На 4 август се навършват 10 години от кончината на известния руски йерарх Сурожки митр. Антоний (1914-2003 г.), оставил незабравима следа в историята на православието в Западна Европа, а и по целия свят. По този повод публикуваме негова проповед, посветена на друг голям подвижник на благочестието – преп. Серафим Саровски, чиято памет също беше почетена с юбилейни тържества преди няколко дни.
Един от руските богослови, наши съвременници, написал житие на св. Серафим Саровски, казва, че неговата святост е страшна. И когато го попитах какво иска да каже с това, той ми отговори: „Нима не виждаш, че той е един от малцината светци, които са проявили пред нас в плътта си, а не само в постъпките си присъствието на Светия Дух?“.
В разговора с Мотовилов[1] това изпъква толкова ясно! Мотовилов го е питал какво се случва с човека, когато Светият Дух слезе върху него, и Серафим му казал: „Погледни ме“. И Мотовилов не могъл да остане с отворени очи. Серафим го питал защо и той отвърнал: „Светлината ми реже очите!“.
И по-нататък Мотовилов говори за това, че ликът на св. Серафим изглеждал като човешки лик на фона на сияещото слънце и било невъзможно да го гледаш. И Серафим му отговорил: „Нямаше да можеш да ме видиш такъв, ако в този миг ти не беше такъв, какъвто съм аз“.
При много светци присъствието на Светия Дух, приобщеността към телесността и духовността на Христос Спасителя се проявява невидимо за нас. Господ ни защитава от този ужас, от страха, който би ни обзел, ако виждахме всеки светец като Горящия храст, като горящ огън – щяхме да се боим да се доближим до него.
И Господ ни покрива с привидната човешка немощ, простотата, естествеността на онова, което всъщност се случва в този човек. Неговата плът е плътта на Христос чрез Кръщението и св. тайнство Причастие. В него живее Светият Дух чрез дара на миропомазанието.
Всеки от нас е син, дъщеря на нашия Небесен Отец, понеже ние сме братя и сестри на Христа. Нима не става ясно тогава защо един от отците на Църквата е казвал в пустинята: „Видял си своя брат? (т. е. ближния си). Видял си своя Бог!“.
Да, всеки човек, както казва о. Сергий Булгаков, е продължение на въплътеното присъствие на Христос и съсъд на Светия Дух на Земята. Ако това е така, от житието на св. Серафим, от неговия образ ще се научим да гледаме един на друг като на светиня.
„Видял си своя брат? Видял си своя Бог!“ ‒ казва този пустинник. Нима ние умеем да се гледаме един другиго и да виждаме във всекиго от нас, въпреки слабостите, въпреки немощта, въпреки това, че не всичко в нас е осъществено, нима умеем да видим тялото Христово, присъствието на Христос?
Затова нека се научим да се вглеждаме един в друг с благоговение, с трепет, със страх, знаейки, че всеки от нас е продължение на въплъщението Христово, на въплътеното Му присъствие на земята и храм на Светия Дух. И нека не Го оскверняваме нито с мисли, нито с постъпки, нито с отношението към ближния ни, и нека не го оскверняваме в самите себе си, и тогава това, на което св. Серафим е научил Мотовилов ще стане за нас път на спасението. Амин.
Превод: Анна Георгиева
Вижте още: Митр. Антоний Сурожки: Внимавайте, братя свещеници!
- Част 1. Какво е старчеството?
- Част 2. Брак или монашество?
- Част 3. Как да се подготвим за изповед?
- Част 4. Изповедта и причастието на децата
- Част 5. Култът към личността на духовника
