Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (27 Votes)

В името на Отца и Сина, и Светия Дух!

Старинно предание разказва, че престарелите Йоаким и Анна посветили своята дъщеря на Бога още от детството ѝ, и днес празнуваме подготовката на този велик съсъд – Пресветата Божия майка. Когато родителите ѝ я довели в храма, навярно им е било трудно да се смирят с мисълта, че малкото дете се разделя с тях, разделя се с родния дом и бива посветено на Бога: от онзи момент нататък Мария вече не е принадлежала на кръвните си роднини, а е била всецяло поверена на Господа. В същото време обаче сърцата им са преливали от радост, която е надмогвала тяхното естествено родителско чувство – радост, че са изпълнили даденото обещание. Всички знаете разказа, който припомняме на празника Рождество Богородично: за това как Йоаким и Анна, бидейки бездетни, молели Всевишния да им дари потомство и се зарекли, че роденото дете ще бъде всецяло посветено на Бога.

Когато настъпило времето, те не започнали да отлагат, както често правим ние с вас; не се разколебали, както често постъпваме: в трудни минути обещаваме на Бога, говорим много, готови сме на много, но когато бедата отмине, когато нуждата отмине – забравяме обещанията си и отлагаме тяхното изпълнение.

Всъщност, всички ние приличаме на Йоаким и Анна. Само че за разлика от тях, праведните, по-голямата част от нас сме обременени от множество грехове и чувстваме своето безплодие: безплодие житейско, безплодие откъм добри дела. Затова се молим Господ да ни направи плодотворни – за да оставим след себе си не просто потомство в плът, а трудове, извършени за слава Божия.

И когато Бог откликва на нашите молитви, ние забравяме да Му благодарим. А Той винаги откликва, защото вече ни е избавил от това духовно безплодие, избавил ни е от тази ужасна немощ чрез Своята кръв, която сне проклятието от нас. Никой никога не е могъл и не може да направи това. Господ ни освободи! Той ни изцели, призова ни в царството Си и свали от нас печата на проклятието и злото.

Колкото и да са големи греховете ни, силата на Христовата кръв винаги ги превъзмогва, стига само да пожелаем, стига само от цялото си сърце да се устремим към Него.

Да, Господи, Ти ни даде тази сила на духа! Как да Ти се отблагодарим? Ето, Йоаким и Анна пожертваха своята дъщеря, разделиха се с нея, за да служи тя при Божия храм, според Преданието. А какво ние можем да отдадем, което е нужно на Бога? Нали всичко Му принадлежи, целият свят.

Псалом 49 казва: хората напразно искат да зарадват Бога с лампади и свещи, защото Му принадлежи всяко светило на небето, и всички жертви, които Му принасяме. Нима цялата Земя вече не принадлежи на Бога? Какво равностойно на това бихме могли да Му принесем?

В Писанието Господ се обръща към човека: „Синко, дай си Мен сърцето!“. Ето го онова, което още не принадлежи на Създателя; което е наше, което Той свободно ни е отдал и очаква. Ще поискаме ли да се отблагодарим с любовта си за Неговата безкрайна любов?

Всеки от нас знае добре колко е важно да получи отговор на любовта.

Разказват: веднъж заможни хора отишли в дом за изоставени деца. Те искали да вземат момче, което да възпитават. И му казали: „Ела с нас, имаме прекрасно жилище, автомобил, всички удобства, ще живееш, без да се безпокоиш за нищо“. Момчето ги изслушало и отвърнало: „Ако сте дошли само за да ми дадете отделна стая, книги и играчки, и да ме возите с кола – това не ми е нужно“. „А какво ти е нужно?“. „Нуждая се някой да ме обича“.

Ето за какво е копняла детската душа. Впрочем, всяка човешка душа жадува най-вече за това! И Сам Господ би могъл да изрече думите, които е казало детето. На Него Му е необходима преди всичко нашата любов: да Го обичаме с цялото си сърце, с всичката си сила и с всичкия си разум. А да обичаме – означава да изпълняваме Божиите заповеди. Как се радва Бог, когато ние с вас се оказваме достойни да носим името християни! Как се радва Той, когато от любов към Него се стараем да държим високо знамето на християнската чест. Когато, гледайки ни, хората могат да кажат: „Ето, тези вярващи са по-добри от нас, те са по-добри от останалите. По-почтени, по-истинни и по-справедливи от другите“.

Тогава се радва Господ! Защото вижда, че действително Го обичаме и спазваме Неговите заповеди.

Така че, скъпи мои, ако искаме да се отблагодарим на Спасителя за безкрайното, което ни е дал, ние трябва да се постараем да отвърнем на любовта с любов, на Неговото добро да отговорим с добро, извършено от нас в света, в който живеем и в който сме призвани да изпълняваме Неговата свята воля. Амин.

Превод: Радостина Ангелова

* Из сборника Светлината в мрака свети – В: www.alexandermen.ru (бел. прев.).


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/cc 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...
Накажи душата си с мисълта за смъртта и като си спомняш за Иисус Христос, събери разсеяния си ум!
Св. Филотей Синаит
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.