Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (32 Votes)

02.11 sv Vlasij suvr ikonaДревната Църква е извършвала божествената Литургия върху гробниците на мъчениците, в скришните места, където първите християни са погребвали онези, които са съумели така да обикнат Бога, така да Му бъдат предани, че са полагали не само душата си, но и костите си и са проляли кръвта си заради вярата в Бога и вярата в човека. В наше време ние извършваме св. Литургия върху престоли, в които е вложена частица от техните мощи.

Днес (11 февруари) Църквата празнува деня на св. Власий Севастийски. Ние се удивяваме на светците, изумени сме от тях, отдаваме им църковна възхвала, молим им се частно и съборно – но това е малко! Св. Йоан Златоуст казва, че истинската почит към светеца се състои в това, да се уподобяваме на него, да следваме неговия пример. Св. Власий Севастийски е скъп на Църквата с това, че през 4 в., когато все още малцина са дръзвали да бъдат Христови ученици, той е станал такъв. Изповядвал е православната вяра, бил е преследван за нея и е пострадал мъченически за своята вярност към Бога.

Една от чертите на неговата личност, която през целия му живот го е правила близък и скъп на обкръжаващия го народ, е била способността му, каквото и да се случва с него, каквито и да са житейските му обстоятелства, напълно, съвършено да забравя себе си и да помни само за нуждите на онези, които са се намирали край него. До нас са достигнали разкази за това, че неговото милосърдие се е разпростирало не само върху хората, но и върху цялото Божие творение, което той е обичал с ласкава, наистина богоподобна любов. Когато са го водели на мъчение, по пътя той срещнал куцащо куче и, забравяйки, че отива на смърт, се спрял, благословил го и то се отдалечило изцелено...

Неговата любов наистина е била любовта, която ни е заповядал Господ, – любов към близките, скъпи хора, към своите – но и към далечните, които са близки на Бога и затова са близки, свои по кръв и на нас. Любов към всичко, което Господ е сътворил със Своята мощ и Своята любов.

От него можем да се научим да отдаваме себе си щедро, до самозабрава на Бога и на хората; от него можем да се научим, че за чистотата на нашата вяра е възможно да се живее кръстен живот и да се умира с мъченическа смърт. От него можем да се научим, че да обичаш Бога означава с цената на своя живот, а понякога и на своята смърт да изливаш Божията любов върху всички, които е създал, възжелал и възлюбил Бог... Нека се научим от него да живеем и, ако е нужно, да умираме. И да вземем пример от тези хора сред нас, – близки и далечни – които умеят да живеят така, както ни е заповядал Христос и както са живели светците. И да умираме като тях, забравяйки всичко, освен Божията правда, освен своята вяра, освен своята любов към Бога и към хората. И почитайки ги, възхищавайки им се, да се постараем да бъдем като тях – великодушни, смели, Божии. Амин!

Превод: Диляна Иванова

* Източник: Сборник с проповеди Во имя Отца и Сина и Святого Духа (Клин 2002 г.).


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/9a9qy 

Разпространяване на статията:

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...
Имало един човек, който ядял много и все бил гладен, и друг, който се задоволявал с малко ядене. Този, който ядял много и все бил гладен, получил по-голяма награда от оня, който се задоволявал с малко ядене.
Apophthegmata Patrum