Проповед върху неделното апостолско четиво – 1 Тим. 1:15-17
В днешното апостолско четиво, братя, св. ап. Павел изповядва на ученика си Тимотей своята признателност и благодарност към Бога за голямата Му милост. И казва: Благодаря на Този, Който ми даде силата, на Иисус Христос, нашия Господ, защото ми оказа доверие и ме определи да Му служа – мене, който по-преди Го презирах, гонех и хулех. Но Той се смили над мене, защото каквото направих, направих го от незнание, когато бях още невярващ!
Тази прославяща изповед на св. ап. Павел доста ни напомня на притчата за блудния син. Защото там се изтъкват покаянието на отклонилия се и милосърдието на Бога Отца. Въпреки това блудният син е навредил на себе си с оргиите и е съсипал имуществото на баща си със своето разхищение.
Св. ап. Павел е бил съзнателен гонител на християните. Залавял ги е, измъчвал ги е. Вярвал е, че по този начин опазва юдейската религия. Тогава не е познавал Христос, както самият той изповядва, и е смятал, че с гоненията си защитава Бога на Израил. И дори, според тълкувателите, е присъствал на мъченичеството на първомъченика Стефан в групата на замерящите го с камъни.
Превод: Бисерка Велинова
Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/kpfuq
И рече старецът...
Лакомото желание за храна се прекратява с насищането, а удоволствието от питието свършва, когато жаждата е утолена. Така е и с останалите неща... Но притежаването на добродетелта, щом тя веднъж е твърдо постигната, не може да бъде измерено с времето, нито ограничено от наситата.
Св. Григорий Нисийски
