Историята на църквата “Покров Богородичен – Всех скорбящих Радост” е тясно свързана с личността и делото на Йордана Филаретова. Всеки, посетил църквата, е виждал в притвора снимката на строга, самовглъбена жена. Малцина обаче са запознати с нейното служение. Делото е Йордана Филаретова е забележително поне с две неща. Това е едно от най-големите дарения с обществено-полезна цел в следосвобожденска България и едновременно с това е начинание, не само започнато с ентусиазъм, но и продължило десетилетия подред да дава обилен плод.
“Всех скорбящих Радост” - така се нарича благотворителният комитет, създаден от Йордана Филаретова през 1909 година. Сформиран е с една основна цел - създаването на приют за бездомни, самотни и възрастни хора. Идеята се ражда по времето, когато неговата основателка е живеела в Русия. Виждайки тогавашните “богаделни”, тя е дълбоко развълнувана от грижите, които полагат там за бедните и нещастните. Спомня си за своето отечество и за трудностите, които преживява то, и решава да се посвети на грижи за “всех скорбящих”. Сама страдаща - изгубила на 20-годишна възраст своя съпруг, а по-късно и сина си, останала сама в света без никаква подкрепа, тя иска да сподели страданията на нещастните и да им даде радост.
От този момент нататък всичките й усилия са насочени към осъществяването на това дело. Чука по вратите на учреждения и лица. Настоява да се сложи началото. Предлага своя имот. Но никой не я разбира. Никой не пламва от огъня на нейното сърце. Когато не намира съдействие от страна на институциите, тя привлича свои познати и приятели и на тях възлага да осъществят мечтата й. Основава се комитет, приема се устав и се започва работа.
В желанието си по-скоро да осъществи идеята за откриване на приюта, комитетът решава да продаде дворното място в столицата, подарено от Филаретова. Неколкократно е обявяван търг, но никой не предлага достатъчно висока цена. И Слава Богу, защото междувременно на един от членовете на дружеството му хрумва щастливата идея върху имота да се построи здание, което да се дава под наем. От приходите му е трябвало да се “издържа за вечни времена приют”. Комитетът ипотекира имота, който се намира на площад “Света Неделя”, и през март 1911 г. се полага основният камък на “доходното здание”. Едновременно с това започва и строителството на сградата на приюта. Бог, който промишлява за всяко добро дело, изпраща навреме своите работници. При полагането на основния камък на приюта още една благодетелка- г-жа Зинаида Денкова подкрепя каузата като дарява 5000 лева, а по-късно и своята къща на ул. Патриарх Евтимий.
На Кръстовден 1914 г. става официалното откриване на приюта. След построяването на сградата на площад “Света Неделя” там се нанася Министерството на земеделието и държавните имоти. В приюта се настанява Филаретова заедно с три бедни жени, за които тя се е грижила в своята къща. По-късно се подслоняват още 15 бедни и бездомни хора от различни градове на царството.
На 25 април 1915 г. на 72- годишна възраст завършва земният път на Йордана Филаретова, но нейните последователи продължават делото й.
Работата на комитета “Всех скорбящих Радост” става известна в цяла България. Броят на желаещите да постъпят в приюта непрекъснато расте и той вече не успява да побере нуждаещите се. Тогава комитетът замисля строителството на по-голямо здание. Но войните и последствията от тях забавят строежа. Едва през 1926 г. отваря врати ново и удобно помещение за 160 души. В наши дни в зданието на приюта се помещава Медицинския колеж “Йордана Филаретова”.
За духовните нужди на хората в приюта е приспособен малък параклис, който скоро се оказва недостатъчен. Започва строителството на голяма църква, посветена на Пресвета Богородица. Това е една от заветните мечти на основателката. Строежът завършва през 1929 година и на 22 декември с голямо тържество е осветена църквата “Покров Богородичен - Всех скорбящих Радост”. 
Иконостасът й е изработен на Света Гора, в руския манастир “Св.Пантелеймон” със съдействието на граф Игнатиев, а комитетът го откупва за храма през 1926 година.Комитетът “Всех скорбящих Радост” престава да съществува в началото на 50-те години на миналия век, когато дейността на подобни благотворителни организации е прекратена от “народната” власт, по силата на специално приет закон.
Петдесет години по-късно енориашите и свещениците от храм “Покров Богородичен – Всех скорбящих Радост” се опитват с Божията помощ да бъдат достойни духовни наследници на делото Йордана Филаретова и стотиците нейни сподвижници.
