Мобилно меню

4.8666666666667 1 1 1 1 1 Rating 4.87 (15 Votes)

2нНова година. Обрезание Господне. Василовден. Това празнуваме на 1 януари.

За Новата година нека прочетем Патриаршеското поздравление в джобното календарче.

За Обрезание Господне четем в светата Библия, че на осмия ден след раждането Си Господ получил името Си Иисус, наречено от Ангела (Лука 2:21), „да бъде отец на всички... вярващи” (Рим. 4:11).

За Василовден знаем, че от 4 век е съединен ведно с Обрезанието, тъй като на този ден е умрял св. Василий Велики.

За този великан на духа бих желал да спра просветеното ви внимание с молитвено благопожелание за прослава на светеца и наша изрядна полза.

Ако Александър Македонски е наречен Велики за големите територии, които е завзел, то св. Василий е удостоен с тази титла за големите маси от хора, които е завладял със словото Божие. Той не е бил цар, но е печелил сърцата на християните за служба на Царя на царете.

Да, и други светци имаме с названието „Велики” – преподобните Антоний, Арсений, Евтимий, Иларион, Йоаникий, Онуфрий, Пахомий, Паисий, Пимен, Сисой и Теодосий Велики; архиереите Атанасий и Дионисий. Но най-велик измежду тях и най-учен е св. Василий.

Няма друг като св. Василий Велики в историята на св. Църква. Вселил Самия Христос в чистата си душа, той събрал и добродетелите на много светии: на Мойсей кротостта, на Илия ревността, на Петър вярата, на Йоан богословието, на Павел красноречието. Изряден пастир на Христовата църква, той станал за сиромасите баща, за вдовиците защитник, за старите бастун, за младите пестун (от руски: възпитател – бел. ред.), за монасите канон.

В нашето време на разруха на православното семейство добре е да потърсим поука от семейството на св. Василий Велики. Великото ражда велико. Светогорският старец Порфирий Кавсокаливит, канонизиран миналия месец за светец от Цариградската патриаршия, ни убеждава в книгата си „Ранен от любов”, че най-добре православната вяра се предава по кръвна линия. Че как няма да се роди тогава св. Василий и да стане велик, като знаем от какви родители е роден и възпитан? Дядо му и баба му загинали мъченически при император Диоклетиан. Майка му св. Емилия родила 5 сина и 5 дъщери. Най-голямата дъщеря Макрина е светица. Двама от братята му Григорий Нисийски и Петър Севaстийски били епископи, причислени към лика на православни светци. Т. е. семейство свято и велико.

Днес, когато вероучението все още не е признато като редовен предмет, възпитанието и образованието на св. Василий е примерно за нас. Да, всеки има баба, но не всеки има бабата на св. Василий Велики. Св. Макрина-старша, ученичка на св. Григорий Неокесарийски, вложила в сърцето на даровитото си внуче Василий такива благодатни светлини, за които сам великият светител пише по-късно с благодарност: „Понятието за Бога, което придобих в детството си от блажената си майка и баба, растеше в мене с развитието на ума”.

Никой не може да стане велик без образование. Най-добрите училища на времето са станали училища на св. Василий, където той се е образовал – в родната Кесария Кападокийска, в Цариград и Атина. В Атина се сдружил със св. Григорий Богослов, с когото знаели само два пътя – към църквата и към преподавателите в училището.

На 30-годишна възраст св. Василий нямал равен на себе си по ученост. В диспут с учителя си Евул в Атина той така удивил слушателите си, че като попитали, кой е този, учителят му им отговорил: „Или Бог, или Василий”. Толкова бил възхитен от своя ученик, че възкликнал: „О, небоявлени Василие! Чрез тебе вярвам в единия Бог. Доказателство за това е: всичко, каквото притежавам, предавам в ръцете ти, останалото време от живота си ще прекарам с тебе и желая рождението с вода и дух!”.

