X Неделя след Неделя подир Въздвижение
Литургийно свето евангелие: Лука 13:10-17
Изцеряване на прегърбената жена
Чудото с изцеряването на прегърбената жена е предадено само в евангелието от свети евангелист Лука. Господ Иисус Христос го извършил при последното Му отиване от Галилея в Йерусалим.
Евангелският текст ни разказва как в съботен ден в синагогата дошла жена, чието тяло цели осемнадесет години било така прегърбено и изкривено, че тя не можела да повдигне дори главата си и да се порадва на Божия свят. Независимо от тежкото си състояние и от трудното и мъчително придвижване, тази жена притежавала такава жива вяра и благочестие, че не пропускала да отиде в съботния ден на молитва в синагогата и да чуе Божието слово.
Мнозина, макар че вярват в Бога и външно изглеждат благочестиви, когато ги постигне някоя скръб, болест или друго изпитание и особено, ако Бог не ги избави скоро от него, вярата и упованието им намаляват и дори се загубват. Те изоставят духовната борба, изпълват се със съмнения, ропот и зли помисли към Бога и Църквата. По такъв начин, вместо изпитанията да ги доведат до смирение и покаяние, те, поради гордостта и маловерието им, ги довеждат до сърдечно ожесточение.
Прегърбената жена, напротив, въпреки тежката болест, продължавала да стои близо до Бога и да носи кръста си мълчаливо и безропотно – сякаш не тя, а някой друг страдал! Тя обичала Бога искрено и безкористно, с голяма признателност и привързаност. Не поставяла здравето и благополучието си като условие за вярата и любовта си към Бога. Живеела със смирение и достойнство и не безпокояла с проблема си нито останалите хора, нито Самия Господ Иисус Христос. Затова Сърцеведецът, когато я видял, се смилил над нея, заговорил я и със Своето божествено всесилно слово веднага я излекувал. Първото нещо, което тя направила, щом получила изцерение, било да прослави Бога. Тази жена, като истинска „дъщеря Авраамова”, почитала и славела Бога не само докато страдала от мъчителната болест, но и след като се изцерила, защото основавала живота си върху непоклатимата скала на вярата в Бога. А вярата е това – да имаме доверие в Божията любов, която прави всичко за наша полза и спасение; която допуска изпитанията, болестите, трудностите, временните страдания през земния ни живот, като средство за освобождаването ни от греховете, за усъвършенстването и приближаването ни до Бога.
Иисус Христос – съвършеният Лекар на човека
Господ изцерил прегърбената жена не само чрез словото Си, но и чрез възлагането на ръцете Си. С божественото Си слово Той показал, че болестта вероятно я е сполетяла заради някой неин грях. Пояснението, което Спасителят дал за причината на нейното страдание, напомня старозаветната история за многострадалния Иов. Бог допуснал дявола да измъчва Иов и това изпитание траело доста време, докато Сам Бог се намесил и със Своята божествена сила и власт възстановил Своя верен раб в предишната му слава и здраве. Така също и болестта на прегърбената жена се дължала на действието на дявола. То било допуснато от Бога за нейно спасение и за прослава на Божията сила. След цели 18 години, въплътилият се Бог се намесил в живота й и със словото Си я освободил от многогодишното „връзване”, като й възвърнал здравето. Със Своята премъдрост, познавайки душата и живота на творението Си, Той искал да ни покаже, че причината за нейните мъки вече е отстранена, че тя е принесла „плод достоен за покаяние” (Мат. 3:8) и повече не било нужно да се прилага лекарството на болестта.
Христос обаче не изцерил жената само със слово, но възложил върху нея също и ръцете Си. Защо? - Защото човек е двусъставен – от тяло и душа и затова Бог я излекувал като едновременно въздействал по два начина: чрез невидим и тайнствен (т. е. Неговото слово) и чрез явен и осезаем начин (т. е. възлагането на ръцете Му). Това съвсем ясно се вижда и във всички св. Тайнства на Църквата, при които невидимата Божия благодат се преподава на хората чрез видими и осезаеми действия и средства. Освен това, така Христос разкрива и двете Си естества – божественото и човешкото. Божественото – чрез словото и човешкото – с полагането на ръцете Си. От Неговото свето тяло излязла божествената Му сила и действие, тъй като цялото Му човешко естество е винаги съединено неслитно и неразделно с цялата Му божествена природа.
Тълкувателите отбелязват, че свети евангелист Лука, който бил лекар и добре знаел всичко свързано със здравето и болестите на тялото, чрез разказа за този случай поправя погрешното мнение на някои, които не могат да видят и да проумеят нищо извън сетивното и всички болести на тялото отдават само на неговите физически дадености. Така е показана дълбоката, тайнствена връзка между душата и тялото, които съставляват единния човек.
Но ние, без да пренебрегваме земните лекари и лекарства, нека насочим усилията си към постоянно изпълняване в живота си на предписанията на нашия Божествен Лекар, защото там е залогът за нашето здраве и за вечния живот. Само по този начин ще се освободим от всичко, което измъчва душата и тялото ни. Осен това Господ Иисус Христос на Кръста унищожи смъртта и всички хора, вярващи и невярващи, след всеобщото възкресение ще получим нови, нетленни тела. Затова нека преди всичко се погрижим за душата си и да помним, че ако с пълна вяра я предадем в Божиите ръце, тя ще получи своето изцерение и вечно заедно със своето тяло ще се радва в небесното Царство. Но, ако сме безразлични към здравето на душата си, тя заедно с тялото винаги ще страда и ще бъде далеч от Христос. Следователно, доколкото същността на здравето и на щастието се съдържа в състоянието на душата ни, нека се погрижим да я излекуваме със средствата, които даром ни предоставя Господ Иисус Христос в светата Църква. Амин.
