Тринадесета неделя след Неделя подир Въздвижение – преп. Теодосий Търновски, св. вмчк Яков Персиец, преп. Паладий
Литургийно свето евангелие: Лука 18:18-27
Придобиване на вечния живот
Господ Иисус Христос говорил на събралия се народ за вечния живот в Божието царство. Това заинтригувало един млад мъж, който в светото Евангелие бил наречен „началник“. И тъй като слушателите на Спасителя били все евреи, вероятно този, който Му задал въпроса, е бил член на синедриона – съвета на старейшините, т. е. бил е един от най-видните сред еврейския народ. Св. евангелист Матей (19:16) ни предава една подробност: човекът бил млад мъж. Приближил се към Господа с добри намерения – интересувал се как може да наследи вечен живот. По-рано такъв въпрос бил зададен на Иисус Христос и от друг човек, който бил добре запознат с Божия закон. В отговор Господ разказал притчата за добрия самарянин и изяснил смисъла на понятието „ближен“. Докато в онзи случай законоучителят явно искал да изкуши Христос, днешният млад мъж наистина се вълнувал от въпроса как да спаси душата си. И точно това го отличавало от повечето хора, които идвали при Спасителя само за да ги изцери от някоя тяхна телесна болест. В случая младият човек бил загрижен за най-ценното: как да придобие вечен живот.
Правилна вяра и добродетелен живот
Господ като видял чистите му намерения посочил две основни предпоставки за придобиване на вечен живот: правилна вяра и живот, съобразен с Божиите заповеди. Преди всичко Христос се погрижил да поправи погрешното отношение на младия човек към Него, който Го възприемал просто като един добър учител. Той изтъкнал, че думата „благ“ може да се приложи в пълна степен само към Бога и по този начин му помогнал да прозре Неговото божество.
Спасителят продължил да насочва младия мъж към истинския духовен живот, като първо му припомнил десетте Божии заповеди: „Не прелюбодействувай, не убивай, не кради, не лъжесвидетелствувай, почитай баща си и майка си“. А когато мъжът отговорил, че още „от младини“ се е стремил да спазва всичко това, Господ пожелал да го настави в същността и целта на Божиите заповеди – усъвършенстването в любовта към истинския Бог и в любовта към ближния. Разкривайки коя е най-голямата от всички заповеди, Бог като сърцеведец му показал кое лично на него не му достига и го възпрепятства по пътя за придобиването на вечния живот. Затова го посъветвал да продаде всичко, което притежава, парите да раздаде на бедните и едва тогава да дойде и да Го последва.
Раздавайки всичко на бедните, този млад човек би изпълнил заповедта „възлюби ближния си като себе си“. А като изостави всичко заради Христос и Го последва, би изпълнил заповедта за любовта към Бога „от цялото си сърце и цялата си душа“. И това би го усъвършенствало във вярата и в делата, за да може по верния път на любовта да влезе в Божието царство.
Смисълът на човешкия живот
С думите, които отправил към богатия млад мъж, Господ посочил в какво се състои смисъла на нашия живот: на първо място в Бога, Който ни е създал и е направил всичко, за да ни спаси; а също така този смисъл се намира и в отношението ни към хората около нас, към нашите ближни. Любовта ни дава възможност още тук, на земята, да изпълним живота си с Бога и да вместим в сърцата си радостите, болките и скърбите на нашите ближни. Егоизмът и привързването ни към неща от този свят – пари, имоти, греховни страсти – са истинско безумие и безсмислица. Безумна и безсмислена е тази наша привързаност, защото чрез нея забравяме, че земният живот е твърде кратък, а единствено важното и същественото е какво ще бъде нашето състояние във вечността.
Онова, което прави силно впечатление в думите на Господа, е Неговата подкана „последвай Ме“. Това означава, че човек не може да обича истински, ако не следва Бога във всичко. Означава също, че в правилната вяра в Личността на Иисус Христос като Богочовек и в спазването на Неговите заповеди се намира ключът към вечния живот. Ако не повярваме, че Спасителят е въплътилият се Бог Слово и ако не бъдем верни на Неговото слово, ще умрем свързани от греховете си (Иоан 8:24). Пазител на правилната вяра и на добродетелния живот е светата Православна църква. Само в нея и чрез нея ние можем да достигнем до Царството небесно. Христовият призив „последвай Ме“ означава: „Следвай св. Църква, пребъдвай в нея, в нейните св. тайнства и във вярата, която тя проповядва! Спасителният кораб на Църквата ще те доведе до небесния Йерусалим, до вечния живот!“.
Въз основа на казаното дотук можем да определим нашия идеал за това какъв трябва да бъде истинският и съвършен човек – това е Богочовекът Иисус Христос.
Младият мъж от днешното евангелско четиво не последвал Спасителя. Господ го поканил, призовал го, но онзи не отговорил на поканата, не последвал Христос. Ние не знаем какво точно се е случило в сърцето му. Не знаем дали по-късно той се е променил и е последвал Христос. Но от този евангелски случай виждаме, че опасността да се отдалечим от Бога и да следваме не Него, а своята привързаност към земното и преходното, е реална. Спасителят, от една страна, ни показва колко труден е пътят към Царството небесно, но същевременно ни дава и велика утеха и надежда със заключителните думи на днешното евангелие: „Невъзможното за човеците е възможно за Бога“ (Лука 18:27). Затова никога не бива да губим надежда в Божията милост и да не забравяме, че Бог чака от всекиго от нас отговор на Неговия призив: „дойди и върви след Мене!“. От този отговор зависи нашият вечен живот. Амин.
