През месец декември Българското общество "Ф. Достоевски" навърши една година от учредяването си. Каква е равносметката от дейността на обществото и какво място зае то в литературното общество на България, доколко идеите и образите, създадени от великия писател, са актуални днес и вълнуват съвременниците ни. По тези въпроси разсъждава Емил Димитров, председател на Българското общество „Ф. Достоевски“.
- Какво успя да се случи за тази една година? Доби ли вече свое „лице“ начинанието?
- Действително, на заседанието си от 3 декември тази година Българското общество „Ф. Достоевски” отбеляза година от своето основаване. То беше учредено на 5 декември 2011 г. в зала № 1 на СУ „Св. Климент Охридски” по моя инициатива и с подкрепата на катедра „Философия”. Още учредителното събрание очерта широкия профил на Обществото, обединило различни специалисти, независимо от тяхната „възраст, пол, занятие” (философи, филолози, психолози, юристи, актьори, студенти и др.). В Обществото членуват над 50 души – „от ученика до академика”, обединени не само от любовта към писателя, но и от стремежа за задълбочаване в неговото творчество. Българското общество „Ф. Достоевски” беше прието за член на Международното общество „Достоевски” (International Dostoevsky Society), а дейността му се основава на собствен устав и се ръководи от Управителен съвет, в който влизат Нина Димитрова, Людмил Димитров и аз. Обществото има своя запазен знак и архив, т. е. лице и история.
„Гръбнак” на Българското общество „Ф. Достоевски” са редовните му месечни заседания (провеждани по правило в първия понеделник на месеца от октомври до май), на които се разглеждат различни теми. Обичайният дневен ред на заседанията се състои от основен доклад, последван от свободна дискусия. На проведените досега заседания бяха разгледани следните теми: „Онтопоетиката на Достоевски”, „Срещата у Достоевски”, „Философски прочити на образа на Ставрогин”, „Неевклидовото у Достоевски”, „Случаят Свидригайлов”, „Достоевски и драматургията на смъртта”, „Демонологията на Достоевски” и др. Заседанията през май, в навечерието на празника на славянските просветители, ще бъдат посветени на превъплъщенията в изкуството на творбите на Достоевски. На първото „театрално” заседание на Обществото (м. май 2012 г.) неговият доайен, изтъкнатият наш актьор и интелектуалец проф. Петър Петров, изпълни монолога на Мармеладов от „Престъпление и наказание”; по волята на съдбата точно това изпълнение се оказа „лебедовата песен” на актьора...
Обществото прие първия си чуждестранен гост – изпълнителния секретар на International Dostoevsky Society Стефано Алое (Италия). Програмата на неговото посещение включваше публична лекция пред Обществото (на тема: „Дяволът на Иван Карамазов, Великият инквизитор и „Ахасфер” на Кюхелбекер: за един възможен източник на „Братя Карамазови”), а също така лекции в Софийския и Пловдивския университет. Във В. Търново с участието на Стефано Алое беше проведена публична среща и беше основан търновски клон на Обществото. Присъствието на италианския гост беше използвано и за провеждането на първата организирана от Обществото публична дискусия на тема „Памет и паметници”, като съорганизатори на кръглата маса бяха Националната библиотека, Институтът за литература и Националният литературен музей.
- Успехът на подобен некомерсиален, отворен и интердисциплинарен проект, осъществяващ се на практика без финансиране, зависи в някаква степен и от медийната подкрепа. Акумулираната енергия на хора, събрали се около личността и творчеството на писателя, беше ли забелязана от медиите?
- Създаването и дейността на Българско общество „Ф. Достоевски” бяха широко отразени в българските медии – програмите на БНР „Христо Ботев” и „Хоризонт” (няколко пъти), списанията „Философски алтернативи” и „Библиотека”, сайтовете Liternet и „Двери на православието” и др.; информация и пространен репортаж се появиха и в чужбина (Русия). Отзивите от международната научна и културна общност са изключително ласкави. Особено високо се цени това, че независимо от всички неблагоприятни обстоятелства Обществото не само не се разпадна, но и продължи успешно дейността си.
- В какво, според вас, се състои най-големият успех на Обществото за изминалата година?
- Най-добрият атестат, оценка и награда за Българско общество „Ф. Достоевски” е вече публичният факт, че на следващия, XV Международен симпозиум, посветен на творчеството на Достоевски, който ще се проведе под егидата на International Dostoevsky Society догодина в Москва, ще участват петима българи – за първи път в историята на този най-авторитетен международен форум в областта на достоевистиката; присъствие, съизмеримо с това на Франция, Испания, Италия, Великобритания, Япония и други утвърдени световни центрове на русистиката и достоевистиката. Разбира се, няма никакво значение това, дали всички български участници формално са членове на Обществото или не; така или иначе тъкмо неговото създаване и дейност е основата и основанието за такова плътно българско присъствие. Българското общество „Ф. Достоевски” косвено легитимира дори и онези, които не са негови формални членове, а точно такава беше и целта на неговото учредяване – да създаде общо диалогично поле, не формално организирана институция.
Освен това се потвърди правотата и на един от основните принципи: Обществото може успешно да функционира без каквото и да е финансиране, то действа така именно защото не се финансира и не зависи от никого. Разбира се, „няма безплатен обяд”: ако нещо е безплатно, то значи някой е платил за това – не непременно с пари, а може би с нещо по-ценно от тях... Обществото оценява по достойнство подкрепата на Националната библиотека „Св. Кирил и Методий” за нейното гостоприемство и разбиране.
Българско общество „Ф. Достоевски” продължава дейността си по проправения път. Следваща цел е издаването на т. 1 от едно периодично издание на Обществото (алманах, двугодишник), в който ще се събират всички писмени текстове от дейността на Обществото – доклади, изказвания на кръглите маси, протоколи от заседанията. Извоювано е ново свободно поле на Духа, което трябва да бъде запазено и разширено.
Снимка: сайт на Националната библиотека
