Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (17 Votes)

272851 390117317748096 615519605 oВ Стария Завет пророците не веднъж са предсказвали, че Вечно Съществуващият ще се яви на света и ще живее сред хората. Минавали столетия, хората очаквали обещаното, гадаели: как ще се случи това? Те, разбира се, искали да си представят Божието пришествие в Сила и Слава, с гръм и мълнии, с чудеса, поразяващи въображението – така, че всички да паднат ничком пред суровия Съдия. И всъщност, как по друг начин могат да се срещнат човешкият грях и нечистота с небесната Правда и Святост? Тази среща неизбежно би трябвало да предизвика онова, което наричаме гняв Божи.

Но Господ се явил умален, приел „образ на раб“. Той станал Човек, за да заговори с нас на човешки език. Бил Младенец в пелени. Избрал за Себе си горчивия жребий на изгнаника. Вместо царска корона – трънен венец, вместо сияеща Слава – Голгота; вместо жертви, които древните са принасяли на Бога, Той Сам станал Жертва за нас. Чрез кръвта Му ние придобихме път към спасението.

Дали са можели виделите Иисус в по-ранните Му години да познаят в Негово лице Помазаника Господен? Макар че произхождал от презряно село, макар че бил дърводелец от бедно семейство и обкръжението Му се състояло от обикновени рибари и занаятчии, а понякога и от хора, които предизвиквали всеобщо отвращение, Той не можел да изглежда обикновен човек. Чрез словото Му се извършвали изцеления и чудеса, успокоявало се морето; имал велика власт над душите и виждал какво става във всяко човешко сърце. Когато призовал учениците да Го следват, те оставили всичко и споделили с Учителя Неговия скиталчески живот. Когато властите изпратили хора, за да Го арестуват в храма, те се върнали: „Не можем да направим това. Никога човек не е говорил тъй, както тоя Човек“. Законниците се чудели как Той, без да премине обучение, е проявявал такава мъдрост и такава власт над хората. „Откъде е у Него всичко това?“ – питали те.

На най-близките ученици на Господа обаче се разкрила още по-удивителна, непостижима тайна: Иисус говорел за Себе си като за слязъл от Небето.

Най-славните сред човешките синове се чувствали незначителни пред лицето на Бога. Най-великите мъдреци и пророци казвали: „Истината е над мен, аз познах само малка част от нея и свеждам глава пред нея“. Дори великите светци се каели за греховете си, съзнавали себе си слаби и недостойни. От всички хора в света единствено Христос не е произнесъл думи на покаяние, никога не говорел, че Истината стои над Него. „Аз съм възкресението и животът“, „Аз съм светлината на света“, „Аз съм пътят и истината и животът“ – казвал властно Той.

Когато един от апостолите Го помолил да открие Бога, да покаже Небесния Отец, Господ Иисус му отговорил: „Толкова време съм с вас, и не си ли Ме познал? Който е видял Мене, видял е Отца“.

„Бога никой никога не е видял“ – казва евангелистът. И действително, кой смъртен е в състояние да постигне Създателя, Който твори и поддържа цялата Вселена. Такова обаче е снизхождението на Небесния Отец, че Той се умалява заради нас, за да можем ние да се съединим с Него; изпраща Своя Син в света. Бог става Човек, за да можем ние да Го виждаме, чуваме, усещаме. Ние сме хора и затова Бог ни се разкрива в човешки образ. „Заради нас, човеците, и заради нашето спасение“ Той слиза от небесата, прави Себе си видим и близък.

Той се е родил от земна майка, бил е младенец, дете, юноша, зрял човек; човек, Който е страдал и се е радвал. Който се е нуждаел от отдих и храна, в Чийто вени е текла същата кръв, каквато и в нашите. Той е бил във всичко подобен на нас, освен в греха. Някои лъжеучители са се опитвали да отхвърлят това и са твърдели, че Христос е Бог, приел само облика на смъртен; други са Го смятали само за човек, надарен свише с божествен Дух и Мъдрост. Само че св. Църква ни учи, че Господ Иисус е Богочовек – истински Бог и истински Човек, от плът и кръв.

Символът на вярата Го нарича „Син Божи“. На езика на Св. Писание това означава, че Той принадлежи на Небесата, принадлежи на божественото битие. Той е онова съкровено Слово Господне, за Което говорят пророците, Словото, чрез силата на Което е сътворен светът. Или, както казва св. ев. Йоан, „всичко чрез Него стана“, всичко е сътворено от Него.

