Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (34 Votes)

На 25 ноември Православната църква въздава почит и търси молитвеното застъпничество на един от най-големите просветители на българския народ – св. Климент, епископ Охридски. В дните около неговата памет различни инициативи – културни, образователни, църковни и обществени – приобщават съвременниците ни към делото на големия учител на българския народ. Тези дни са и времето, когато е редно да се запитаме: За какво почитаме св. Климент, замисляме ли се над стореното от него за нашата Църква и Отечество, за примера му на духовник и учител на народа?

Дистанцията на годините и вековете сякаш твърде много ни отделя от спомена за постиженията на св. Климент. Именно затова Църквата почита паметта му няколко пъти през годината, за да ни върне към светлия му пример – пример за духовниците, за учителите, за всеки християнин. И всяка година, при всяко ново честване, всеки от нас вижда образа му различно, според собствените си търсения в този момент, и всеки път открива лично за себе си пример и отговор на свои въпроси.

Тропарът на светеца го прославя като „наставник на езичниците в Божията вяра”. Св. Климент е бил изяден ученик и безукорен учител. Както разказва житието му, той от ранни младини е последвал Христос, откривайки Го чрез своите учители, св. братя Кирил и Методий. Под техните духовни грижи той е станал „плодородна и добра почва” и „приел евангелското семе на истината и според бо­жественото слово като плодна нива го умножил”.[1]

Младият Климент е преминал със своите учители през всички изпитания на създаването на славянската писменост, превода на Св. Писание и блестящата защита на новата азбука пред триезичниците в Рим. Понесъл е гоненията, на които са били подложени Кирило-Методиевите ученици, и успява да се завърне в родината си, където намира подходяща почва, за да принесе стократен плод от посятото в душата му Христово семе.

Добрият ученик докрай остава верен на заветите на своите учители. Нито заплахите, нито гоненията, нито страхът от смъртта са могли да накарат младия Климент да изостави делото на св. Братя. Идвайки в България, той става достоен продължител на равноапостолните учители: Словото Божие да достигне до всички славяни, Христовата светлина да огрее всяка човешка душа. На това светителят посвещава целия си живот.

Добрият ученик става и добър учител. А св. Климент е бил призван за тази дейности и е бил обучен от св. Братя за това. В християнството призванието на учителя не се ограничава само с дадения му талант за тази дейност, но включва и непрестанния му стремеж към усъвършенстване, към изследване и следване на начина, по който е учил Христос, и желанието и той да следва този пример в собствената си дейност. Призванието е призив за следване на Христос. Подобно на Иисус Христос и на своите богоносни учители св. Климент се е трудел денонощно, редувайки богослужението с книжовна дейност и обучение на ученици. И всичко това е вършел с толкова любов и отдаденост, че, както казва житието му, „той ръководил целия народ като един човек, водейки ги не с насилие, а доброволно по тесния и стръмен път към Христос. Те били привличани не само от магическата сила на неговите мъдри слова и съвети, но и от многото чудеса, които Христос извършвал чрез своя верен служител”.[2]

Без Божията благодат и подкрепа не е възможно човек да извърши делата на св. Климент. Той създава буквите на кирилицата „за по-голяма яснота” и с „тях на­писал цялото боговдъхновено Писание, похвални слова, жития на свети мъченици и преподобни и свещени песни”.[3] Заедно с това той избира и обучава в славянската писменост над 3500 ученици, а достойните от тях издига до свещенически сан. Св. Климент е учел младите духовници не само на четмо и писмо, не само ги е наставлявал в истините на Христовата вяра, но е бил за тях светъл пример за истински Христов служител и просветител. Неговата светла личност е привличала хората и общуването с него ги е преобразявало. В св. Климент те са виждали отобразен Самия Христос. Така, постепенно Охридският епископ подготвя образцови духовници, които да извършват богослужението и да проповядват на българите на роден език. И, както пояснява житиеписецът, „така чрез собственото си усърдие превърнал варварския и див народ в свет народ, като извършил апостолско дело и заради това бил удостоен с апо­столска благодат”.

Наред с книжовните и учителските трудове светителят не изоставя и грижите за духовното израстване на своите ученици и на целия народ. Към края на живота си св. Климент иска да напусне епископската катедра, опасявайки се „да не се възпрепятствува от ста­рост и немощ в грижата си за паството и в ръководенето им към душевно спасение”.[4]

Затова още приживе за тази негова любов и грижа за духовната просвета на народа е удостоен от Бога с дара на чудотворство и, както се казва в житието му, „дарявал на слепите прозрение и на немите ясен говор, лекувал беснуващи, изцерявал чрез молитва и докосване болни от треска, бидейки винаги готов гонител и на всяка друга бо­лест”.

Св. Климент е просиял не заради епископския си сан и не заради високия църковно-административен пост, на който е бил поставен. А е получил дара на чудотворство, заради пълната си отдаденост на Бога и проповядването на Неговото слово, заради саможертвената си любов към своите ученици и пасоми, заради отстояването докрай на християнския живот и добродетели.

Днес ни се струва, че живеем в съвсем различно време от онова, в което се е подвизавал и е творил св. Климент. Ако се замислим обаче ще видим, че и днес българският народ тъне в духовно невежество. Макар да имаме книжнина, българите се нуждаем от просвещение и просветители. Както обаче видяхме от житието на св. Климент, това призвание изисква пълна отдаденост на делото, голяма любов към ближните и истинско самоотречение. За да стане някой добър просветител, той се нуждае от добър учител. Никой не започва делото на християнската просвета сам. Той се включва в потока на една традиция, започната от Учителя Христос, преминала през апостолите, светите отци и всички следващи знайни и незнайни учители и наставници, предавали на поколенията вярата и знанията за Бога. Без приемството учителството е обречено на гибел. Днес се чуват упреци, че учителите по религия, днешните християнски просветители, нямали добра подготовка, не можели да увличат учениците. Колко от тези учители обаче са имали в своя живот светлия пример на вдъхновени християнски учители – не от миналото, а от настоящето? Колко от тях са общували и са се учили от живия пример на други християнски проповедници, изцяло отдадени на своята работа? Колко от тях в моменти на трудности и изкушения са имали към кого да се обърнат за съвет и наставление? Почти никой. Затова нека днес, в деня на св. Климент Охридски Чудотворец, се обърнем с просба към него, да моли Христос Бог да изпрати и на нас смели проповедници и вдъхновени учители, които да поведат отново българите към християнската просвета, за да познаят Слънцето на правдата. Амин.


[1] Кратко житие на св. Климент Охридски от Димитрий Хоматиан.
[2] Пак там.
[3] Пак там.
[4] Пак там.

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/cy 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Когато човек се моли, той се държи към Бога като към приятел – разговаря, доверява се, изразява желания; и чрез това става едно със Самия наш Създател.

Св. Симеон Солунски