XI Неделя след Неделя подир Въздвижение – на светите Праотци; преп. Даниил Стълпник, преп. Лука Стълпник
Литургийно свето евангелие: Лука 14:16-24.
Повод и цел на притчата
В един съботен ден, който за евреите е почивен, Господ Иисус Христос отишъл в дома на виден член на фарисейската общност, който Го бил поканил на обяд. На трапезата били поканени също много законници и фарисеи. Според обичая си Господ използвал случая да ги поучи и да ги настави в истините на Своето божествено учение. И понеже били на трапезата, Той ги посъветвал, когато дават обяд или вечеря, да канят преди всичко бедни, болни и недъгави, т.е. хора, които не могат да им отвърнат със същото. За това тяхно благодеяние те ще бъдат възнаградени от Бога и ще получат стократна награда в царството небесно като наследят вечното блаженство.
Когато чул това наставление, един от сътрапезниците отвърнал на Спасителя, че наистина ще бъдат блажени ония, които ще ядат хляб в царството Божие. Тълкувайки евангелските слова, св. Нектарий Егински отбелязва, че тези думи освен че са израз на материалния начин на мислене на фарисеите, косвено отхвърлят Господните слова. Докато Господ облажавал милосърдието и жертвоготовността, фарисеите смятали за блажени ония израилтяни, които щели да живеят в славната епоха на очаквания от тях Месия и на установеното негово земно царство, което ще владее над целия свят. Според тяхното погрешно очакване тогава израилтяните, като избран Божи народ, щели безгрижно да ядат и да пият, след като преди това са успели да завладеят целия свят.
Господ Иисус Христос, Който искал да ги вразуми и освободи от тяхната заблуда, им разказал притчата за голямата вечеря. Както казва споменатият по-горе боговдъхновен светител, с тази притча нашият Господ е разкрил и поправил погрешната им представа за блаженство, предупредил ги е за опасността от вечно осъждане и е предвъзвестил идването на езичниците в Църквата, която е Божието царство на земята.
Тълкувание на притчата
В образа на човека, който подготвил голямата вечеря, се разбира Човеколюбецът Бог Отец. „Голямата вечеря” е спасителното дело на въплътилия се Син Божи. Тя е наречена „голяма”, защото, както пише свети апостол Павел, „велика е тайната на благочестието” и на явяването на Бога в плът (1 Тим. 3:16). Слугата, който бил изпратен да подкани поканените за вечерята, бил не друг, а Сам Синът и Слово Божие, Който, бидейки истински Бог, е приел образа на слуга, на раб, и е станал Човек за спасението на човеците (Филип. 2:5-7). Съзирайки Го пророчески векове преди това, дивният Исайя Го нарекъл „Раб”, тоест слуга на Господа, Който страда за нашите грехове (вж. Ис. 52:13 сл.).
Поканените на вечерята са юдейският народ, който знаел за истинския Бог и чрез пророците много пъти е получавал радостното известие за идването на Спасителя на света. С притчата за вечерята Господ ни се разкрива като истинския Месия, Помазаникът, Който със земния си живот призовава Своя народ в Божието царство. Същевременно обаче и предупреждава, че израилският народ в крайна сметка няма да приеме Неговата спасителна проповед. Една от причините за това била тяхната привързаност към земните грижи и наслади. Те не приемали наставленията за любов, милосърдие и саможертва, защото си представяли Божието царство като земно и материално благоденствие.
В резултат на това израилския народ се отдалечил от Бога и отпаднал от Божията благодат. Синовете на царството ще останат извън пределите му и няма да вкусят от благата, които толкова векове са очаквали. При все това някои от тях и по-точно обикновените хора - представени като бедни, болни, презрени, които не познавали добре Моисеевия закон и затова фарисеите ги гледали с високомерие - тъкмо тези хора дошли на вечерята. И наистина, още от първия ден на Петдесетница няколко хиляди души - обикновени, неуки и отрудени човеци – повярвали и се кръстили.
По-нататък в притчата се разказва, че слугата излязъл извън града и довел толкова много хора, че къщата на неговия господар се напълнила. Това е предобраз на обръщането на езическите народи към истинската вяра. Под думите „накарай ги” се разбират многото дивни чудеса, които апостолите щели да извършат с името на Господ Иисус, за да откъснат идолопоклонническите народи от многовековната заблуда и греховния им живот, и за да ги въведат в Божия дом – Христовата Църква.
Тези думи на Спасителя важат и за всички нас, християните, които от деня, в който сме кръстени, ставаме членове на Църквата и сме призовани да наследим вечното Божие царство. Със своето кръщение всеки един от нас е призван още тук на земята чрез участието си в Tайнствата на Църквата, най-вече – св. Причастие, да стане сътрапезник на Господнята трапеза. Винаги, когато след необходимата подготовка - стремеж към добродетелен живот, пост и изповед - се причастяваме с Тялото и Кръвта Господни, ние сядаме на Христовата Трапеза и ставаме Господни сътрапезници. Основна грижа на нашия живот трябва да бъде готовността ни да откликнем на Христовата покана. Трябва да внимаваме сърцата ни да не натежават от копнеж по материални блага, от измамни сетивни наслади, от грижите за настоящия живот и дори от прекаленото ни привързване към любимите човеци, забравяйки за Бога. Нека побързаме за вечерята преди да ни е изпреварила нощта на смъртта. Нека помним винаги печалния пример на древния Израил, за да не закъснеем да чуем и последваме проповедта на благовестието, но още от този живот да участваме в трапезата на божествената благодат, в таинствата на Църквата, като спазваме със страх Божи Христовите заповеди. Амин.
