпа до сърцето ни за Божията благодат. И нека се въздържаме не само от греховете, но и от всичко онова, което дава възможност те да се развият и укоренят в нас. Така с Божията благодатна помощ ще напуснем страната на мрака и греховността и ще достигнем до вечно спасение. Амин.
