Мобилно меню

4.875 1 1 1 1 1 Rating 4.88 (16 Votes)

2нНова година. Обрезание Господне. Василовден. Това празнуваме на 1 януари.

За Новата година нека прочетем Патриаршеското поздравление в джобното календарче.

За Обрезание Господне четем в св. Библия, че на осмия ден след раждането Си Господ получил името Си Иисус, наречено от Ангела (Лука 2:21), „… да бъде отец на всички… вярващи“ (Рим. 4:11).

За Василовден знаем, че от четвъртото столетие е съединен ведно с Обрезанието, тъй като на този ден се е упокоил в Господа св. Василий Велики.

На този великан на духа бих желал да спра просветеното ви внимание с молитвено благопожелание за прослава на светеца и наша изрядна полза.

Ако Александър Македонски е наречен „Велики“ за обширните територии, които е завзел, то св. Василий е удостоен с тази титла за огромните маси от хора, които е завладял със словото Божие. Той не е бил цар, но е печелил сърцата на християните за служба на Царя на царете.

Да, и други светци имаме с названието „Велики“ – преподобните Антоний, Арсений, Евтимий, Иларион, Йоаникий, Онуфрий, Пахомий, Паисий, Пимен, Сисой и Теодосий; архиереите Атанасий и Дионисий. Най-велик измежду тях обаче и най-учен е св. Василий.

Няма друг като св. Василий Велики в историята на св. Църква. Вселил Самия Христос в чистата си душа, той е събрал и добродетелите на много светци: на Моисей кротостта, на Илия ревността, на Петър вярата, на Йоан богословието, на Павел красноречието. Изряден пастир на Христовата църква, той е станал за сиромасите баща, за вдовиците защитник, за старите бастун, за младите пестун (от руски: „възпитател“ – бел. ред.), за монасите канон.

В нашето време на разруха на православното семейство добре е да потърсим поука от семейството на св. Василий Велики. Великото ражда велико. Светогорският старец Порфирий Кавсокаливит, канонизиран миналия месец за светец от Константинополската патриаршия, ни убеждава в книгата си Ранен от любов, че най-добре православната вяра се предава по кръвна линия. Че как няма да се роди тогава св. Василий и да стане велик, като знаем от какви родители е роден и възпитан? Дядо му и баба му са загинали мъченически при имп. Диоклетиан. Майка му, св. Емилия, е родила петима сина и пет дъщери. Най-голямата дъщеря Макрина е светица. Двама от братята му – Григорий Нисийски и Петър Севaстийски – са били епископи, причислени към лика на православни светци, т. е. семейство свято и велико.

Днес, когато вероучението все още не е признато като редовен предмет, възпитанието и образованието на св. Василий е примерно за нас. Да, всеки има баба, но не всеки има бабата на св. Василий Велики. Св. Макрина-Старша, ученичка на св. Григорий Неокесарийски, вложила в сърцето на даровитото си внуче Василий такива благодатни светлини, за които сам великият светител пише по-късно с благодарност: „Понятието за Бога, което придобих в детството си от блажената си майка и баба, растеше в мене с развитието на ума“.

Никой не може да стане велик без образование. Най-добрите училища на времето са станали училища на св. Василий, където той се е образовал – в родната Кесария Кападокийска, в Константинопол и Атина. В Атина се е сдружил със св. Григорий Богослов, с когото знаели само два пътя – към църквата и към преподавателите в училището.

На тридесетгодишна възраст св. Василий е нямал равен на себе си по ученост. В диспут с учителя си Евул в Атина той така е удивил слушателите си, че като попитали кой е този, учителят му им отговорил: „Или Бог, или Василий“. Толкова бил възхитен от своя ученик, че възкликнал: „О, небоявлени Василие! Чрез тебе вярвам в единия Бог. Доказателство за това е: всичко, каквото притежавам, предавам в ръцете ти, останалото време от живота си ще прекарам с тебе и желая рождението с вода и дух!“.