Като монах св. Василий израснал толкоз в аскетическите си подвизи, че оставил прочутите „Правила за монасите”. Василиевите манастири се славели с благотворителността – създал безплатни трапезарии, сиропиталища, старопиталища, болници и приюти. Василиадата на св. Василий Велики останала в историческия спомен като най-голяма и всестранна социална дейност.

Като архиепископ на Кесария Кападокийска св. Василий е известен най-вече с това, че спасил Църквата от арианството, осъдено на Първия вселенски събор в Никея през 325 г. Неговите изяви го правят велик светител на Христовата църква и мъдър строител на църковния живот. Неговата външност, впечатляващата му фигура, бледото лице, дългата брада, острите очи, царствената осанка – всичко това възбуждало благоговение у враговете му и обич у приятелите му. Неговият живот, по думите на св. Григорий Богослов, бил като мълния, а учението му – като гръмотевица. Умеел да благодари само с една усмивка и да осъди само с един поглед. Не е чудно тогаз, че в последованието на богослужбата му той е наречен „пчела на Христовата църква, която носи мед на вярващите, но и жили тези, които са в ерес”.

Всички знаем за голямата му грижа за благолепието на богослужението. Вечен паметник на дейността му като реформатор на богослужението ще остане св. Василиева литургия, молитвите му и всенощното бдение с антифонно пение на псалми.

За нас, българите, св. Василий Велики е допринесъл много да имаме Златен век на старобългарската писменност, защото неговият „Шестоднев”, в превод на Йоан Екзарх, дал тласък на нашата наука и култура.

Има чуден разказ за последните дни от живота на св. Василий.

В Кесария живял лекар-евреин на име Йосиф, който предвиждал смъртта на пациентите си от 3 до 5 дена предварително. Св. Василий много обичал този благочестив юдеин и искал да го покръсти. Никакви доводи на великия светител обаче не помагали. „В тази вяра съм се родил, в нея искам и да умра” – отговарял лекарят. Св. Василий, който постоянно боледувал, най-сетне легнал на смъртния си одър. Изкусният лекар направил необходимото, но едва докоснал костеливата ръка на архиепископа и уверено му казал:

- Повярвай ми, владико, преди още слънцето да залезе, ти ще умреш.

- Ако доживея утре до 12 часа, какво ще направиш? – попитал св. Василий.

- Да умра! – отговорил лекарят.

- Да умреш за греха, да оживееш за Бога?

- Зная какво говориш, владико. Ето, кълна ти се, ако доживееш до утре, ще изпълня волята ти!

Св. Василий горещо се помолил на Бога да удължи живота му с няколко часа заради спасението на евреина. И Бог чул молитвата му. На сутринта изпратил да повикат Йосиф. Лекарят не искал да повярва и се затичал да види още веднъж приятеля си, макар и мъртъв... Като срещнал добрия поглед и хубавата усмивка на все още живия владика, лекарят смаян коленичил пред леглото му и възкликнал:

- Велик е християнският Бог! Заповядай без отлагане да кръстят мене и целия ми дом.

- Аз ще те кръстя с моите ръце!

- Ти не бива да ставаш!

- Господ ще ме подкрепи! – казал св. Василий.

После станал от постелята, отслужил последната си света литургия, кръстил лекаря, благодарил на Бога, върнал се у дома си и предал Богу блаженната си душа. Това станало на 1 януари 379 г.

В памет на св. Василий на този ден се отслужва света Василиева литургия.

Нека запомним следната мисъл на св. Василий: „Ако се умилостиви към нас Господ, какво още има да желаем, но ако над нас се излее Божият гняв, каква ни е ползата от горделивия Запад?”.

Затова нека в един глас всички да се помолим в този важен ден:

- Боже, „прояви Своята милост” (Лука 1:72) над България и над всички нас! Амин!

Честит Василовден!

За много години на именниците!

Нека е благословена новата година на Господнята благост!


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/9khkh 

Разпространяване на статията:

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...
Накажи душата си с мисълта за смъртта и като си спомняш за Иисус Христос, събери разсеяния си ум!
Св. Филотей Синаит