Днес отбелязваме нашия престолен празник; всички ние стоим пред единствения Престол, който съществува – престола, на който седи нашият Бог. Но, както е казано в Св. Писание, Бог си почива в светците: не само в светите места, но и в сърцето и в ума на пречистените чрез подвиг и благодат, в живота и в самата плът на светците.
И днес отбелязваме деня на Успението на най-святата от всички светци – Божията майка. Тя е напуснала земния живот, но както е била жива до самите дълбини на своето естество, така и е останала тя жива – с жива душа, възнесла се е към престола Божи, с живото си и възкръснало тяло, с което тя сега предстои и се моли за нас. Истина е, че тя е престолът на благодатта, в нея се е вселил Живият Бог, в нейната утроба е бил Той, както на престола на славата Си. И с каква благодарност, с какво изумление мислим за нея: Извор на живот, Живоносен източник, както я нарича Църквата, прославяйки я в една от иконите – Живоносният източник, Богородица завършва земния Си път, обгърната от трепетната любов на всички.
Но какво ни е завещала тя? Само една заповед и един чуден пример. Заповедта ѝ – това са онези думи, които тя е казала на слугите в Кана Галилейска: „Каквото ви каже, сторете!“. И те са сторили; и водите от умиването се превърнали в доброто вино на Царството Божие. Тази заповед тя оставя на всеки от нас: разбери, за всеки от нас е Словото Христово, вслушай се в него и не бъди само негов слушател, ами го изпълнявай, и тогава всичко земно ще стане небесно, вечно, преобразено и прославено...
И тя ни остави пример: за Нея се говори в Евангелието, че всяка дума е за Христа, и разбира се, всяко слово Христово тя е скътвала в сърцето си като съкровище, като най-свидното, което тя е притежавала...
Нека и ние започнем да слушаме така, както се слуша с цялата си любов и цялото си благоговение, да се вслушаме във всяка дума на Спасителя. В Евангелието са казани много неща; но сърцето на всеки от нас откликва на едно или друго, и онова, което е докоснало моето или твоето сърце – това са думите на Спасителя, казани лично на тебе и лично на мене... И това слово трябва някак си да съхраним като точка на съприкосновение между нас и Бога, като признак на нашето родство и близостта с Него.
И ако живеем така, и така слушаме, и така скътваме в сърцето си словото Христово, както се засява семе в изорана земя, тогава и с нас ще се случи онова, което Елисавета е казала на Божията майка, когато тя е дошла при нея: блажена е, която е повярвала, понеже ще се сбъдне казаното ѝ от Господа... Нека и с нас се случи това; нека Божията майка бъде пример за нас, нека приемем нейната единствена заповед, и само тогава прославянето ѝ от нас в този свят храм, който ѝ е даден за жилище, ще бъде истинно, понеже ние ще се поклоним на Бога в нея и чрез нея и духом, и в истината. Амин.
Превод: Анна Георгиева
