Проповед върху неделното евангелско четиво – Лука 19:1-10
Закхей от днешната притча, братя, е бил главен митар и, както изглежда, е бил привикнал да трупа пари и да ограбва. Както показва човешката история, любовта към парите и алчността са голямо изкушение и ако се заплете човек в мрежите им, много трудно се избавя от тях. В този случай важи тъжната истина, която установиха предците ни: „Лукава природа лесно не се променя“.[1] Не е лесно да се обърне една повредена природа! И Старият Завет ни съветва да не отдаваме сърцето си на богатството: „Кога се увеличава богатството, не привързвайте сърце към него“.[2]
Това не са лесни неща и особено в наше време, когато богатството се отъждествява с преуспялост, с някакво достойнство, с щастие! Няма значение кой си, а какво имаш! Тревогата кара хората да придобиват потребителски блага, движимо и недвижимо имущество, акции и капитали. И дума не се отваря за мярка в нашите нужди, за скромност в живота ни, за малко човечност, малко човеколюбие. Мамонът на алчността и неправдата в нашата епоха на благоденствие се намира в апогея си! Богатите да станат още по-богати! Бедните – още по-бедни! Капиталите да сменят собствениците си и едни да станат новобогаташи, а други – новобедняци
Съществува ли, братя, лечение?
Днешният евангелски откъс ни уверява, че познанството с Иисус Христос доведе алчния и несправедлив Закхей до благословен обрат. Характерно е това, което отбелязва св. евангелист: „Закхей искаше да види Иисус Христос“. И сърцеведецът Господ го забеляза сред множеството и го увери, че ще го посети в дома му. Огромна чест!
Иисус Христос отива у Закхей и тогава Закхей от грабител се превръща в дарител. Раздава всичките богатства, които е придобил чрез тежкото облагане на стоките с данъци, и вече богатее от присъствието на Божията благодат. Натрупаните богатства връща на онези, от които ги е заграбил, и самият той се обогатява вече със съкровището, което никога не се променя, т. е. почитта към Бога и любовта към страдащия събрат.
Трудно е посланието на днешното евангелие, братя, но е истинно и изкупително главно и най-вече за нашето бясно общество, което се върти във вихъра на благоденствието и потреблението.
Онова, което подсказва кое трябва да е централното в нашите нужди и да определя изборите в нашия живот, е любовта към личността на Богочовека Христос и към най-малкия наш брат. Любов, която все ще намери нещичко от нашето нямане и най-вече: ще осигури нещичко от нашия излишък.
Превод: Бисерка Велинова
