Проповед върху неделното евангелско четиво – Мат. 15:21-28
Поведението на жената-хананейка е впечатляващо. Доближава се до Иисус Христос и силно Му вика да избави дъщеря ѝ от беса. Детето се мъчи и майката прибягва до милостта и човеколюбието на Бога, за да бъде то излекувано.
И днес има много демонизирани, бесновати, които се мъчат сами, но измъчват и родителите, и роднините си.
Повечето от тези явления се определят като нервно-психически разстройства. Особено характерно е обаче, че вярата в личността на човеколюбеца Иисус съставя съществен фактор в лечението на психическите болести.
Само че в днешния откъс не се чува викът на обладаното от бесове дете, а силният умоляващ глас на майката. В началото Христос отказва да изпълни нейното искане, за да изпита вярата ѝ. И жената-чужденка[1] със смирение и искреност заявява вярата си в силата Христова. Резултатът е, че е станало това, което тя е поискала. Такава е била и мисията на Христос: да изгонва бесовете и да лекува развалата на природата с връхна точка – самата смърт.
Всички, които сме кръстени в името на Светата Троица, сме членове на живия Христос. Членове сме на Църквата, където намираме истината и спасението. С благодатта на животворящия и живоначален Свети Дух се избавяме от лъжата и измамата, от бесовските сили, които повреждат ума и волята ни и помрачават съвестта ни.
Бесът никога не се успокоява, братя! Явява се в различен вид, за да мъчи хората, докато им навреди напълно и ги доведе до отчаяние и безнадеждност.
Църквата е майката на християните. Тя е цялото Евхаристийно тяло, в което се поместват всички кръстени вярващи, независимо от националния им произход, пола, езика, общественото положение и жизненото им ранище.
За всичките членове на тялото Христово майката-Църква вика и крещи с една уста и с едно сърце към триипостасния Бог. Вика Го и Го умолява да измени честнѝте Дарове в Евхаристията в честнò Тяло и честнà Кръв Христова, така че да се измият греховете на онези, които ги приемат. Да се просвети умът, да се очисти душата и да се разгромят бесовете на високомерието, завистта, развалата и на самата смърт.
Превод: Бисерка Велинова
* Проповедта върху апостолското неделно четиво за тази седмица виж: Храмът на Живия Бог (бел. ред.).
[1] Жената не е била еврейка, а от местното население на Ханаан, затова е наречена хананейка (бел. прев.).
