Девета неделя след Неделя подир Въздвижение – Литургийно евангелие: Лука 12:16-21.
Повод нашият Господ Иисус Христос да разкаже притчата за неразумния богат човек е спорът между двама родни братя при разделянето на наследеното от тях имущество. Докато Спасителят учел народа, един от Неговите слушатели Го помолил да говори с брат му, та подялбата на наследството да бъде справедлива. Господ отговорил, че делото Му на земята не е да отсъжда между хората и да разпределя имуществото им. Иисус Христос призовал всички присъстващи да внимават и да се пазят по всякакъв начин от алчността, защото продължителността и смисълът на живота не зависят от изобилието на материалните блага. И за да станат думите Му по-разбираеми, Той разказал притчата за неразумния богаташ. От нея, както отбелязва средновековният тълкувател Евтимий Зигавин, съвсем ясно проличава, че алчността не само предизвиква грижи и скърби, но и не може да добави дори миг живот; действията, породени от алчността, не само са напразни усилия, но и имат пагубни последици за вечния живот на човеците.
Примерът на Господ Иисус Христос
Наистина, трябва задълбочено да размислим над постъпката на Христос. Той не само решително отказва да се намеси в разправиите между двамата братя по отношение на тяхното наследство, но и подчертава, че тяхната грижа трябва да бъде насочена предимно към придобиването на духовни блага. Блага, които получаваме от Бога, а не да се стремим към блага, които са временни и материални. Ако двамата братя Го бяха послушали и бяха насочили живота и сърцата си в посоката, която Господ им е показал, веднага щяха да престанат споровете между тях, несправедливостта и враждебните постъпки.
Нека да си припомним размислите на архим. Софроний (Сахаров), който подчертава, че Христовата заповед „обичайте враговете си“ по никакъв начин не ни позволява да принизим Евангелието до братоубийственото разпределяне на материалните блага. Основна грешка е да мислим, че постигането на райското блаженство и пълното щастие е възможно да се случи още тук, на земята. Господ не се е поддал на изкушението да тръгне по този път. Затова и ние, като Негови подражатели, сме длъжни да избягваме това. Каквито и социални промени да се случват, нашата цел е вечният живот. Нашата борба не може да бъде за земни богатства, а за нетленното богатство на вечния живот в Царството небесно. Нямаме правото да вършим в Христово име насилнически действия дори и спрямо насилниците. Св. Николай (Велимирович) също мъдро ни наставлява: „Kойто прави добро, само с това руши злото. Който пък се захване да руши злото, бързо забравя да прави добро, и се превръща в злотворник“.
Неразумният богаташ, на когото не бива да подражаваме
Като изобличава несправедливостта и алчността, в тази притча Господ описва образа на потъналия в материалното егоистичен човек. На пръв поглед богаташът не е онеправдал никого. Имал е богата реколта, понеже Бог е благословил нивите му. Той обаче, без дори да помисли да благодари на Бога, движен от разбирането, че „всичко си е мое и ще правя с него, каквото си поискам“, е потънал в размисли и грижи къде да събере урожая и да го съхрани за много години. Едно само го е интересувало: складирането на изобилната реколта, за да си подсигури охолство, ядене, пиене и веселби.
Действителността обаче се оказала съвсем различна. Богатството, което той възприемал като източник на радост и щастие, се превърнало в извор на тревога, притеснения и многогрижие. Безгрижният и спокоен живот, който мислел, че си е осигурил, само за една нощ като дим се изпарил. А най-лошото: докато богаташът не помислял за никого, бесовете, които според кн. Откровение (12:10) „денем и нощем обвиняват човеците пред престола на Бога“, непрекъснато мислели за него. И, както свидетелства Спасителят в притчата, те претендират за душите на несправедливите и грешните хора. Така в един миг най-неочаквано за богаташа всичко, което той смятал за единствено негова гарантирана собственост – богатство, охолен живот, щастие – всичко изчезнало.
Това се случва с всички, които се надяват на себе си, а не на Бога. Затова показател за нашата духовна зрялост е да проумеем, че всички блага принадлежат на Бога. Каквото добро имаме, то извира от Бога. Трябва да бъдем благодарни и винаги да прославяме Бога за всичко и да не гледаме на себе си като на собственици на каквото и да било, дори и на живота си. Ние сме само пазители и разпоредители на благата и като такива сме длъжни да ги стопанисваме по начин, който е угоден на Господа. И след като Бог е любов, само чрез любовта, както ни учи Иисус Христос, можем по правилен начин да се грижим и да стопанисваме земните блага.
Нека се стремим да придобием ум Христов и тогава не само няма да онеправдаем някого и няма да проявяваме алчност спрямо останалите човеци, но и със сигурност ще предпочитаме да раздаваме своето и самите себе си, за да облагодетелстваме ближните и така да угодим на Бога. В това доброволно себераздаване се крие решението на социалните проблеми, но то е и залог за щастието, истинското богатство и вечния живот в Царството небесно. Амин.