Като монах св. Василий е израснал толкоз в аскетическите си подвизи, че е оставил прочутите Правила за монасите. Василиевите манастири са се славели с благотворителността – създал е безплатни трапезарии, сиропиталища, старопиталища, болници и приюти. Василиадата на св. Василий Велики е останала в историческия спомен като най-голяма и всестранна социална дейност.

Като архиепископ на Кесария Кападокийска св. Василий е известен най-вече с това, че е спасил Църквата от арианството, осъдено на Първия вселенски събор в Никея през 325 г. Неговите изяви го правят велик светител на Христовата църква и мъдър строител на църковния живот. Неговата външност, впечатляващата му фигура, бледото лице, дългата брада, острите очи, царствената осанка – всичко това е възбуждало благоговение у враговете му и обич у приятелите му. Неговият живот, по думите на св. Григорий Богослов, е бил като мълния, а учението му – като гръмотевица. Умеел е да благодари само с една усмивка и да осъди само с един поглед. Не е чудно тогаз, че в последованието на богослужбата му той е наречен „… пчела на Христовата църква, която носи мед на вярващите, но и жили тези, които са в ерес“.

Всички знаем за голямата му грижа за благолепието на богослужението. Вечен паметник на дейността му като реформатор на богослужението ще остане св. Василиева литургия, молитвите му и всенощното бдение с антифонно пение на псалми.

За нас, българите, св. Василий Велики е допринесъл много да имаме Златен век на старобългарската писменност, защото неговият Шестоднев, в превод на Йоан Екзарх, е дал тласък на нашата наука и култура.

Има чуден разказ за последните дни от живота на св. Василий.

В Кесария живял лекар-евреин на име Йосиф, който предвиждал смъртта на пациентите си от три до пет дена предварително. Св. Василий много е обичал този благочестив юдеин и е искал да го покръсти. Никакви доводи на великия светител обаче не помагали. „В тази вяра съм се родил, в нея искам и да умра“ – отговарял лекарят. Св. Василий, който постоянно боледувал, най-сетне легнал на смъртния си одър. Изкусният лекар направил необходимото, но едва докоснал костеливата ръка на архиепископа и уверено му казал:

- Повярвай ми, владико, преди още слънцето да залезе, ти ще умреш.

- Ако доживея утре до 12 ч., какво ще направиш? – попитал св. Василий.

- Да умра! – отговорил лекарят.

- Да умреш за греха, да оживееш за Бога?

- Зная какво говориш, владико. Ето, кълна ти се, ако доживееш до утре, ще изпълня волята ти!

Св. Василий горещо се помолил на Бога да удължи живота му с няколко часа заради спасението на евреина. И Бог чул молитвата му. На сутринта изпратил да повикат Йосиф. Лекарят не искал да повярва и се затичал да види още веднъж приятеля си, макар и мъртъв… Като срещнал добрия поглед и хубавата усмивка на все още живия владика, лекарят смаян коленичил пред леглото му и възкликнал:

- Велик е християнският Бог! Заповядай без отлагане да кръстят мене и целия ми дом.

- Аз ще те кръстя с моите ръце!

- Ти не бива да ставаш!

- Господ ще ме подкрепи! – казал св. Василий.

После станал от постелята, отслужил последната си св. Литургия, кръстил лекаря, благодарил на Бога, върнал се у дома си и предал Богу блаженната си душа. Това е станало на 1 януари 379 г.

В памет на св. Василий на този ден се отслужва св. Василиева литургия.

Нека запомним следната мисъл на св. Василий: „Ако се умилостиви към нас Господ, какво още има да желаем, но ако над нас се излее Божият гняв, каква ни е ползата от горделивия Запад?“.

Затова нека в един глас всички да се помолим в този важен ден:

- Боже, „прояви Своята милост“ (Лука 1:72) над България и над всички нас! Амин!

Честит Василовден!

За много години на именниците!

Нека е благословена Новата година на Господнята благост!


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/9khkh 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...
Душата, която истински обича Бога и Христа, дори да извърши десет хиляди праведни дела, смята, че не е извършила нищо, поради неутолимия си стремеж към Бога.
Св. Макарий Велики