Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (70 Votes)

 MG 0616Не нам, Господи, не нам, а на Твоето име дай слава,

заради Твоята милост, заради Твоята истина

(Пс. 113:9)

Благодаря Ти, Господи, че не допусна да бъде унижена и поругана Твоята Църква! Благодаря Ти, че вразуми част от хората, които трябваше да вземат важно решение за ръкоположение на Твой образ в Твоята Църква. Разположението на силите беше толкова несъразмерно, а крайният успех изглеждаше толкова невъзможен, че не ни позволи да се вземем насериозно и да не видим чия е победата.

Благодаря Ви, Ваше Светейшество, че поехте лична отговорност за днешното решение, а не застанахте зад колективния орган – Св. Синод. Благодаря Ви, че почувствахте в сърцето си подкрепа, а не заплаха от хората, изразили гласно, аргументирано и със синовно смирение несъгласие с Ваше предишно предложение.

Благодаря ви, братя и сестри в Христа сред клира, миряните и монашествуващите, които отново, за пореден път, ми помогнахте по-добре да проумея и почувствам, какво е Църквата.

Благодаря и на архим. Дионисий, който по парадоксален начин обедини толкова различни хора в Църквата, които бяхме забравили, че това, което ни разделя, са „препирни за мнения” (1 Рим. 14:1-10) и всички ние рано или късно „ще застанем пред съдилището Христово”.

Някои повдигнаха въпроса за гаранциите, че подобно безобразие няма да се повтори. Краткият отговор е: гаранции няма. Безобразия са ставали и – уви! – ще стават в Църквата. Предупредени сме най-официално и от „най-високо” място, какво ще ни очаква. И ни е даден избор: или да постъпваме по съвест, колкото и безнадежно да изглежда положението ни, или да угаждаме на човеци. И да не се боим. Защото Той е с нас „през всички дни до свършека на света” (Мат. 28:20). Остава само и ние да сме с Него. 

Снимка: Стефка Борисова


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/9d9kk 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...

Смирението е единственото нещо, от което имаме нужда; когато има други добродетели, човек все пак може да падне, ако няма смирение; със смирението обаче човек не може да падне.

Герман Атонски Стари