Мобилно меню

4.9540229885057 1 1 1 1 1 Rating 4.95 (87 Votes)

Toma.jpgПроповед върху неделното апостолско четиво – Деян. 5:12-20

Христовият ученик Тома е останал известен като невярващ. Изглежда обаче, че историята е била несправедлива към него. Защото, когато срещнал възкръсналия Господ, Тома не само Го разпознал, но и се обърнал към Него с думите: „Господ мой и Бог мой!“. Иисус Христос приел почитта от ученика Си, но изтъкнал, че по-блажени ще са онези, които ще повярват в Него без да са Го срещали като историческа личност. Затова и заявил: „Блажени, които не са видели и са повярвали“ (Иоан 20:29).

След възнесението на Богочовека на небесата и изпращането на Светия Дух всички поколения вярващи християни не виждат с очите си, нито чуват с ушите си, нито докосват с ръцете си раните на Господа от гвоздеите на Кръста. Ние вече Го осъзнаваме чрез вярата. Сетивните ни органи ни информират, че имаме пред себе си хляб и вино, но освещаващата Божия благодат ни уверява, че това са тялото и кръвта Господни, обòжената човешка природа на Иисус Христос.

Не става въпрос за параноя, братя, нито за умопомрачение. Сам Господ ни го удостоверява в Своето Евангелие: „Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мене и Аз в него“ (Иоан 6:56). И така онези, „които не са видели и са повярвали“, не са видели историческия Иисус Христос. Но Го приемат в себе си, в своето същество, за да се освещава тленното им тяло, да се просвещава умът им, да се смекчава сърцето и да стават действителни членове на богочовешкото тяло, т. е. на Църквата.

Иисус Христос от Назарет, Христос, Който поучавал и действал в Палестина, лесно бива приеман заради Своя морал, заради учението и чудесата Си. Всички хора във всички времена без затруднение Го приемат като уникалната удивителна и неповторима историческа личност и като единствена и изключителна обществена и етична личност. Трудно обаче Го приемат като съвършен Бог, Син и Слово Божие, съначален и съвечен с Отца и Светия Дух, Който стана човек, биде разпнат на Кръста, беше погребан и възкръсна за спасението на тленното и смъртно човечество.

Тази неописуема тайна на любовта на троичния Бог към човека не се изследва, не се проумява, не се описва. Или я вярваме, или я отхвърляме. Вярата обаче е проява на свободата, на ненасилваната воля и на чистото от високомерие сърце. Бог е Този, Който дава просветление, за да можем да срещаме светлината на лицето Му.

Това вече е чудото! Чудото на вярата и любовта, което се извършва от Божията благодат в историческото време и пространство. Преобразяват се вярващите християни и се предават на вярата и благодарността към троичния Бог. И животът им е свидетелство за почит към Бога, за любов към събрата и уважение към природата.

Св. ап. Тома видя и повярва във възкръсналия Господ, както и другите ученици по-рано бяха повярвали във възкръсналия Господ. Както ни съобщава днешният откъс от Деяния на св. апостоли, веднага след Петдесетница апостолите започнали да поучават в Соломоновия притвор и с Божията благодат лекували множество болни. Идвали много хора от градовете около Йерусалим и от по-отдалечени места, за да намерят изцерение. И учениците, с Божията сила, вършели чудеса, за да повярват хората в личността на Богочовека Христос. Така че с тези сетивни знаци да се уверят в голямото и непостижимо чудо: постоянното присъствие на Христос сред нас и в нас и за възможността да ставаме членове на Неговото богочовешко тяло с участието си в пречистите тайнства.

Св. ап. Тома от невярващ станал вярващ. И останалите апостоли от маловерни по време на страданията станали вярващи. И оттогава проповядвали „на всички народи“ историческия Христос и „възкръсналия тридневен от гроба и възнесъл се на небесата“, и непрестанно присъстващ сред нас Иисус Христос.

Превод: Бисерка Велинова


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/xxkf 

Разпространяване на статията:

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...
Имало един човек, който ядял много и все бил гладен, и друг, който се задоволявал с малко ядене. Този, който ядял много и все бил гладен, получил по-голяма награда от оня, който се задоволявал с малко ядене.
Apophthegmata Patrum