Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (4 Votes)

Проповед върху апостолското четиво – Кол. 3:4-11

В днешният откъс, братя, св. ап. Павел представя новия човек – човека, който се обновява от Божията благодат.

Всяка нация изтъква характерните си особености: езика си, народността си, обичаите си, способностите си. Културата е тази, която създава и дава на всекиго от нас отличителна самоличност.

Които обаче се кръщават в името Христово, вече се наричат християни. Които вярват в Христос, които Му поверяват себе си и се борят да Му подражават, вече принадлежат към светия народ. Това не означава, че отпада народът, откъдето произлизат. Не спират да са валидни произходът им и родителите им. Подчертава се обаче преодоляването на всички разлики чрез включването в светия народ, който е рожба на Светия Дух.

Всички християни въпреки цялото разнообразие на произхода ни принадлежим към новия свят народ, който е Църквата.

В този богочовешки жив организъм първостепенно значение заема човекът, който постоянно се обновява съобразно своя Създател, докато достигне до познание на Бога, Който е истината и животът.

Отличителните черти на вярващите се подпечатват от Светия Дух и се дават даром. Това са любовта, радостта, мирът, дълготърпението, добротата, благостта, кротостта, въздържанието.

С  тези отлики народът Божи става вселенски, става световен. Не престава да принадлежи на рода си, не спира да защитава родината си, не губи културните си особености. Не създава обаче национализъм, ксенофобия, омраза, разделения, враждебност.

Моли се и непрекъснато работи за мира, помирението, успокоението.

Не ви ли прави впечатление, братя мои, по какъв начин споменаваме имената на християните в нашата църква? Когато се кръщават, когато се венчават, когато се погребват или когато ги поменаваме в молитвите си, не казваме личните им данни, т. е. произхода им, културата, общественото им положение или данни за имущественото им състояние. Споменаваме само името им – това, което са получили по време на кръщението. Понеже с това име са се записали като граждани на Небесното царство и са получили паспорт, за да шестват из „страната на живите“![1]

Наред с националните и международните закони, които ръководят взаимоотношенията на народите и държавите и предвиждат зачитане на правата и достойнството на човека, всички християните се подчиняват и на пълнотата на закона, която е любовта! И тази любов никога не разделя и не прави разлика, но обединява и помирява.

Превод: Бисерка Велинова 

[1] Или „земята на живите“, според българския синоден превод, Пс. 114:9, където се има предвид раят, съответно тук – Небесното царство (бел. прев.).


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/6hwd 

Разпространяване на статията:

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...

Смирението е единственото нещо, от което имаме нужда; когато има други добродетели, човек все пак може да падне, ако няма смирение; със смирението обаче човек не може да падне.

Герман Атонски Стари