Въпреки това, Словото Божие не е нещо отделено от Твореца. Словото, според Йоан, е именно Бог. То се излива от съкровените недра на Отца, подобно на огън, който се разпалва от друг огън. „Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен“.

Светът е създаден от Бога. От Словото. Синът Божи е „роден, а не сътворен“. „Роден“ означава един с Отца по същество, по природа или, както казва Символът, „единосъщен с Отца“. Чрез Божието Слово не само е създавана Вселената, но то се яви на света, въплъти се в Христа Иисуса. До свършека на света хората не ще видят Твореца така, както Го видяха веднъж в Древна Палестина.

Затова ние с вас не познаваме друга истина, освен тази, която носи в Себе си Христос. „Аз съм истината“ – възвестява Той. Той е Син Божи, Бог и Човек, Спасител, донесъл ни изкуплението.

Вие често чувате думата „изкупление“. Какво означава тя?

Тя означава дословно „откуп“, „освобождаване“, „придобиване за себе си“. С тази дума предаваме смисъла на тайнственото Божие действие, чрез което Господ освобождава нас, грешните и слабите, от властта на сатаната и ни прави Свои наследници. Откъснати от Него чрез греха, потопени в мрак, ние отново ставаме деца Божии. Придобити сме на висока цена – Христовата кръв. Влизайки в нашия свят на злото, Господ ни откри път в Своето царство.

Заради това беше извършено Боговъплъщението, когато Синът Божи прие човешко естество.

„И се въплъти от Духа Светаго и Дева Мария“. Дева Мария, „благословената между жените“, е била избрана от Бога, защото Му е поверила себе си всецяло и безрезервно. „Ето рабинята Господня, нека ми бъде по думата ти“ – казва тя.

Христос се родил от Дева, защото Мария не е можела да принадлежи на никого: нито на родителите си, нито на мъжа си. Посветена единствено на Бога, тя е станала майка на Божия Син.

Помните повествованието за Неговото Рождество, което четем в храма: за пастирите, за Ирод и влъхвите, за това как от самото начало животът на Младенеца се оказал в опасност. След това ще минат годините в Назарет, където Синът на Мария ще расте до оня ден, когато подчинявайки се на повелята на Отца, ще напусне дома, за да проповядва Евангелието на света. Майката ще бъде разделена от Него с години и ще се приближи до Него едва тогава, когато Той е прикован на Кръста...

Той „бе разпнат за нас при Понтия Пилата“. Но претърпя мъки и кръст не само по волята на римския управник и нечестивите архиереи на Йерусалим. Той бе дошъл в свят, където властва сатаната и правдата е гонена, и затова бе обречен на Голгота.

Ако светът беше друг, то Богочовекът, явил се на земята, не би трябвало да страда.

Това би била една радостна среща, съединяване на човека с Бога, на земята с Небето. Както обаче казва апостолът, „вместо подобаващата Нему радост“ Христос е срещнал ненавистта на враговете. Станала е трагедия: Праведникът, единственият Безгрешен, е бил наказан като разбойник.

Страдал, умрял, бил погребан. И заедно с Иисус били погребани надеждите на повярвалите в Него.

Но смъртта не могла да Го удържи в гроба. С Възкръсналия Господ тържествуваме и ние в предчувствие за пълната и окончателна победа на светлината.

Ние, християните, носим на гърдите си кръст – знака на нашия Спасител, осеняваме себе си с кръстно знамение. Това ни напомня, че принадлежим на Разпнатия и Възкръснал Христос, Който пострада заради нас, заради това да може да бъде заедно с нас. Ако вярваме в Него, сме длъжни да изпълняваме онова, което Той очаква от нас. „Ако Ме обичате, опазете Моите заповеди“ – казва Господ.

Да пазим Неговите завети в сърцата си, да не бъдем християни само по име, да тръгнем след Христос по пътя на служението, доброто, светлината, правдата. Да се учим да живеем така, както Той ни повелява. Да Го призоваваме в молитва до оня ден, когато Сам Синът Човешки ще ни приеме в царството Си, приготвено от Него за хората, които Го обичат. Амин.

Превод: Радостина Ангелова

* Из Беседи върху Символа на вярата, включени в книгата Таинство, Слово и Образ, Беседа 3 – прев. според: www.alexandermen.ru (бел. прев.).


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/9k6qy 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Когато човек се моли, той се държи към Бога като към приятел – разговаря, доверява се, изразява желания; и чрез това става едно със Самия наш Създател.

Св. Симеон Солунски
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.