Вечните въпроси

Вечните въпроси. Колко често ги забравяме. Колко отдавна тези въпроси са отишли някъде далеч на заден план. Бързане, надпреварване, шум, сподавяща живота суета, а те, вечните въпроси така или иначе остават. И ето че когато ни стане особено трудно, когато чувстваме, че се задъхваме – в този момент си заслужава да се замислим, че в течение на хиляди години хора от различни култури и цивилизации са поставяли пред себе си тези вечни въпроси. Във Вселената няма нищо случайно. И това, че ние си задаваме въпроса за смисъла на живота, за целта на живота, за неговото предназначение, свидетелства за една удивителна тайна, която е присъща само на човека, за един удивителен дар – дара на духовността. Ние сме част от природата. Дишаме чрез нея, храним се чрез нея, изцяло сме потопени в нея, потопени докрай! Само за един миг откъснат от природата, човекът умира.

В нас обаче има велика тайна, която в мирозданието, която в природата я няма. Нея ние обозначаваме с думите „дух“, „духовност“. Това свойство на човека го подбужда да търси не само благата на живота, но и да се замисля над предназначението на живота, да търси в него смислова дълбочина.

Това свойство може да бъде насочвано и към добро, и към зло. Човекът е свободен да избира по какъв път да поеме. Спомням си, още в годините на застоя Евтушенко беше написал: „Бързането е проклятието на този век“. Прости, доволно мъдри и универсални думи. Ние живеем на периферията на своето същество. С нещо преходно, повърхностно, дребно. Живеем живот, който не е достоен за нас.

Навремето Сократ е обърнал вниманието на хората върху думите, изписани върху фронтона на старинния храм: „Познай себе си“. И ето че днес, на границата на двадесет и първото столетие, когато ние преживяхме чудовищни и кървави войни, стълкновения и бури, когато се намираме почти на границата на световна катастрофа, нима не е време да се замислим върху това? Не е ли време отново да признаем важността на тези вечни думи, които са ни посочени от Сократ?

Кой си ти, човече? Поради каква причина съществуваш на земята? Заслужава си да се замислим над това.

Да проведем един прост експеримент: нека всеки от нас макар веднъж в седмицата, макар за няколко минути да поостава сам със своите мисли, със своя живот, с Вечността. Вечността се отразява в нас. Както слънцето се отразява в капчиците мъгла, образувайки дъгата, така и Вечността се отобразява във всяка човешка душа. Това е и нашата дълбочина; това е, което може да открие на човека не просто смисъла на неговия живот, но и да му помогне да намери своя дълг, да му помогне да намери главното – своето щастие!

Някога хората многократно са си задавали въпроса: какво е това щастието? Само че нито притежаването на материални блага, нито комфортът, нито спокойният живот, не могат да удовлетворят човека. Спомнете си за Фауст. От демона, който му обещаваше да го насити с всички радости на живота, Фауст беше получил всичко, но не беше в състояние да изрече съдбоносните думи: „О, миг, поспри“. Защо? Затова защото, благодарение на факта, че в самия него е налице духовност, човекът никога в края на краищата не може да се задоволи само с временното, само с преходното, само с ефимерното.

Всички ние добре знаем, че тялото на човека е здраво тогава, когато се намира в нормална, в естествена хармония с природата – когато белите дробове дишат чист въздух, когато се храним нормално, когато сме се наспали. Това е нашата връзка със света, с природата, с онова, което ни обкръжава. Ако това го няма, настъпва глад. Защо обаче не се замисляме над това как гладува нашата душа?! С какво я храним? Та нали тя изпитва нужда от храна не по-малко от тялото. И днес за човека е изключително важна задачата да намери тази истинска висша храна, този вечен хляб, с който се нахрани нашето сърце. Хората, които мислят, че могат отначало да решат материалните проблеми, а след това духовните, на практика разсичат човека на две половини. Всичко в нас е взаимно свързано. Този човек, в когото е налице вътрешна хармония, той и работи, и се отнася към обкръжаващите го по различен начин. Това се отразява върху цялото му съществуване.

И така, нищо в нашия живот не следва да бъде изолирано. Допирайки се до вечните въпроси, пристъпвайки към тях без повърхностно презрение, без да ги отбягваме, без да смятаме, че това е работа на празните умове, на „философите“ – както иронично говорят някои, – длъжни сме да признаем, че това е хляб, че това е храна за душата, която на нас не ни достига. Духовността е тази сфера, където се раждат вярата, любовта, постигането на красотата. Най-древните духовни традиции, върху които с хилядолетия стои и израства човешката култура, отдавна вече ни предлагат множество пътища. За нас, християните, този път е евангелският. Това е универсалният път, който включва в себе си множество цветове – така, както и белият цвят включва дъгата. Струва ми се, че в наше време, когато хората се оказаха буквално на края на пропастта и започнаха да разбират, че пътят не води там, където трябва, те се обърнаха и видяха, че човечеството пази съкровища, които сме пренебрегвали. Кой от нас не желае да бъде щастлив? Всеки иска. Древният мъдрец обаче е казал, че главното щастие все пак зависи не от това, което е вън от нас, а от онова, което е вътре в нас. Та нали толкова дълго време се опитвахме да изменим и да подобрим това, което е вън от нас. И, честно казано, не успяхме особено в това. И затова днес, струва ми се, е време да се обърнем към сърцевината на човека, към онова, което ни въздига над света на природата; към онова, което може да ни възвиси; към онова, което е центърът в собствен смисъл на автентично човешката култура, на автентично човешката духовност и което се въздига над света на природата – към Вечността.

6 ноември 1989 г.

Превод: Борис Маринов

* Мень, А. „Вечные вопросы“ – В: Мень, А. Тайна жизнь и смерти. Лекции, проповеди, беседы, М.: „Фонд имени Александра Меня“ 2003 и онлайн – тук; запис на изказване на автора по „Първа програма“ на Централната телевизия на СССР (ЦТВ) от посочената дата, за което изказване о. Александър е разполагал с общо десет минути, през които е бил задължен да не произнася думата „Бог“ (бел. прев.).