Мобилно меню

4.4 1 1 1 1 1 Rating 4.40 (5 Votes)
св. ап. ПавелПроповед върху неделното апостолско четиво- 1 Тим. 1:15-17.

В днешното апостолско четиво, братя, свети апостол Павел изповядва на ученика си Тимотей своята признателност и благодарност към Бога за голямата Му милост. И казва: “Благодаря на Този, Който ми даде силата, на Иисус Христос, нашия Господ, защото ми оказа доверие и ме определи да Му служа - мене, който по-преди Го презирах, гонех и хулех. Но Той се смили над мене, защото, каквото направих, направих го от незнание, когато бях още невярващ!”[1]

Тази прославяща изповед на апостол Павел доста ни напомня на притчата за блудния син. Защото там се изтъкват покаянието на отклонилия се и милосърдието на Бог Отец. Въпреки това блудният син навредил на себе си с оргиите и съсипал имуществото на баща си със своето разхищение.



Апостол Павел бил съзнателен гонител на християните. Залавял ги, измъчвал ги. Вярвал, че по този начин опазва юдейската религия. Тогава не познавал Христос, както самият той изповядва, и смятал, че с гоненията си защитава Бога на Израил. И дори, според тълкувателите, присъствал на мъченичеството на първомъченика Стефан в групата на замерящите го с камъни.[2]

Отивайки към Дамаск, за да унищожи християните, които се били намножили, срещнал неизчерпаемата Божия милост. Бог му се разкрил във вълнуващо видение, което книгата “Деяния апостолски” описва така: “Когато той беше на път и приближаваше до Дамаск, изведнъж го огря светлина от небето; и като падна на земята, чу глас, който му думаше: Савле, Савле, що Ме гониш? А той отговори: Кой си Ти, Господине? Господ каза: Аз съм Иисус, Когото ти гониш.”[3]

Свирепият гонител на християните бил порицан от Бога, понеже е бил откровен. Тогава, когато преследвал юдеите, повярвали в Христос, той не познавал Господ Иисус Христос. Не познавал Неговата истина и милостта Му. Затова в днешното четиво апостол Павел особено набляга пред Тимотей на благостта, дълготърпението и човеколюбието на Бога. От страшен гонител, пръв грешник, заслепен от манията да преследва и гони, той става пръв след Единия, става избраният от Бога, светлината за народите!

Онова, което има най-голямо значение в нашата Църква, е покаянието. Свети Йоан Предтеча, който затваря Стария Завет и подготвя влизането към новия свят на Новия Завет, започва своята проповед с призива: “Покайте се, защото се приближи царството небесно”[4].

Христос се докосва до всеки човек. Чука на вратата на сърцето му и търпеливо чака той да Му отвори. Ако пожелае всеки един от нас да го стори, тогава ни освобождава от омразата, от враждебността, от натрапчивите идеи, от завистта, от дребнавостите. Преобразява ни и ни украсява с богатите дарове на Светия Дух. Тогава, братя мои, ние се променяме, защото приемаме благата промяна на Господ и с обновените си сетива гледаме по нов начин на света около нас: с любов, с човеколюбие, със състрадание, с разбиране и с непрестанна нагласа да се борим за справедливостта и истината.


[1] 1 Тим. 1:12-13. Авторът дава свой, по-свободен превод на тези два стиха.

[2] Срв. Деян. 7:58.

[3] Деян. 9:3-5.

[4] Мат. 3:2

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/kpfuq 

Разпространяване на статията:

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...
Имайте непресторена любов помежду си, пазете Преданието, и Бог на мира да бъде с вас и да ви утвърди в любов.
 
Св. Павел oт Обнора