Проповед върху неделното апостолско четиво - 2 Кор. 6:16-7:1
В днешното апостолско четиво апостол Павел напомня на коринтяни, но и на всички нас, християните, че Бог е наш Отец и ние сме Негови чеда.Сам Бог увери пророците от Стария Завет в това бащинство. Но и Христос, когато учеше учениците Си как да се молят, подчерта, че Бог е Отец на всички хора. Затова и Господнята молитва започва с призива “Отче наш”!
Разбира се, Бог е далечен, недостъпен е. Защото Той не е в пространството и не се измерва с времето. И ние, които сме Негови творения, не Го достигаме. Обаче Той ни достига. Докосва ни със Своята любов, със Своя промисъл, с човеколюбието и животворната Си благодат. И толкова много ни е близък, че заради нас стана човек.
Въпросът обаче винаги остава: доколко ние осъзнаваме тази истина.
Знаменателна е евангелската притча за блудния син. По-младият син предал баща си и го изоставил. И след като изживял празнотата на живота, дошъл в себе си и отново намерил своя Отец. Посланието на притчата е свързано с милосърдието на Бог Отец и покаянието на Неговото чедо - човека. Случва се обаче нещо ужасно: човек да се отдалечи от най-близкото си лице, от Бог Отец, Който като добрия пастир оставя деветдесетте и девет овце и непрестанно тича да намери изгубената една овца.
Нужно е обаче покаяние, братя, бързане и непрестанна молитва към ласкавия небесен Отец. “Отче наш, Който си на небесата..., дойди и се всели в нас...!”