Неделя преди Рождество Христово. На този ден празнуват св. Модест, патр. Йерусалимски, св. мчк Севастиан; Литургийно евангелие (Матей 1:1-25)
Характерен начин за изразяване в Свещеното Писание e: „Тази е книгата за произлизането на небето и земята” – така буквално е казано в древния гръцки превод на книга Битие 2:4, тоест книгата, която говори за сътворяването на небето и земята. По този начин авторът на първата книга на Стария Завет я определя, след като е предал разказа за сътворението на света. Началните думи на Евангелието според Матей в буквален превод звучат по същия начин: „Книга за произлизането на Иисус Христос” (Мат. 1:1), тоест за Неговото раждане. Св. евангелист започва първата книга от Новия Завет с почти същите думи, с които и първата книга на Стария Завет. Но Новият Завет се отличава от Стария по това, че проповядва радостната вест за възсъздаването на света, отклонил се от божественото си предназначение. „Възсъздаване” означава надеждата за ново сътворяване на света, т.е. за освобождаването му от греха и от смъртта, което ще настъпи окончателно при Второто Пришествие на нашия Господ Иисус Христос. Това „възсъздаване” в известен смисъл вече се е случило чрез Въплъщението, земния живот и Възкресението на Спасителя.
В св. Църква освобождаването от греха и смъртта се случва още сега чрез участието в светите й Tайнства. Затова Църквата Христова е предобраз на новото творение, което очакваме след Второто пришествие.
Древните заглавия, които са дадени на двете книги – Битие и на Евангелието според Матей, не отговарят съвсем на съдържанието им. Защото книга Битие наистина предава в началото сътворението на света, но нататък в нея се говори още за грехопадението на първите човеци и за изгонването им от рая, дават се сведения за първите хора, за потопа и за Вавилонската кула, а после доста подробно се разказва за Авраам, Исаак, Яков и дванайсетте патриарси. Също така и Евангелието според Матей започва с всичко онова, което има отношение към раждането на Спасителя, но след това продължава с Неговото спасително служение и завършва с Разпятието и Възкресението Му. Затова и в новобългарския превод е предпочетено определението „Книга за живота на Иисус Христос”.
Това привидно несъответствие между заглавието и съдържанието на тези боговдъхновени книги не се дължи на някаква грешка или на неточност на авторите им. По-скоро това е израз на древния обичай заглавието на една книга да се дава според началния разказ от съдържанието й. Така се е получило и заглавието на Евангелието според Матей, но не това, което сега ползваме и което е по-скоро техническо, а онова от първите думи на евангелския текст: „Книга за живота на Иисус Христос”; постепенно с времето това заглавие е станало част от началния разказ на книгата.
Двете основни изисквания
Още в първата глава на своето евангелие свети Матей дава на читателите си две основни изисквания, които Иисус Христос е изпълнил в Своята личност като Месия (т. е. Христос, което значи „Помазаник”). Преди всичко Месията, според старозаветните пророчества, трябвало да бъде потомък на Авраам, при това да е от коляното на Юда и да произлиза от царския род на Давид. Затова св. Матей започва евангелието си с родословното дърво на Иисус Христос, за да покаже ясно, че Той наистина е потомък на Авраам, Юда и Давид.
Всички евреи са били длъжни да знаят родословното си дърво, за да доказват неоспоримо, че принадлежат към едно или друго коляно на своя народ. Затова в Стария Завет се срещат доста родословни списъци. Но с разрушаването на йерусалимския храм от император Тит през 70 г. сл. Хр. са били изгубени родословните таблици на евреите. Разсъждавайки върху този факт, свети Нектарий Егински отбелязва, че след Христос не може вече да се очаква никакъв друг месия, понеже са загубени доказателствата (тоест родословните таблици), следователно повече не е възможно да се изпълняват древните предсказания, ако те не са били изпълнени преди разрушаването на Йерусалим от император Тит. Истинският Месия вече е дошъл и това е Господ Иисус Христос.
Второто изискване е: Месията да се роди от Девица, на еврейски „алма” (тоест девойка, която не е омъжена), за която е бил говорил преди около осем века свети пророк Исайя. Това предсказание Господният ангел е припомнил на Йосиф, когато му обяснявал за тайнственото зачатие на сгодената за него света Дева Мария. Според предсказанието Синът на Девата ще се нарече Емануил, което означава „С нас е Бог”. Действително Църквата през всички тези векове изповядва и проповядва, че Иисус Христос е Словото Божие, Което е станало Човек заради нас, живяло е сред нас, общувало е с нас, Той е и ще бъде с нас „през всички дни до свършека на света” (Мат. 28:20).
Чрез споменаването на толкова много старозаветни имена в днешното евангелско четиво, св. Църква свидетелства, че идването на Спасителя Иисус Христос е единственото средство за спасението на всички човеци. Затова Синът Божий, второто Лице на Св. Троица, възприе човешка природа, Въплъти се от Светия Дух и Дева Мария, стана Човек, живя като човек посред грешници, за да ни изкупи чрез Своята кръстна смърт и Възкресение от греха и смъртта.
Праведният Йосиф
Свещеното Писание окачествява сгодения за Света Богородица мъж като праведен. Явно и предишният живот на Йосиф, преди да приеме под своя закрила светата Дева, е бил чист, праведен и изпълнен с упование в единия истински Бог. Но колко повече неговата праведност проличава след тайнственото зачеване на Богомладенеца. Вместо да разкаже навред за това, че Девицата е непразна (т.е., че е бременна), както повелявал Моисеевият закон, в който се предвиждало строго наказание при съмнения за прелюбодеяние, праведният Йосиф запазил това в тайна.
Той постъпил така още преди да му се яви Божият ангел и да му разкрие истината за свръхестественото зачатие. С любовта си Йосиф е преодолял изискването на закона или по-скоро – спазил е духа и същината на закона, отдавна забравени от мнозина негови съвременници. Така той се е уподобил на праведниците от Стария Завет като Моисей и Давид, които в нарушение на буквата на закона са проявявали любов, снизходителност и прошка към убийци, явни нечестивци и други грешници.
Колко повече ние днес сме призвани да подражаваме на тази праведност! Несправедливостта ни измъчва, човешката „справедливост” ни държи приковани към земята. Само Божията правда ни спасява и ни освещава, защото тя се отъждествява с любовта. Един светец беше казал, че да обикнеш ближния си като себе си всъщност означава да обикнеш ближния си повече от себе си. Затова толкова по-праведни ще сме в своя живот, колкото повече онеправдаваме себе си, като предпочитаме истински доброто и полезното за нашите ближни. Доколкото вървим по този път, ще се уподобяваме на Бога и на всички Негови праведници. Амин.
